Решение № 616 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2008 г.

Решение № 616 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби от РПК "М." - град С., против въззивно решение от 4.02.2008 г. по гр. д. № 2699/2005 г. по описа на Софийския градски съд, II-А въззивно отделение. Обстоятелствата по делото са следните: Р. п. к. "М." - град С., е предявила против С. о., район "М.", иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че кооперацията е собственик на имот, подробно описан в исковата молба. В исковата молба ищецът твърди, че през 1978 г.- Кооперация "Д." - кв. Панчарево, е изградила за своя сметка едноетажна постройка - магазин за хранителни стоки, състоящ се от търговско и складово помещение, със застроена площ от 76,30 кв. м, находяща се в град С., кв. Г., ул. "Х." № 5, разположена м имот пл. № 863 от кадастрален лист № 727 по кадастралния план на град С., при съседи: улици и имот пл. № 862, Твърди се също така, че през 1987 г. по решение на общите събрания на кооператорите на ПК "Д." и РПК "М.", одобрени от ЦКС, първата прехвърля собствеността върху част от своето имущество, включително и върху процесната постройка, обозначена като търговски обект № 55 от описа на кооперацията - прехвърлител. Твърди се, че оттогава до момента на завеждане на исковата молба ищецът владее и ползва процесната постройка необезпокоявано. Навежда се и довод за давностно владение върху постройката от 1996 г. С решение от 8.07.2005 г. по гр. д. № 6327/2004 г. Софийският районен съд, ГК, II г. о., 50 състав, е отхвърлил иска. С решение от 4.02.2008 г. по гр. д. № 2699/2005 г., по въззивна жалба от ищеца РПК "М." - С., Софийския градски съд, II-А въззивно отделение, е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че процесната сграда е построена преди 13.07.1991 г., както и че е построена от ПК "Д." през 1978 г., поради което е станал нейно собственост с влизането в сила на ЗОС. Прието е също така, че по делото не е установено прехвърляне на процесния обект от ПК "9-ти септември" на РПК "М.", тъй като това не е станало с договор в нотариална форма, въпреки че формално е бил спазен чл. 24 ЗС. Поради това съдът е стигнал до извод, че до влизане в сила на ЗОС през 1996 г. не се установява ищецът да е придобил собствеността върху процесния имот на твърдяното основание - прехвърлителна безвъзмездна сделка, нито че праводателят му ПК "Д." е бил собственик. Прието е, че до изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33 от 1996 г.) съществува забрана на обекти - държавна или общинска собственост, да бъдат придобивани по давност, поради което през периода от 1996 г. до 10.11.2004 г. не е изтекла предвидената в чл. 79 ЗС 10-годишна давност. Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от ищеца РПК "М." - град С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на иска. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора - адв. Я., която представя и писмена защита. Ответникът по касация - С. о. - район "М." - София, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационните жалби и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по тях съдът съобрази следното: Решението на въззивната инстанция е неправилно. Необосновано Софийският градски съд е приел, че е останал недоказан факта на придобиване на имота от ищеца. Данните по делото сочат, че ищецът РПК "М." е образуван посредством отделяне от РПК "Н." - София и е собственик на част от имуществото на праводателя си, както и на част от безвъзмездно прехвърлените му обекти от ПК "9-ти септември" - с. П. Този факт се установява по безспорен начин от представения по делото разделителен протокол от 20.02.1987 г. Процесната сграда е включена в списъка към визирания протокол, а преди прехвърлянето е била включена като дълготраен материален актив в баланса на ПК "Д.", впоследствие в баланса на жалбоподателя - ищец, и за нея е заплащан данък сгради. От показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Д. се установява по безспорен начин, че сградата е построена през 1978 г. със средства на праводателя ПК "Д." - П. Тези показания принадлежат на лица, които имат преки и непосредствени впечатления от строежа на сградата и нейната експлоатация впоследствие. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС сградата се явява кооперативна собственост. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател направените от него разноски за трите инстанции в размер на 2577 лева. Водим от горните съображения и на основание § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.