Решение № 4526 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2014 г.

Решение № 4526 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Симеон Стоянов Стефанов от с. Драгоданово, община Сливен чрез адв. Ат. Железчев против решение № 2707 от 24.04.2014 г., постановено по адм. дело № 10650/2013 г. по описа на Административен съд-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209 от АПК. Моли същото да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Железчев, който поддържа касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени от него устно в хода по същество и в писмени бележки съображения. Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не се представлява. От него по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробни доводи за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от Симеон Стоянов Стефанов от с. Драгоданово, община Сливен, уточнена от него с допълнителна молба от 20.12.2013 г., против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. изх. № 02-200-6500/8198 от 20.09.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подадено от Стефанов Общо заявление за подпомагане с УИН 20/080512/76864 в частта, с която по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е оторизирана сума от 1653.34 лв, вместо заявената сума от 3 355.79 лв и по схемата Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ е оторизирана сума в размер на 0.00 лв, вместо исканата финансова помощ от 50.85 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че от заявените за подпомагане земеделски площи по СЕПП -12.69 ха, недопустими за подпомагане се явяват 2.04 ха, които съставляват съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. 19.15 % на наддеклариране, водещи до санкционирана площ в размер на 4.08 ха, съответно - оторизирана площ в размер на 6.57 ха, за която е определена и изплатена оторизирана сума в размер на 1737.4 лв. Със същия административен акт административният орган е определил като недопустима за подпомагане цялата заявена площ по мярка НР1 в размер на 0.20 ха, поради което е отказал изцяло финансиране по тази мярка. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Симеон Стефанов срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. изх. № 02-200-6500/8198 от 20.09.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е достатъчно мотивиран, съдържа изискуемите фактически и правни основания за издаването си и е постановен съобразно административнопроизводствените правила. АССГ е приел, че обжалваното УП е издадено в съответствие с всички приложими материалноправни разпоредби, както и с целта на закона, поради което административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от инженер-геодезист, и е приел за установено от фактическа и правна страна, че административният орган правилно е определил недопустимата за подпомагане площ по СЕПП в размер на 2.04 ха. Съгласно заключението на експертизата така определената като недопустима за подпомагане площ съставлява част от заявения за подпомагане БЗС 23337 -128-1-1 и се формира от участъци на този БЗС, които съставляват ерозирали и оголени терени, които не са с плътна тревна покривка, разположени са компактно и заемат повече от 100 кв. м., като наличието на тези оголени участъци е актуално установено с ползването на изготвени през същата 2012 г. самолетни снимки. На база горното съдът е приел, че установените с уведомителното писмо като недопустими за подпомагане площи са определени в съответствие с материалния закон, доколкото съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, в които посочените площи са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. АССГ е приел за неоснователни развитите от жалбоподателя доводи за това, че тази ерозия и оголеност на почвата на пасището не се дължи на нестопанисване, а на климатични промени, стоящи извън волята и поведението на земеделския производител. Според съда причините за незатревеността на части от процесния БЗС са ирелевантни в случая, доколкото с подаване на заявлението за подпомагане земеделският производител се е съгласил да поддържа земеделската площ в добро земеделско състояние през цялата година на съответната кампания. АССГ е стигнал до извода, че представеният по делото контролен лист за проверка на място през 2013 г., констатиращ липсата на незатревени участъци в процесния БЗС, не следва да се кредитира, тъй като касае констатации за състоянието на този БЗС за следващата календарна година, а не за 2012 г., за която е издадено процесното уведомително писмо. По горните и други, подробно изложени в мотивите на атакуваното съдебно решение, съображения АССГ е приел уведомителното писмо за законосъобразно, а предявената срещу него жалба за неоснователна, поради което е отхвърлил същата. Съдебното решение е правилно. Несъстоятелни са оплакванията на касатора за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради немотивираност на административния акт, както и поради недопускане по делото на относима съдебно-техническа експертиза от вещо лице- почвовед, който щял да установи, че причината за незатревеност на участъци от процесния БЗС се коренят не в поведението на земеделския производител, а в състоянието на почвата и оголването й е в резултат на климатичните условия през летния сезон. Правилно АССГ е приел, че уведомителното писмо е мотивирано от фактическа и правна страна в достатъчна степен, тъй като в същото са определени недопустимите за подпомагане площи спрямо заявените за подпомагане по двете мерки, както и причините за тяхната недопустимост - попадането им извън допустимия за подпомагане слой, надлежно определен за кампания 2012 г., което от своя страна означава, че земеделският производител е заявил площи, които не стопанисва по предвидения в закона ред - чл. 43, ал. 3, т. 2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Законосъобразно съдът е заключил, че не е необходимо назначаването на повторна експертиза, изготвена от вещо лице- специалист по почвознание, тъй като преценката дали една площ е допустима за подпомагане или не, в случаите на постоянни пасища се определя единствено от това има ли плътна тревна покривка или са налице оголени терени, като причините за оголеността на терена и/или ерозията му са ирелевантни. Заявяването на площта за подпомагане с посочено предназначение - пасище, мера, задължава земеделския производител през цялото време на годишната кампания да поддържа плътна затревеност на цялата площ като установяването на оголеност на определени участъци, независимо от причините за това, е риск за самия заявител. Несъстоятелно е и оплакването на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане от страна на АССГ, че в разпространените от МЗХ и ДФЗ брошури, рекламиращи възможността за финансиране на земеделските производители за кампания 2012 г., фигурирало изявление, че няма пречка земеделските производители да заявят за подпомагане и площи, попадащи в недопустимия за подпомагане слой. Липсата на пречка за такова заявяване не задължава административния орган автоматично да включи заявената площ в допустимия за подпомагане слой. Нещо повече - в конкретния случай Стефанов е възразил срещу невключването на участъците от процесното БЗС в допустимия за подпомагане слой, но неговото възражение не е било уважено. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с чл. 15 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г., тъй като площта на БЗС 23337 -128-1-1, предвид констатациите от извършена проверка на място през 2013 г., не може да се квалифицира като "трайно неподходяща " за подпомагане. Правилно АССГ е приел, че контролният лист от 2013 г. удостоверява състоянието на процесния БЗС през следващата година и е ирелевантен за установеното състояние на същия БЗС през 2012 г. Плътната затревеност на този БЗС при проверката на място през 2013 г. може да се дължи и на допълнителна грижа и обработка на същия от страна на земеделския производител, така че площта му да бъде приведена в съответствие с изискванията за добро земеделско състояние по смисъла на чл. 15 от Наредбата. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновано съдът се е позовал на съдебно-техническата експертиза и обосновано е заключил, че приетите с УП за недопустими за подпомагане площи в размер на 4.08 ха по СЕПП и 0.20 ха по НР1 са правилно установени, правилно е изчислен процентът на наддеклариране по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. законосъобразно са определени оторизираните суми по двете мерки . Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане от страна на съда на налични пороци в административния акт, дължащи се на непровеждане на теренни проверки и проверки на място при установяване на недопустимия за подпомагане слой "Постоянни пасища". Теренните проверки са различни от проверките на място, извършват се от различни административни органи в различна процедура, водеща до издаването на различни по съдържание и цел актове. Теренните проверки се извършват от органите на МЗХ в производството по издаване на заповед за определяне на допустимия за подпомагане слой и са различни от извършваните от органите на ДФЗ проверки на място като вид административна проверка в системата ИСАК, касаеща проверка за това дали заявените от даден земеделски производител площи за подпомагане по съответните мерки подлежат на подпомагане или не. Неизвършването на теренни проверки с цел определяне на допустимия за подпомагане слой за кампания 2012 г. не може да се вмени в отговорност на органите на ДФЗ при издаване на процесното уведомително писмо. Видно от представените по делото доказателства, в. т. ч. и заключението на изслушаната СТЕ, допустимият слой за 2012 г. е изготвен на база актуални самолетни снимки на заявените за подпомагане от Стефанов БЗС, изготвени през същата 2012 г., което съставлява самостоятелно основание за определянето му, извън провеждането на теренни проверки. Неизвършването на проверки на място от страна на Техническия инспекторат при ДФЗ също не опорочава атакувания административен акт, тъй като проверките на място не са задължителни и се извършват ежегодно само на случаен принцип. Неоснователно е и искането на адв. Железчев за спиране на производството по делото до постановяване на окончателно решение на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г. по описа на ВАС, II отделение, образувано по оспорване законосъобразността на чл. 16а, ал. 3; чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Видно от представеното копие от невлязлото в сила решение на ВАС, Второ отделение по горецитираното административно дело, текстовете от Наредба № 105/2006 г. се атакуват само в частта, касаеща теренните проверки. Доколкото в настоящото производство не се спори, че такива теренни проверки не са извършвани, а допустимия за подпомагане слой за 2012 г. относно процесния БЗС е определен само на база актуални самолетни снимки, то и изхода от адм. д. № 10538/2014 г. по описа на ВАС, II отделение няма преюдициално значение за настоящото дело по смисъла на чл. 229, т. 4 от ГПК. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,