Решение № 9185 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16601/2009 г.

Решение № 9185 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16601/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 и сл. от ЗУБ. Образувано е по касационната жалба на Мохамед Делоар Хосеин против решение № 570/1.12.2009 г. на Председателя на ДАБ с искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви за сигурността на страната на произход. Ответната страна Председателят на ДАБ оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 570/1.12.2009 г. е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и на на хуманитарен статут с мотиви, че бежанската история е недостоверна. Предвид дългото отсъствие от Бангладеш в периода от 2002 г. до 2005 г. не е логично да са му повдигнати обвинения при завръщането му заради опозиционна дейност като организационен секретар на Националистическа младежка организация. Административният орган се е обосновал с информация за Бангладеш и за крайно редки случаи на преки държавни репресии срещу членове на опозицията във връзка с политическа дейност. А в случая тази партия е парламентарно представена и държавата е в състояние да защити безопасността на своите граждани. Не е дадена вяра да представени документи като доказателства за политически проблеми на кандидата. Мотивиран е отказ и за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е законосъобразно, поради което оспорването следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В съдебното производство са представени удостоверения от Бангладеш националистическа младежка партия затова, че жалбоподателят е заемал длъжност "организационен секретар" за периода от 5.03.1999 г. до 3.05.2002 г., че "станал жертва" на опозиционната партия /не е уточнено каква/ и бил принуден да напусне страната си и да замине в Дубай. Представено е медицинско удостоверение за порезна рана на десния шиен прешлен и в областта на лявата китка от 26.03.2002 г., както и заповеди за арест от 6.04.2002 г. за обвинение по чл. 19 от НК по дело № 73/11.01 на Специален трибунал дело № 2980/2002, както и заповед за арест от 3.02.2009 г. по обвинение за престъпление по чл. 19 от НК и Оръжейна наредба 1887, издадена от специален трибунал по дело № 84-09/ по дело № 54/11.2008 г. Така представените доказателства установяват дела срещу жалбоподателя в два различни периода от време, но дали имат е във връзка с извършвана от него политическа дейност в периода от 1999 г. до 2002 г., е въпрос, който е останал недоказан. Още повече, че второто дело е от 2008 г., когато партия Лига Авами, от чието преследване жалбоподателят твърди, че се страхува, не е на власт в Бангладеш. Факт е, че жалбоподателят има валиден паспорт, с който е пътувал легално и няма никакви данни престъплението, по което му е повдигнато обвинение, да е заради политическа дейност. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Относно Бангладеш има данни, че държавата е сред малкото демократични държавни от мюсюлманския свят. Липсата на мотиви относно сигурността на страната, където трябва да бъде върнат жалбоподателя, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото чл. 75, ал. 5 от ЗУБ е отменен ДВ, бр. 52 от 2007 г. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, III отделение