Решение № 8101 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12277/2012 г.

Решение № 8101 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12277/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Юлиян Веселинов Милев с постоянен адрес гр. София, ул. "Симеон Радев" № 51, ет. 4, ап. 10 чрез процесуалния си представител адв. Емил Евтимов срещу решение № 4044 от 13.07.2012 г. по адм. дело 1184/2012 по описа на Административен съд, София-град, в частта с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № 2001104258/04.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2208/06.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" -София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора за доход от един и същи източник от чужбина - доход от труд в Швейцария различно се третира прилагането на разпоредбите на СИДДО между България и Швейцария, в зависимост от това дали този доход е изплатен пряко от швейцарското дружество, за което трудът е положен, или е изплатен от българско дружество, за сметка на същото швейцарско дружество. Изложени са оплаквания, че независимо от мястото на изплащане на дохода и независимо от обстоятелството, че лицето е в трудови правоотношения с българското дружество, СИДДО ще се приложи за целия доход, защото в противен случай една част от него ще бъде обложена и в двете държави. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на акта на приходните органи. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Евтимов, който е представил и писмена защита. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование "Обжалване и управление на изпълнението"/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Арнаудова, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна. От събраните по делото доказателства се установяват следните релевантни за спора факти и обстоятелства: Ревизираното лице и настоящ касатор - Юлиян Веселинов Милев е бил в през 2009 г. в трудови правоотношения с "Крафт Фуудс България" АД, но е преотстъпен от това българско дружество на "Крафт Фуудс Юръп" Гбмх, Швейцария за периода 01.08.2007 г. - 31.07.2009 г., като е полагал труд в Швейцария. Милев е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г., в която са декларирани само трудови доходи в чужбина и е декларирана за възстановяване сума в размер на 24 092,13 лв. като надвнесен данък. Част от трудовото възнаграждение за 2009 г. - в размер на 30 297,30 лв. е изплатено на Милев от швейцарското дружество, като средства за наем, комунални и преместване, а друга част от размера на възнаграждението - 243 261.34 лв. е изплащано на Милев в България чрез неговия основен работодател "Крафт Фуудс България" АД, след което е префактурирано на "Крафт Фуудс Юръп" Гбмх, Швейцария. За първата сума, която не е предмет на съдебно оспорване е прието от приходните органи, че са доходи с източник в Швейцария, подлежащи на освобождаване в България. За другите доходи в размер на 243 261.34 лв., изплащани от "Крафт Фуудс България" АД, за които при изплащането е удържан авансов данък в общ размер за 2009 г. в размер на 24 092,13 лв., е прието от приходните органи и от първоинстанционния АССГ, че са доходи, подлежащи на облагане в България, поради наличие на предпоставките по чл. 15, ал. 2 като изключение от правилото на чл. 15, ал. 1 от приложимата Спогодба между Република България и Швейцарската конфедерация за избягване на двойното данъчно облагане върху дохода и имуществото /Спогодбата/. Във връзка с декларираните като надвнесени данъци в размер на 24 092,13 лв. е издаден акт за прихващане и възстановяване /АПВ от 13.10.2010 г., с който е отказано възстановяване на сумата. АПВ е отменен по административен ред от ДД "ОУИ" София. По дадените задължителни указания е проведено ревизионно производство, по което е издаден процесният ревизионен акт, потвърден в тази си част по административен ред, в който сумата от 24 092,13 лв. е установена като задължение на РЛ. Предвид събраните по делото доказателства съдът е установил, че лицето е положило труд в чужбина. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗДДФЛ доходите от труд на територията на Република България или услуги, извършени на нашата територия, са от източник в Република България. Съдът се е позовал и на чл. 8, ал. 12 ЗДДФЛ, че при определяне на източника на дохода по този чл. мястото на плащане на дохода не се взема предвид. Възприет е извода на органите по приходите, че жалбоподателят макар да не е положил труд в България, е запазил основния си работодател, който е в България и затова последният е длъжен да определя, удържа и внася данък върху доходите от трудови правоотношения. На основание чл. 75 ЗДДФЛ, съдът е приел за приложими разпоредбите от Спогодбата, според която доходът на местно лице на съответната държава, произхождащ от работа по трудов договор, подлежи на облагане в държавата, в която трудът е положен - чл. 15, ал. 1 от Спогодбата. Съдът обаче е приел, че са налице и трите предпоставки по чл. 15, ал. 2 от Спогодбата, за да бъдат обложени с данък в България доходите на РЛ. Обжалваното решение е неправилно. Фактическата обстановката е изяснена. През 2009 г. /до 31.07./ касаторът е полагал труд в Швейцария, вследствие преминаването му на работа там от "Крафт Фуудс България" АД в "Крафт Фуудс Юръп" Гбмх, Швейцария, вследствие преотстъпване от българското на швейцарското дружество. В чл. 8, ал. 2 ЗДДФЛ изрично е посочено, че доходите от труд, положен в България, са от източник в Република България. А ал. 11 (към процесния период 2009 г., и ал. 12 понастоящем) на същата разпоредба регламентира, че при определяне на източника на доход по този чл. мястото на изплащане на дохода не се взема предвид. В случая, на основание договорките по Меморандум за разбирателство, българското дружество като основен работодател е изплащало трудовото възнаграждение на Милев, за положения от последния труд в Швейцарската конфедерация и за швейцарското дружество. Преведените суми за трудови възнаграждения в цялост са префактурирани на "Крафт Фуудс Юръп" Гбмх, Швейцария, т. е. изплатени са за негова сметка. Налице са писмени доказателства, че доходите РЛ от получените трудови възнаграждения са декларирани пред швейцарските данъчни органи и са обложени в Швейцарската конфедерация. При така събраните доказателства неправилно съдът е тълкувал и приложил специалните разпоредби на Спогодбата Принципът в същата, уреден в чл. 15, ал. 1, е че възнагражденията, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение се облагат с данъци само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. В случая РЛ като местно лице за РБ е полагал труд в другата договаряща държава - Швейцарската конфедерация, поради което получените възнаграждения са облагаеми в последната. В този смисъл доходът от положения труд в Швейцария е обложен от тази държава и като се има предвид регламентацията на чл. 24 от Спогодбата незаконосъобразно и приходните органи и съдът не са допуснали връщането на надвнесения данък. Принципът по чл. 15, ал. 1 не се прилага и облагането следва да се извърши в РБ по изключение, когато едновременно са налице трите условия по чл. 15, ал. 2 от Спогодбата. Едно от тези условия е възнаграждението да се изплаща от или за сметка на работодател, който не е местно лице за другата държава / Швейцарската конфедерация/. В случая съдът необосновано е приел, че условието е налице, тъй като от доказателствата се установява, че възнаграждението е изплатено за сметка на работодател, който е местно лице за Швейцарската конфедерация - "Крафт Фуудс Юръп" Гбмх, Швейцария. Доходът е за сметка на швейцарското дружество, така както са направени уговорките при изпращане на служителя на работа извън България и така както са префактурирани изплатените суми за неговите възнаграждения. Изплащането на възнагражденията в РБ е ирелевантно с оглед изричната разпоредба в този смисъла на чл. 8, ал. 11 /понастоящем ал. 12/ ЗДДФЛ. В този смисъл е и практиката на ВАС предвид решения по адм. дела № 6887/2012 г. на ВАС, осмо отд. и № 9222/12 г. на ВАС, първо отд. Предвид горното обжалваното решение се явява материално незаконосъобразно е необосновано. Същото следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, който е изяснен от фактическа страна. По същество, ревизионният акт като незаконосъобразен следва да се отмени. На лицето се дължи възстановяване на надвнесен данък за 2009 г. в размерите, декларирани по подадена от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. Преписката следва да се изпрати на приходния орган при ТД на НАП София за произнасяне по искането за възстановяване на надвнесен данък, направено от Юлиян Веселинов Милев в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи през 2009 г., с вх. № 2217005971/30.04.2010 г., съобразно дадените в настоящото решение задължителни тълкувания по прилагане на закона и СИДДО с Швейцария. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 55 лв. за двете съдебни инстанции Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,