Решение № 12641 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение 3158/05.04.2024 г., постановено по адм. д. 1369/2023 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив). Касаторът обжалва съдебното решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навеждат доводи за наличие на висящ преюдициален спор пред Комисията за защита от дискриминацията (КЗД/Комисията), който е от значение за изхода на делото и е трябвало да бъде съобразен, както и за липсата на безспорни доказателства за: незаконосъобразни действия/бездействия на административен орган, защото НЗОК от 01.07.2021 г. осигурява заплащането на медицински изделия [заличен текст]; претърпени неимуществени вреди от А. М. М. и причинно следствена връзка между незаконосъобразни действия/бездействия и вреди. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, включително в частта относно разноските и да бъде отхвърлен предявения иск в пълен размер. Не претендира разноски. Ответната страна А. М. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмена молба. Претендира се разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 3158/05.04.2024 г., постановено по адм. д. 1369/2023 г. по описа на АС-Пловдив НЗОК е осъдена да заплати на А. М. М. на основание чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. вследствие на дискриминационно третиране от страна на НЗОК, установено с Решение 441/11.05.2021 г. на КЗД, изразяващо се в липса на предприети мерки и действия за включване на заболяването [заличен текст] в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски. Решението в частта, с която искът до пълния предявен размер от 20000 лв. е отхвърлен не е обжалвано, респективно не е предмет на касационен контрол. Административният съд е приел за установено, че с решение на специализирания независим държавен орган по защита от дискриминация е прието за установено по отношение на НЗОК, че е осъществено при извършване на административна дейност спрямо А. М. нарушение на задължението за равно третиране, от което за нея са настъпили неимуществени вреди (негативни емоции, чувство на безсилие и гняв, на малоценност, нарушаване на общуването, притеснения и загуба на самочувствие емоционален стрес от сериозните финансови затруднения, с които е трябвало да се справя сама, притеснения относно възможността да поддържа живота и здравето си, чувства за безнадеждност, безпомощност и обреченост), които са в пряка причинно следствена връзка с извършеното нарушение от НЗОК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма по предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от А. М., по отношение на която с необжалвана част от Решение 441/11.05.2021 г. по преписка 572/2018 г. е прието за установено по нейна жалба, че НЗОК е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак увреждане поради липсата на предприети мерки и действия за включване на заболяването Спира бифида в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни. Разгледаният от първата инстанция иск, предявен от А. М. против НЗОК, за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършено спрямо нея нарушение на забраната за дискриминация, е родово компетентен на административен съд поради наличието на стабилна (неоспорена от НЗОК) част от решение на КЗД, с която се установява нарушението (аргумент от мотивите на Тълкувателно постановление 1/16.01.2019 г. по дело (/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд). Именно в тази част от решението на КЗД, която не е оспорена от НЗОК е установено извършеното нарушение, изразяващо се в липса на предприети мерки и действия. Действително със съдебно решение 1466/08.03.2022 г., постановено по адм.д. 5965/2021 г. по описа на Административен съд-София-град са отменени отделни части от това решение на Комисията, с които е установено идентично нарушение, допуснато от министъра на здравеопазването и друго нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр от Министерски съвет на Република България и е върната преписката за ново произнасяне по жалбата на А. М.. По делото липсват данни по отношение на министъра на здравеопазването и Министерски съвет да е приключило производството за установяване на нарушения спрямо А. М. на ЗЗДидскр, но висящността на това производство не се явява преюдициално за отношенията между А. М. и НЗОК. Спрямо НЗОК решението на КЗД е придобило стабилитет като необжалвано. Именно в тази част по отношение на НЗОК са установени фактическите основания липса на предприети мерки и действия, както и квалифицирането им като нарушение на забраната за равно третиране, установена в чл. 4 от ЗЗДискр по признак увреждане по отношение на А. М.. Всички изложени в касационната жалба доводи за липса на нарушения от страна на НЗОК са извън предмета на установяване от първата инстанция, която обвързана с решението на КЗД относно наличието на правопораждащ правото на обезщетение факт, а именно забраната за дискриминация. Касационната жалба е изключително подробна и съдържа конкретни оплаквания, които на практика представляват наведени основания за липса на отговорност за обезщетение за неимуществени вреди, които АС-Пловдив е обсъдил изключително подробно в обжалваното съдебно решение. Основните доводи в касационната жалба са свързани с въпроса относно липсата на яснота относно класификацията на диагнозата неврогенен пикочен мехур като заболяване или като клиничен синдром, респективно със заплащането на необходимите медицински изделия, но тези обстоятелства са обсъждани от КЗД и по отношение на НЗОК е издадено решение, което в неоспорена негова част установява нарушение от НЗОК на забраната за дискриминация по признак увреждане . При определяне на вида и обема на вредите, респективно размера на обезщетението им, АС-Пловдив е съобразил обстоятелството, че НЗОК е започнала заплащането на медицински изделия интермитентни катетри на всички пациенти (включително А. М.) с диагноза [заличен текст] преди предявяване на исковата молба. По изложените съображения се налага извод, че от АС-Пловдив не е допуснато процесуално нарушение при разглеждане на съдебното производство свързано с незачитане на висящо производство пред КЗД по отношение на други двама ответника (министъра на здравеопазването и Министерски съвет) за установяване на нарушения на ЗЗДискр по отношение на А. М.. При условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на АС-Пловдив относно вида и обема на неимуществените вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с нарушението на забраната за дискриминация. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите на първата инстанция относно наличието на неимуществени вреди. Изрично трябва да бъде посочено, че съдът е приел за доказани чрез свидетелски показания наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, чувство на безсилие и гняв, на малоценност, нарушаване на общуването, притеснения и загуба на самочувствие емоционален стрес от сериозните финансови затруднения, с които е трябвало да се справя сама, притеснения относно възможността да поддържа живота и здравето си, чувства за безнадеждност, безпомощност и обреченост. Приетите по делото други доказателства (епикризи, амбулаторни листове, медицинските експертизи) установяват извършени медицински интервенции и общото здравословното състояние на А. М., на чийто фон, тя изпитва допълнителни негативни психични преживявания в резултат от липсата на мерки и действия за включване на заболяването [заличен текст] в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни . Именно тези негативни емоции представляват неимуществени вреди, които са пряко причинени от установеното от КЗД нарушение на забраната за дискриминация. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение относно определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на А. М. от установеното с решението на КЗД неравно третиране. Обосновано решаващият съд е съобразил всички относими обстоятелства, включително и предприемането на действия по заплащане на медицинските изделия, за да определи обезщетение в размер само на 5000 лв., а не в пълния предявен размер. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При липса на основателни касационни оплаквания обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, който той има право на адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,