Решение № 4702 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2012 г.

Решение № 4702 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Жива природа" срещу решение № 17 от 5.03.2012 г., по адм. дело № 189/2011 г. от Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Становище по екологична оценка № ШУ-4-5/2011 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ)- Шумен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, като излага доводи за неправилност на административния акт, предмет на първоинстанционното производство. Ответниците - Директорът на РИОСВ - Шумен и "Геосолар Каменяк" ЕООД не изпращат представители в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Жива природа" срещу решение № 17 от 05.03.2012 г., по адм. дело № 189/2011 г. от Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Становище по екологична оценка № ШУ-4-5/2011 г. на Директора на РИОСВ Шумен, с което е съгласуван ПУП - План за застрояване на ПИ с номера 000279 с площ 333,876 дка и 384,417 дка в землището на с. Каменяк, общ. Хитрино, НТП "Пасище, мера" за изграждане на "Фотоволтаична централа с мощност до 16 MW и 20 МW и трасе на въздушен елпровод, преминаващ през имоти общинска и частна собственост в землищата на с. Каменяк, общ. Хитрино и с. Велино, общ. Шумен. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Обжалваното решение правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, за съответствие на административния акт с приложимите материално правни норми. Съгласно нормата на чл. 88, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) становището по екологичната оценка задължително включва обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89, като могат да се съдържат условия, мерки и ограничения, задължителни за изпълнение. В случая правилно съдът е установил, че актът е постановен при съобразяване на изискванията на чл. 86, ал. 3 ЗООС. Процедурата, започнала въз основа на Решение № ШУ-02-ЕО/2011 г. на РИОСВ Шумен за извършване на екологична оценка, при което е изготвен доклад за екологична оценка на ПУП - ПЗ на процесните имоти, в който се съдържат мотиви за избор на алтернативи и описание на методите за извършване на екологична оценка, както и описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагане на плановете. Становището също съдържа подробно изложение на мерките по чл. 89 ЗООС, които следва да се предприемат. Административният орган е изложил становището си за незначително въздействие върху зоната, обосновано от становището, изразено от компетентните държавни институции в съгласувателните писма и изложеното в оценка за съвместимостта - т. 9. Неоснователен е наведеният довод, че неправилно съдът е приел, че актът е законосъобразен, тъй като административният орган е посочил в становището като правно основание разпоредбата на чл. 36, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии. Цитираният текст според касатора е ирелевантен към акта, което водело до незаконосъобразността му. Цитираната разпоредба предвижда, в случаите когато прецени, че няма вероятност планът и програмата да окажат значително отрицателно въздействие върху защитена зона, компетентният орган взема предвид тази преценка при определяне на обхвата на ЕО и при постановяване на становището по ЕО за съгласуване/несъгласуване на плана и програмата. В конкретния случай въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства административният орган е направил именно такава преценка за да съгласува плана. В случая съдът е съобразил, съответствието на обжалвания пред него административен акт през призмата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗООС, предвиждащ докладът за оценката, който е съществена част от изискуемата се документация по чл. 84, ал. 2 ЗООС, при отчитането на която следва да се основава становището да съдържа изводи за вероятни значителни въздействия върху околната среда, включително биологично разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални активи, културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, ландшафт и връзките между тях; тези въздействия трябва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици. В конкретния случай, както бе посочено по-горе в доклада по т. 9 се съдържат констатации за незначително въздействие на плана. Входа на процедурата са проведени консултации с обществеността, съгласно изискванията на чл. 25 от посочената по-горе Наредба, които са съобразени от органа. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение