Решение № 25 от 23.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2995/2017 г.

Решение № 25 от 23.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2995/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1, в евентуалност т. 2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в евентуалност - на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, на влязлото в сила определение № 2064/10.06.2015 г. по гр. д. № 1693/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което, след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение - № 1631/06.04.2015 г. по гр. д. № 9789/2014 г. на Варненски районен съд, е прекратено производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск, поради депозиран от ищеца отказ от иска. Молителят се позовава на влязло в сила съдебно решение - № 39/01.03.2017 г. по т. д. № 722/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 764/25.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че вписаното по партидата на дружеството в търговския регистър обстоятелство - вписване на К. Д. като управител на дружеството, представляващ същото и заличаване на П. Н. К. като управител, въз основа на решение на Общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г. - е несъществуващо обстоятелство. Молителят счита, че преждепосоченото съдебно решение съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК, установяващо ненадлежно представителство на [фирма] в процеса по гр. д. № 1693/2015 г. на Варненски окръжен съд, респ. отказ от иска, изходящ от нелегитимирано да представлява ищеца лице - управител. В евентуалност, въз основа на същото писмено доказателство, се поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК - вписването в търговския регистър, приравнено на "съдебен акт" по смисъла на разпоредбата, впоследствие отменено, въз основа на уважения иск по чл. 29 ЗТР. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата като неоснователна. Намира, че не са налице " обстоятелства " и "писмени доказателства", по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за каквито в правната теория се приемат, съответно: "обстоятелствата" - "факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти ", а "писмените доказателства" - като "новооткрити или новосъздадени документи, които установяват горните факти" /обстоятелствата/. Следователно, според страната, чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК визира факти и доказателства, относими към материалноправния спор и неговото разрешаване по същество - обуславящи неправилност на постановения и искан за отмяна съдебен акт. Представеното от молителя доказателство, според ответната страна е новосъздадено, за установяване на възникнал след постановяване на атакуваното съдебно определение факт. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя наличието на доказателство за твърдян в хода на съдебното производство, осъществил се преди постановяване на атакувания съдебен акт, факт. Съгласно ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решението по иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), понастоящем - чл. 29 ЗТР, за признаване за установено вписването на несъществуващо обстоятелство, е непротивопоставимо за третите добросъвестни лица, за периода от вписването до заличаването му, т. е. има действие единствено за в бъдеще, освен между самите съдружници /когато се отнася за липсващо, невзето решение на дружеството/, за които несъществуващото обстоятелство е такова от момента на вписването му. Съдът, обаче, според ответната страна, има качеството на трето добросъвестно лице и нему несъществуването на обстоятелството е противопоставимо само за в бъдеще, поради което не би могло да рефлектира върху допустимостта на постановеното съдебно определение. Отрича се и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, с довода, че атакуваното съдебно определение не е основано - самото то - на постановление на съд /със задължителна за съда, постановил определението за прекратяване, сила на пресъдено нещо по преюдициален за спора въпрос/ или на друго държавно учреждение /индивидуален административен акт/, за да би била налице тази хипотеза. Същото е основано на волята на ищеца за отказ от иска, с оглед постигнато между страните извънсъдебно споразумение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от постановяване на определение № 530/29.09.2017 г. по ч. т. д. № 2052/2017 г. на ВКС, с което решение № 39/01.03.2017 г. по т. д. № 722/2016 г. на Варненски апелативен съд, потвърдило решение № 764/25.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на Варненски окръжен съд, е влязло в сила. Молбата за отмяна е основателна, на соченото предпочитано основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. второ ГПК, предвид следното: При постановяване на решение по същество, правната последица е формиране сила на пресъдено нещо по материалноправния спор, към момента на приключване на устните състезания, преклудиращо непредявените факти, относими към разрешаването на спора и възникнали по време на неговата висящност. Сила на пресъдено нещо, макар различна от тази на съдебното решение, притежава и определението за прекратяване на производството, поради отказ от иска. Правна последица на това определение е отричане правото на иск, неограничено и за в бъдеще, именно предвид формиращата се сила на пресъдено нещо, отричаща претендираното право. Преклудира се окончателно възможността за предявяването на иск за същото. Именно предвид тази правна последица, в конкретната хипотеза, действието за в бъдеще на решението, с което и по реда на чл. 29 ЗТР е установено вписването на несъществуващо обстоятелство - относно законното представителство на ищеца, съобразено от съда при постановяване на прекратителното определение, доколкото това бъдещо действие от един момент и насетне се покрива с действието на правните последици на определението за прекратяване на производството, отричащо допустимостта на иска за в бъдеще, следва да бъде зачетено, като относимо към принадлежността на правото на иск на предявилата го страна, а не към нейното надлежно представителство в процеса, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид необходимостта от установяване порока на вписването по исков ред, с цел противопоставянето му на съда, а и на ответника, налице е била "обективна невъзможност за установяване на това обстоятелство" в хода на съдебното производство, а не бездействие на страната за неговото установяване или процесуално нарушение на съда, изискуемо от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Според съдебната практика, чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК действително е приложимо основание и спрямо законното представителство, но когато то е осъществявано в разрив с действително противопоставимото на съда по същото време /времето на производството, до приключване на устните състезания/ законно представителство, с което съдът е могъл и е бил длъжен да се съобрази. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустимо позоваването и на новосъздадени доказателства, когато тяхното създаване по определен ред е и надлежния ред за установяването на факти, съществували по време на висящността на делото /виж ППВС 2/1977 г./. Разпоредбата не ограничава приложението до юридически и доказателствени факти, относими само към основателността, а не и към допустимостта на иска. Не е налице "новонастъпило" обстоятелство досежно легитимацията на законния представител на ищеца, депозирал отказ от иска, тъй като вписването на законен представител на ищцовото дружество, въз основа на липсващо /невзето/ решение на Общото събрание на съдружниците, не е осъществено след влизане на определението за прекратяване на производството в сила, а това е релевантното за исканата отмяна "обстоятелство", по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението по иска, с правно основание чл. 29 ЗТР, е доказателството за същото. В този смисъл е налице "новооткрито" обстоятелство за процесуалното правоотношение между страните и съда, настъпило по време на висящността на производството, при невъзможност да бъде ефективно противопоставено в същото, поради необходимост от установяването му по надлежен, следващ влизане в сила на определението за прекратяване, исков ред. В случая е преценимо качеството на съда като "трето добросъвестно лице" по отношение правните последици на решението по чл. 29 ЗТР спрямо правоотношението между страните по спора /принадлежността на правото на иск/, а не качеството му на адресат на волеизявлението на ищеца за отказ от иска. Следователно, приложима /спрямо страните по спора/ е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - "новооткрито обстоятелство", въз основа на "ново писмено доказателство", "от съществено значение за делото" /доколкото рефлектира върху преклудиращата за в бъдеще разглеждането на иска, по съществото на материалноправния спор, сила на пресъдено нещо на прекратителното определение/, "с което страната не е могла да се снабди своевременно". Молителят е претендирал разноски, като обективно доказва заплатена единствено държавна такса, не и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По начало, обаче, основателни са възраженията на ответната страна за приложимост на т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и възмездимост на понесените в настоящото производство разноски с постановяването на решение по съществото на съдебния спор. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение