Решение № 4879 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 506/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез юрк. Дюлгерска, против решение 1080 от 09.11.2023 г., постановено по адм. дело 902/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Ж. Деспов, чрез адв. Иванова, в писмено възражение и писмена защита, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като неправилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед 995/12.05.2023 г., издадена от директора на Агенция Митници, с която на основание чл. 90, ал.1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл на Ж. Деспов инспектор в ТД Митница Бургас, ранг IV младши е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение по реда на чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. за това, че на 10.11.2022г. след извършено замерване на товарен автомобил е генерирал нулева квитанция с вписано разрешително Образец 5, вместо следващият се Образец 4а и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец 4б. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл.92 ЗДСл и в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административната процедура и мотивираност нарушения на чл.93,ал.1 и чл.91, ал.1 във вр. с чл.97 от ЗДСл. Решението е обосновано и правилно като краен резултат, предвид следните мотиви: В процесната заповед е описано извършеното нарушение от фактическа страна, а от правна е прието, че то осъществява две дисциплинарни нарушения- неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС и по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДС- неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ и на Кодекса за поведение на митническите служители /КПМС/. По отношение на първото нарушение формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДС са спазени - в заповедта е описано поведението на служителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и служебните задължения, които са виновно нарушени. По отношение на второто нарушение обаче, липсват мотиви за действията/ бездействията на служителя, които са в противоречие с правилата на КПСДА и на КПМС. Абстрактното позоваване на морално - етичните правила не е достатъчно да мотивира заповедта в тази част, тъй като не е посочено поведение, което органът квалифицира като нарушение на тези правила и което е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Липсата на съображения в тази насока опорочава издадената заповед, тъй като не е установено в какво се изразява второто нарушение, за което служителят е санкциониран и това препятства съдебния контрол. Освен това, при отсъствието на второто посоченено в заповедта дисциплинарно нарушение, наложеното наказание се явява несъответно на тежестта на извършеното. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че допуснати нарушения по чл. 91, ал.1, т. 2 - т.4 от ЗДСл са съществени и водят до незаконосъобразност на заповедта. В административния акт не са изложени мотиви във връзка с определяне на наказанието, в съответствие с изискванията на цитираната разпоредба, за цялостното изпълнение на служебните задължения от служителя Деспов, предходно наложени наказания, респ. липса на такива и формата на вината, т.е. липсва обосновка и не е извършена преценка защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Разпоредбите на чл. 91, ал.1, т. 2- т.4 са цитирани формално в заповедта, което сочи на липсата на персонално извършена преценка за вида на следващото се дисциплинарно наказание. Следователно заповедта и в тази част не съответства на формалните изисквания на закона. Изложеното сочи на допуснатите нарушения във формата, които са от категорията на съществените и обосновават материална незаконосъобразност на заповедта съгласно чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Настоящата инстанция не споделя останалите мотивите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на изискванията на чл.93, ал.1 от ЗДСл, но това не променя крайния резултат, тъй като решаващият правен извод на съда за незаконосъобразност на заповедта е изведен на база констатираните и описани подробно в мотивите на решението три нарушения на процедурата. Първите две, обсъдени по-горе, са самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Неоснователен е доводът по касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От една страна конкретни нарушения в първоинстанционното производство не се сочат, а от друга такива не се установяват от настоящата инстанция. Обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, постановено е в допустимо производство и при надлежно събрани гласни и писмени доказателства. Предвид изложеното решението на Административен съд - Бургас като постановено при отсъствие на основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, Агенция Митници дължи реално направените в настоящата инстанция от ответника разноски в размер на 1200 лв /1000лв адв.възнаграждение и 200лв ДДС/. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното адв. възнаграждение е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,