Решение № 2700 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2019 г.

Решение № 2700 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Димитров, чрез процесуален представител, против решение № 1486 от 7.08.2019 г. по адм. дело № 661/2019 г. на Административен съд Бургас /АС-Бургас/, с което жалбата му против заповед № 8121 к-6936/14.03.2019 г. на министър на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение на инспектор Б. Димитров-ПИ V степен(началник смяна) на ГКПП-Малко Търново от ГПУ-Малко Търново към РДГП при ГДГП-МВР, е отхвърлена. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът- министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед № 8121 к-6936/14.03.2019 г. на министър на вътрешните работи, с която на Б. Димитров-ПИ V степен(началник смяна) на ГКПП-Малко Търново от ГПУ-Малко Търново към РДГП при ГДГП-МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, ал. т. 2 и т. 13 от ЗМВР, и служебното му правоотношение е прекратено на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. За да достигне до този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е неправилно. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в предписаната от закона писмена форма, и сдържа изискуемите реквизити, вкл. фактически и правни основания. Първоинстанционният съд в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби е приел, че от страна на административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в проведеното дисциплинарно производство. Видно от доказателствата по делото, дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-6169/9.05.2018 г. на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която инспектор Б. Димитров временно е отстранен от длъжност, и е определен дисциплинарно разследващ орган. В последствие срокът за провеждане на дисциплинарно производство е удължаван със заповеди от 20.09.2018 г. и 19.12.2018 г. Проведено е производство, в което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Резултатите от проверката са обективирани в обобщена справка рег. № 4069 р-1009/11.01.2019 г. Според изводите в справката: 1. в хода дисциплинарното производство не са събрани доказателства, според които инспектор Б. Димитров, е участвал в престъпна група с користна цел, като е организирал вземането на пари от преминаващите през ГКПП-Малко Търново граждани, с леки автомобили и автобуси на транспортни фирми.; 2. в представените от специализираната прокуратура материали, не се съдържат достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен извод, че инспектор Б. Димитров, е участвал в престъпна група с користна цел и е извършил тежко дисциплинарно нарушение.; 3. в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, според които инспектор Б. Димитров е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В справката е предложено поради изтичане преклузивните срокове, регламентирани в чл. 195, ал. 2 ЗМВР и на осн. чл. 209, т. 2 ЗМВР, воденото срещу инспектор Б. Димитров производство, да бъде прекратено, а служителя да бъде възстановен на длъжност. С покана УРИ 4096 р-1011/11.01.2019 г., връчена на Димитров на 14.01.2019 г., служителя е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения или възражения в 24 часов срок от запознаването. Съгласно протокол от 15.01.2019 г. на ДРО, служителя не се е възползвал от правото се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения или възражения. Изготвено е становище УРИ 4069 р-1330/15.01.2019 г. от ДРО до министъра на вътрешните работи, повтарящо изводите и предложението, изложени в обобщената справка. Материалите от проведеното дисциплинарно производство са изпратени до министъра на вътрешните работи на 16.01.2019 г. и са постъпили в дирекция "Човешки ресурси"-МВР на 29.01.2019 г. с писмо УРИ4069 р-1373/16.01.2019 г. по описа на ГПУ-Малко Търново. След постъпване на материалите в дирекция ЧР, е изготвена докладна записка рег. № 8121 р-4133 от 28.02.2019 г. на директора на дирекция ЧР Л. Бочева до министъра на вътрешните работи, в която е предложено на осн. чл. 96, ал. 1, т. 6 от Правилник за устройството и дейността на МВР: 1. да се приеме за неправилно предложението на ДРО в обобщена справка рег. № 4069 р-1009/11.01.2019 г. и становище УРИ4069 р-1330/15.01.2019 г., производството срещу Б. Димитров да бъде прекратено.; 2. да се приеме, че при проведеното дисциплинарно производство срещу Б. Димитров, образувано със Заповед № 8121 К-6169/9.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, са събрани доказателства, че на 7.12.2016 г., 8.12.2016 г. и 1.02.2017 г., 2.02.2017 г., 6.02.2017 г., 09 и 10.02.2017 г., 13.02.2017 г., 14.02.2017 г., 18/19.02.2017 г. и 23.04.2017 г., на ГКПП Малко Търново, по време на дневни и нощни смени, на ход и изход от страната, инспектор Б. Димитров е организирал вземането на пари от преминаващите през пункта граждани, с леки автомобили и автобуси на фирмите "Трансеверен", "Юзлем тур", "Нишикли", "Кондоран", "Алпар", "Алпар-Транс Еврен", "Истанбул сеат", "БГ-Транс" и др., като в края на дежурството служителите от неговата смяна са получавали различни суми, обикновено по около 20 лв., някои от които са индивидуализирани със серия и номер и са предадени като доказателства по досъдебното производство. При отсъствие на инспектор Димитров, парите са разпределяни от КО К. Костов. В докладната е посочено, че с действията си Димитров е нарушил разпоредбите на чл. 67 ЗМВР, допуснал е дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР, а дисциплинарните нарушения, описани в т. 1, 2, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 14, 15 от заповедта за образуване на дисциплинарното производство, са съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, ал. т. 2 ЗМВР, и за тях е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение" Едновременно с това са нарушени т. 15, т. 19, т. 20, т. 50, т. 51 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР. Направен е извод, че инспектор Димитров е допуснал нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а извършените от служителя нарушения са такива по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 ЗМВР, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, ал. т. 2 и т. 13 ЗМВР. В т. 3 от докладната е посочено, че наказващия орган в случай че приеме, че са налице основания за реализиране дисциплинарната отговорност спрямо Димитров, да подпише писмена покана до служителя, за запознаване с настоящото становище, като в 24-часов срок от запознаването даде писмени обяснения или възражения до наказващия орган, относно оценката на събраните доказателства, правната квалификация, правната квалификация и предложеното наказание в настоящото становище. В т. 4 от докладната е предложено ако писмените обяснения или възражения на служителя не водят до изменения на правната квалификация и предложеното дисциплинарно наказание в настоящото становище, да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение и да се прекрати служебното правоотношение на Димитров. На 28.02.2019 г. е изготвена покана за даване на писмени обяснения или възражения по дисциплинарното производство до инспектор Б. Димитров /рег. № 8121 р-4235/28.02.2019 г. /, връчена на служителя на 7.03.2019 г. С писмо рег. № от 8.03.2019 г. до ДНО, служителя е поискал удължаване на срока за даване на писмени обяснения. ДНО е запознат на 28.02.2019 г. с обобщена справка рег. № 4069 р-1009/11.01.2019 г. със становище УРИ 4069 р-1330/15.01.2019 г. от ДРО, и с докладна записка рег. № 8121 р-4133 от 28.02.2019 г., видно от положения подпис и отбелязана дата на стр. 1 от цитираните документи, като върху докладната записка е отбелязано "съгласен". Изготвена е нова докладна с рег. № 8121 р-4735/12.03.2019 г. на директора на дирекция ЧР Л. Бочева до министъра на вътрешните работи, в която накратко е възпроизведено съдържанието на докладна записка рег. № 8121 р-4133 от 28.02.2019 г., с изложени съображения, че следва да се приеме за неоснователно искането на инспектор Б. Димитров за удължаване срока за даване на писмени обяснения с 14 дни, като отново е направено предложение до ДНО да се приеме за неправилно предложението на ДРО в изготвените от него обобщена справка и становище, като се наложи дисциплинарно наказание "уволнение" и се прекрати служебното правоотношение на инсп. Б. Димитров. ДНО е запознат с тази докладна и с писмо рег. № от 8.03.2019 г., на 13.03.2019 г. На 14.03.2019 г. е издадена оспорената заповед № 8121 к-6936/14.03.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Дисциплинарното производство за реализиране на предвидената в глава осма от ЗМВР дисциплинарна отговорност, е специално производство, чиито правила не допускат отклонения от изрично уреденото с нормите на специалния закон. Законодателната уредба, осигуряваща обективно и безпристрастно дисциплинарно производство и правото на защита на лицата, спрямо които се провежда дисциплинарно разследване, допуска участници в дисциплинарното производство да бъдат само дисциплинарно наказващият орган, дисциплинарно разследващия орган и служителя. В хипотезата на чл. 207 ЗМВР- образувано дисциплинарно производство при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2–15 ЗМВР, дисциплинарното производство започва със заповедта на ДНО за образуване /чл. 207, ал. 1 ЗМВР/, като всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение се извършват от дисциплинарно разследващия орган/чл. 207, ал. 2 ЗМВР/. В това производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона/чл. 207, ал. 3 ЗМВР/. В рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване/чл. 207, ал. 6 ЗМВР/. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 именно дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В процесния случай от приетите по делото доказателства се установява, че след приключване на дисциплинарното производство от назначения дисциплинарно разследващ орган в определения му срок с изготвяне на становище УРИ 4069 р-1330/15.01.2019 г. по см. на чл. 207, ал. 12 ЗМВР, и изпълнение на процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР /връчване на покана УРИ 4096 р-1011/11.01.2019 г. и изтичане на срока за даване на писмени обяснения/, вместо цялата дисциплинарна преписка технологично да бъде комплектувана и изпратена на ДНО от дирекция ЧР на МВР, където същата е постъпила на 29.01.2019 г. с писмо УРИ4069 р-1373/16.01.2019 г. по описа на ГПУ-Малко Търново, директора на дирекция ЧР при МВР си е позволил да проведе собствено дисциплинарно разследване, изготвил е докладна записка рег. № 8121 р-4133 от 28.02.2019 г. с изводи и предложения към министъра на вътрешните работи в качеството му на ДНО, при което след вече приключилото дисциплинарно производство от ДРО съгласно чл. 207, ал. 12 ЗМВР, са извършвани действия от органи, които не разполагат с правомощия в производство по глава осма от ЗМВР, и като следствие са извършени административнопроцесуални действия извън регламентираните в специалния закон. В този смисъл следва да се отбележи, че директора на Дирекция "Човешки ресурси" не притежава компетентност, специални правомощия и право на участие в някакво качество в дисциплинарното производство. Същият притежава единствено технически функции относно движението на дисциплинарната преписка /чл. 55 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи/. Прочитът на. чл. 96, ал. 1, т. 5 от Правилник за устройството и дейността на МВР предполага дирекция човешки ресурси при МВР да осъществява методическа помощ и контрол по прилагането на дисциплинарната практика в структурите на МВР и по дисциплинарните производства при тежки дисциплинарни нарушения, извършени от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР, но "методическа помощ и контрол" във вр. с прилагането на дисциплинарната практика и производства, не предоставя правомощия на дирекцията или директора на ЧР, за участие в дисциплинарните производства, вкл. да манипулира или да влияе по какъвто и да е начин на волеизявленията на министъра, които са му възложени със закон в качеството на дисциплинарно наказващ орган. В конкретния казус директора на дирекция ЧР чрез изготвените докладна записка рег. № 8121 р-4133 от 28.02.2019 г. и докладна с рег. № 8121 р-4735/12.03.2019 г. е подменил волята на ДРО по приключило дисциплинарно производство, и нарушавайки по този начин принципа за независимост на ДРО, отразен в нормата на чл. 207, ал. 3, изр. второ ЗМВР, е иззел функциите на дисциплинарно разследващия орган, с каквото правомощия директора на дирекция ЧР не разполага съгласно приложимата правна уредба. Инициираните от него процедурни действия- изготвяне на покана рег. № 8121 р-4235/28.02.2019 г., за даване на писмени обяснения или възражения по дисциплинарното производство, и връчването й, са били извън обхвата на вече проведеното и приключило дисциплинарно производство. На практика докладна записка рег. № 8121 р-4133 от 28.02.2019 г. и докладна с рег. № 8121 р-4735/12.03.2019 г. са подменили регламентираните в чл. 207, ал. 7 и ал. 12 от ЗМВР документи на ДРО, а именно обобщена справка рег. № 4069 р-1009/11.01.2019 г. и становище УРИ 4069 р-1330/15.01.2019 г. По този начин в хода на дисциплинарното производство участвало лице, което няма законови правомощия, а извършените процесуални действия от това лице са въздействали върху крайното волеизявление на ДНО видно от положените резолюции "съгласен" от министъра на вътрешните работи върху докладните, и съдържанието на крайния акт на производството- заповед № 8121 к-6936/14.03.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Техническите и подпомагащи функции на дирекция ЧР при МВР по недопустим начин са трансформирани в дейност, която следва да се извършва само от дисциплинарно разследващ орган, и тази дейност като резултат е довела до заместване вътрешното убеждение на министъра на вътрешните работи. Следва да се отбележи, че директора на дирекция ЧР е в йерархическа зависимост от министъра на вътрешните работи, поради което действията на този служител в производство по дисциплинарно разследване, където същия не притежава законово определени правомощия/вкл. за подмяна или дерогиране актовете на ДР0/, е в противоречие с основните принципи за реализиране на дисциплинарната отговорност в МВР. Предвид изложеното настоящият състав намира извода на АС-Бургас, че оспорената от Б. Димитров заповед е постановена при спазване административнопроизводствените правила за неправилен, съответно обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото е изяснено от фактическа страна и не са налице допуснати процесуални нарушения, поради което настоящия състав следва да се произнесе по съществото на спора след отмяната на съдебното решение. С оглед изложените мотиви за неправилност на обжалваната заповед, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което същата бъде отменена, като постановена при нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените- неспазване на предвидената процедура по Глава осма "Дисциплинарно производство" от ЗМВР- отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на 80 лева общо заплатена държавна такса-10 лв. за първоинстанционното производство и 70 лв. за касационното производство, и 1660 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за първоинстанционното и касационното производство, съгласно договори за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г. г. и от 3.09.2019. с адвокат П. Тренев. Направеното възражение от ответната страна за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото, и размера на заплатените суми на адвокат, които не надхвърлят значително предвидените в чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,