Решение № 5517 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Бояна-МГ ЕООД, ЕИК 121054319, действащо чрез пълномощника адвокат Кашлакева-Андреева, срещу решение 11353 от 09.07.2024 г., постановено по административно дело 2819/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) оставена без уважение жалбата на Бояна-МГ ЕООД срещу решение 1040-21-87/15.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против задължителни предписания ЗД-1-21-01492802/10.01.2024 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ София-град; 2) осъдено Бояна-МГ ЕООД да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По подробно изложени съображения, относими към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да му се присъдят направените разноски в производствата пред двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Атанасова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С потвърдените с обжалваното пред първоинстанционния съд административно решение от 15.02.2024 г., задължителни предписания от 10.01.2024 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е наредено на осигурителя Бояна-МГ ЕООД да приеме болнични листове Е20230733633 за периода от 29.08.2023 г. до 11.09.2023 г. и Е20232200388 за периода от 12.09.2023 г. до 21.09.2023 г., да представи приложение 9 (към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/), а в случай, че гореописаните болнични листове се обжалват, да представи входирана жалба от дружеството на основание чл. 112 от Закона за здравето. Предписанията са издадени след извършена проверка във връзка с жалба на Е. С. С. и анулирани болнични листове Е20230733610 за периода от 29.08.2023 г. до 04.09.2023 г. и Е20230733620 за периода от 05.09.2023 г. до 11.09.2023 г. Директорът на ТП на НОИ София-град не е уважил жалбата на дружеството против задължителните предписания, като е аргументирал подробно тезата, че те са законосъобразно издадени. За да отхвърли сезиралата го жалба от Бояна-МГ ЕООД, АССГ е обосновал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. По основният спорен между страните въпрос съдът е възприел извода на органа, че осигурителят следва да приеме болнични листове Е20230733633 за периода от 29.08.2023 г. до 11.09.2023 г. и Е20232200388 за периода от 12.09.2023 г. до 21.09.2023 г., и да представи в ТП на НОИ София-град удостоверение приложение 9 (към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО) с попълнени данни относно правото на Е. С. С. на парични обезщетения, тъй като макар и издадени след прекратяване на трудовия договор на лицето с дружеството, болничните листове обхващат период, в който С. е била в трудово правоотношение с Бояна-МГ ЕООД. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Същото не страда от такива пороци, които биха обусловили отмяната му на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Подложеният на касация съдебен акт по своя резултат съответства на приложимия за казуса материален закон и е обоснован в нужната степен от тези от изложените в мотивите му съображения, които са относими към предмета на спора. Същевременно съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито и не се твърдят конкретно в касационната жалба. Първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил законосъобразността на процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ София-град съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, като решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административните органи, обусловили издаването на предписанията и на потвърдилия ги административен акт, и дадената от контролния орган и от директора на ТП на НОИ правна квалификация на установеното при проверката. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба (чл. 108, ал. 1, т. 3, чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на същия кодекс) е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата на дружеството срещу решението на директора на ТП на НОИ. По делото е установено, че Е. С. е била в трудово правоотношение с Бояна-МГ ЕООД в периода 15.05.2023 г.- 12.09.2023 г. На 28.08.2023 г. тя е претърпяла пътно-транспортно произшествие (ПТП), като поради увредата в здравословното й състояние личният й лекар и е издал болнични листове Е20230733610 за периода от 29.08.2023 г. до 04.09.2023 г. и Е20230733620 за периода от 05.09.2023 г. до 11.09.2023 г. (представени на работодателя), които впоследствие са анулирани поради техническа грешка на лекаря, и са издадени нови - болнични листове Е20230733633 за периода от 29.08.2023 г. до 11.09.2023 г. и Е20232200388 за периода от 12.09.2023 г. до 21.09.2023 г. Поради неприемането от работодателя на новоиздадените болнични листове и непредставено от него удостоверение с попълнени данни относно правото й на парични обезщетения за временна неработоспособност тя е подала жалба до ТП на НОИ София-град. По повод на жалбата й е осъществена проверка от контролен орган, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, и е последвало издаването на процесните задължителни предписания. Неоснователно е касаторовото възражение, че решението на АССГ не кореспондира с надлежно събрания по делото доказателствен материал и съдът превратно е тълкувал установените при условията на пълно и главно доказване относими факти. Първият от новоиздадените болнични листове изцяло обхваща период, в който С. е била в трудово правоотношение с Бояна-МГ ЕООД, а вторият в началния си период. От друга страна, оспорването от страна на дружеството, че претърпяното от С. ПТП не е трудова злополука, е предмет на отделно производство и не влияе по никакъв начин върху преценката дали в случая са били налице предпоставките, пораждащи правомощието на компетентния административен орган по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да издаде процесните задължителни предписания, а възраженията срещу издадените нови болнични листове са преклудирани в настоящото производство, защото осигурителят не ги атакувал по надлежния ред. В тази връзка от съществено значение са безспорно установените правнозначими факти, че новите болнични листове са издадени на осигурено лице, осигурителят не ги е обжалвал по реда на чл. 112 от Закона за здравето, същевременно не ги е приел и не е подал удостоверение относно правото на лицето на парични обезщетения за временна неработоспособност. Предвид горното останалите доводи на касатора стоят извън предметните предели на процесния спор и не следва да бъдат подробно обсъждани. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касатора. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ София-град, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,