Решение № 8931 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2017 г.

Решение № 8931 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Й. б." ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Я., общ. Р., ул. "Първи май", № 4, представлявано от М. В. К.-управител, срещу решение № 1335/17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 314/2017 г. по описа на Административен съд гр. В.. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03001716001262-091-001/13.09.2016 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П-03001716175163-003-002/19.10.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 417/27.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-В.. Касаторът намира постановеното решение неправилно и необосновано, като претендира отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу изводите на съда, че законосъобразно от органите по приходите е увеличен финансовият резултат на дружеството, тъй като доставките на орехи и орехови ядки не са реални, поради което е налице документална необоснованост на стопанските операции. В мотивите на съдебното решение е пренебрегнат фактът на прехвърляне на собствеността на стоката, което е удостоверено с представените по делото покупко-изплащателни разписки. Фактът на предаването е установен и от разпитаните по делото свидетели, но това не е отчетено от решаващият състав. Позовава се на решение № 7764/11.07.2006 г., по адм. д. № 10178/2005 г. на ВАС, постановен по идентичен случай, при който въз основа на същите писмени доказателства е приета за реална доставката. Възразява се и срещу мотивите на АС-В., че доказването на факта на съществуването и реалното предаване на стоката изисква установяване, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните, че това количество стока фактически е предадено на получателя. Това от своя страна предполага изследване на въпроса за предходните и последващите продажби, заприхождаването при получателя. Тези обстоятелства са установени от изслушаната по делото експертиза, но тя не е обсъдена от съда. Касаторът твърди, че тъй като ревизията е проведена по общия ред, то доказателствената тежест е на органите по приходите, а те не са извършили надлежни проверки на доставчиците. На последно място се позовава на издаден ревизионен акт срещу "Д. б." ЕООД, с който издадените за данъчен период м. септември 2014 г., фактури са признати за реални. Въз основа на горните твърдения се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В., в представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба. По същество изразява становище за неоснователност на същата. Постановеното съдебно решение е мотивирано и обосновано, като съответства и на материалния закон. Моли, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен и не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на подробно изложено становище, предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. е бил ревизионен акт № Р-03001716001262-091-001/13.09.2016 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П-03001716175163-003-002/19.10.20016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 417/27.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В., с който е преобразуван финансовият резултат в посока на увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и на "Й. б." ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 124 010.27 лв. и лихва в размер на 20 008.59 лв. При извършената проверка на ревизионния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка относно неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка и е приел, че ревизионният акт не противоречи на материалния закон. От представените доказателства се установява, че доставките по спорните фактури не са реални, поради което съдът е приел, че разходът не е документално обоснован и правилно органът по приходите на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е извършил увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за 2013 г.; за 2014 г. и за 2015 г. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, отделил е спорните фактически и правни въпроси и обосновано е приел, че ревизионният акт е законосъобразен. Спорът се свежда до това дали процесните фактури и покупко-изплащателни разписки документират действително извършени доставки на орехи и орехови ядки, респективно обосновани ли са документално свързаните с тях отчетни разходи. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото е установено прехвърлянето на стоките и въпреки това първоинстанционният съд не се е съобразил с този факт. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че доставките по спорните фактури не са реално извършени. По отношение на всички доставчици АС-В. е изложил мотиви и е обосновал крайния извод за липса на доставки. Установено е, че ЕТ "С.-97-Ц. К." и "Е. Х." ЕООД изобщо не се занимават с отглеждане на орехи и орехови ядки, в тяхното счетоводство липсва осчетоводяване на фактурите издадени на ревизираното лице. Друга група доставчици "И.-СВ" ЕООД; "Е. Т. 2011" ЕООД; "А." ЕООД; "Б. Е. Д. Б. С. Г."; "В. С." ЕООД; "Д. б." ЕООД; "М. т. к." ЕООД; "Т." ЕООД; "К. ж." ЕООД; "Б. г." ЕООД и "С." ЕООД изобщо не са представили изисканите документи при насрещните проверки. Според касатора, липсата на отговор по отправените искания не е достатъчно за да се приеме, че не е налице сделка. Не се споделя и твърдението на касатора, че органите по приходите не са проявили необходимата процесуална активност, за да съберат доказателства за твърденията си. Както правилно е посочено от първостепенния съд изготвени са справки за регистрираните фискални устройства, от които са издадени касовите бележки към фактурите, по които се твърди, че е плащано в брой и е констатирано, че те не са регистрирани на издателите. Освен това проверки са извършвани и в регистрите на НАП относно отчитането на счетоводните документи и подаването на справките декларации от доставчиците. Вярно е, че получателят по доставките не може да бъде отговорен за поведението на своите доставчици, но той все пак следва да разполага с доказателства, които да установяват реалността на доставките, а не да се позовава на бездействието на органите по приходите и служебното начало в процеса. Наличието на фактури не е достатъчно за да се приеме, че стоката по тях е предадена. Въз основа на събраните по делото доказателства обосновани са изводите на съда, че не са ангажирани доказателства за това, че тези документи действително са издадени от посочените като техни издатели търговци. Неоснователно е твърдението, че експертизата по делото е установила последвали продажби и заприхождаване при получателите. Тези констатации на експертизата касаят реализирането на стоката, а предмет на спора в настоящото производство е документалната обоснованост на разходите по придобиването й от конкретни доставчици, за което са издадени процесните фактури. Събраните в хода на съдебното производство доказателства, обосновават извода на решаващият състав на АС-В. и по отношение на изкупуването на орехи и орехови ядки от физически лица. Освен твърденията на разпитаните по делото свидетели и оформените покупко-изплащателни разписки, липсват доказателства от които да се установи, че стоките са изкупувани по твърдения начин. Изслушаните свидетели по делото не допринасят за изясняване на спорните въпроси. Неотносимо е и цитираното решение на ВАС постановено по адм. д. № 10178/2005 г., тъй като в него се обсъждат различни въпроси от спорните в настоящето производство и освен това цитираните мотиви са извадени от контекста на цялото решение. От касатора е пренебрегнат фактът, че в настоящият процес се оспорват самите доставки, а не документите с които са оформени. В касационната жалба се твърди, че съдебния състав не се е съобразил с официален документ какъвто е РД и издадения въз основа на него ревизионен акт № Р-03001715002343-091-001/11.11.2015 г. издаден на доставчика "Д. б." ЕООД. Това твърдение не отговаря на истината в мотивите на съдебното решение изрично е обсъден доставчика и данъчен период м. 09.2014 г., това че твърдението на жалбоподателя не е възприето за основателно, не води до порочност на съдебния акт. Въз основа на гореизложеното Административният съд - В. правилно е приел, че са налице предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, което дава основание за увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за процесните данъчни периоди. В този смисъл правилно е извършено преобразуваното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2013 г.; 2014 г. и 2015 г., като е определен корпоративен данък за посочените години в общ размер на 124 010.27 лв., ведно със съответната лихва в размер на 20 008.59 лв. По изложените съображения правилно жалбата на ревизираното лице е била отхвърлена. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2977.63 лв., определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение