Решение № 8990 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2011 г.

Решение № 8990 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Даниела Русева, в качеството й на процесуален представител на Росен Руменов Пейчев, управител и представител на "БГ Инвест 1" ЕООД, срещу решение № 242 от 7.02.2011 г. по адм. дело № 2753 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 271001405 от 31.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 579 от 4.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно определено задължение за ДДС в размер на 78 527.74 лв. и извършено прихващане на дължими суми по данъчноосигурителната сметка на ревизирания субект за м. 02.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК на юрисконсулт Галина Екимова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 271001405 от 31.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 579 от 4.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството за ревизиран период 23.06.2009 г. - 31.10.2009 г. по прилагането на ЗДДС, в резултат на което е определено задължение за ДДС в размер на 78 527.74 лв., на основание чл. 177 от ЗДДС и е извършено прихващане от ДДС за възстановяване на осигурителни вноски за м. 02.2010 г. в размер на 145.34 лв. и лихва в размер на 3.84 лв. В хода на административното производство е установено, че ревизираното дружество е ползвало право на данъчен кредит в размер на 129 187 лв. за данъчен период м. 07.2009 г. по 8 броя фактури, издадени от "Техноимпекс" ЕООД. Те са с предмет продажба на поземлени и недвижими имоти, както и платени данъци и такси, съгласно нот. акт № 34 от 21.07.2009 г. и нот. акт № 121 от 22.07.2009 г. На последното дружество, в качеството на доставчик е извършена проверка като е установено, че няма пречка да бъде признато правото на данъчен кредит на ревизираното дружество "БГ Инвест 1" ЕООД, в качеството му на получател. В посочените нотариални актове е записано, че разплащането ще се осъществи в едноседмичен срок от прехвърлянето на собствеността в конкретни размери, посочени в тях. Такова разплащане не е осъществено. По повод на този факт е констатирано, че между Йордан Иванов Михайлов, в качеството му на управител и едноличен собственик на "Техноимпекс" ЕООД, като заемодател и самото търговско дружество "Техноимпекс" ЕООД, в качеството му на заемополучател има сключен договор за заем от 22.02.2008 г. за сумата 2 000 000.00 лв. От друга страна се констатира, че на 24.07.2009 г. е сключен договор за цесия между физическото лице Йордан Иванов Михайлов, като цедент и ревизираното дружество "БГ Инвест 1" ЕООД, като цесионер, по силата на който на последното дружество се прехвърля вземането от "Техноимпекс" ЕООД в размер на 2 000 000.00 лв. Между двете търговски дружества има сключено споразумение от 31.07.2009 г., с което те установяват наличие на вземане на ревизираното дружество "БГ Инвест 1" ЕООД от "Техноимпекс" ЕООД за сумата от 2 000 000.00 лв.; че след извършеното прихващане към момента на споразумението задължението към същото това ревизирано дружество "БГ Инвест 1" ЕООД е в размер на 1 849.482.00 лв. Съставен е и погасителен план със срокове за погасяване на главницата. Констатирано е според уведомление от 30.07.2009 г., че прихващането е на основание сключените договори за заем и цесия, т. е. между вземането на ревизираното дружество "БГ Инвест 1" ЕООД към "Техноимпекс" ЕООД по договора за цесия и задължението на ревизираното дружество "БГ Инвест 1" ЕООД към "Техноимпекс" ЕООД по договорите за покупко-продажба на поземлени и недвижими имоти. Административният орган е направил извод, че към датата на подписване на договора за цесия - 24.07.2009 г. ревизираното дружество "БГ Инвест 1" ЕООД е знаело за невъзможността на "Техноимпекс" ЕООД да погасява финансовите си задължения, респ. и на бъдещи задължения по ЗДДС, които биха възникнали с начисляване на ДДС по издадените фактури и декларираното право на приспадане на данъчен кредит от дружеството - жалбоподател. Стойността на фактурите е в размер на 416 460.60 лв. и ДДС е в размер на 129 187.00 лв. В тях е посочено, че плащането ще се извърши по банков път с платежно нареждане, като впоследствие е констатирано, че задълженията ще бъдат погасени чрез прихващане. Същевременно на "Техноимпекс" ЕООД е осъществена ревизия, като за данъчен период м. 07.2009 г. е установено задължение в размер на 78 533.12 лв., като резултат за периода след извършено прихващане. Органът е приел, че следва да се ангажира отговорността на ревизираното дружество "БГ Инвест 1" ЕООД, на основание чл. 177 от ЗДДС, като с оспорения ревизионен акт е определено посоченото задължение за ДДС и е извършено прихващане. По така изложената фактическа обстановка по делото, отразена и в мотивите на обжалваното решение няма спор. Основният спорен момент е дали тя обосновава фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС и респективно дали тази правна норма правилно е приложена от административния орган, съответно дали първоинстанционният съд е направил точна и правилна преценка за законосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт. Съгласно тази разпоредба регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2 от посочената разпоредба отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - чл. 120 от ДОПК. Съгласно ал. 3 от нея за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Правилно решаващият съд е приел, че ревизираното дружество, чрез своя управител е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Този извод се обосновава от подробно установената от него и изложена фактическа страна по делото, по която няма спор. В конкретния случай не се налага да се презумира знанието, че доставчикът му няма да внесе ДДС по фактурите. Към момента на сключване на сделките ревизираният субект не е извършил плащане. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделките, той не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът би могъл да изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделките в републиканския бюджет (решение № 9360 от 5.07.2010 г. по адм. дело № 2511 по описа за 2010 г. на ВАС, първо отделение). Така се явява реализиран обсъждания данъчен състав, поради което и правилна е преценката на съда за законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Касационното възражение насочено към неправилното прилагане на посочената разпоредба от съда е неоснователно, както и това, че е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения, като е направил друга, различна от тази на административния орган, правна квалификация. Последният извод се налага от факта, че е приложена правна норма, при което правото на защита не се явява нарушено, понеже хипотезите в ал. 2 са две: когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае и осъществяването на всяка една от тях обосновава обсъжданата солидарна отговорност на търговското дружество. Достатъчно се явява осъществяването на едната от тях, което по делото е доказано. Възможността за осъществяване на правна преквалификация е допустима както за административния орган, така и за съдебния, като за последния това е обсъждано в ТР № 5 от 14.07.2004 г. на ОС на ВАС. По повод втория спорен момент относно извършеното прихващане в касационната жалба няма изложени конкретни съображения. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, като на ответната страна такива са присъдени в първоинстанционното производство, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,