Решение № 4804 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2010 г.

Решение № 4804 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора, против решение № 210 от 30.06.2010 г. по адм. дело № 187 по описа за 2010 г. на Старозагорския административен съд, с което издаденото от касатора мотивирано решение № 12/15.04.2010 г. и потвърденото с него разпореждане № 227/09.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО са отменени в частта за определената за внасяне от ЕТ "Ради Дончев", гр. Казанлък, сума в размер над 255.50 лева до определената за внасяне такава в размер от 1458.55 лева общ начет, от които главница в размера над 130.00 лева до 1193.75 лева и лихва в размера над 125.50 лева до 264.80 лева. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 от НИИПОПДОО (Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ради Дончев Дончев в качеството му на ЕТ "Ради Дончев", гр. Казанлък, обл. Стара Загора, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 12 от 15.04.2010 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Стара Загора, и потвърденото с него разпореждане № 227 от 09.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО, в частта, с която ЕТ "Ради Дончев", гр. Казанлък, е задължен да възстанови сумата 1203.05 лв., от която 1063.75 лв. представлява неоснователно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане на Стефка Лалева Бучакова за времето от 26.03.2009 г. до 08.08.2009 г. и 139.30 лв. - лихви (справка № 1 към ревизионен акт за начет вх. № 02/01.02.2010 г.). С постановеното решение Старозагорският административен съд е отменил административните актове в оспорените им части, след като законосъобразно е приел, че неправомерното изплащане на парични обезщетения за майчинство на осигуреното лице Стефка Лалева Бучакова, което не е изпълнявало условието по чл. 48а от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност 12 месеца, не е причинено от действия на осигурителя ЕТ "Ради Дончев". Съдът е подложил на преценка подадената декларация обр. 1 по чл. 3, ал. 1 от НИИПОПДОО (Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване), в която осигурителят е отразил, че осигуреното лице има шест месеца осигурителен стаж. Неправомерното изплащане на паричните обезщетения не произтича от издаден от осигурителя документ с неверни или некоректни данни, а е резултат от неизвършена преценка от страна на компетентния административен орган по чл. 40, ал. 3 от КСО, относно наличието на основанието по чл. 48а от КСО за изплащане на паричните обезщетения. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 от НИИПОПДОО са неоснователни. Наредбата регламентира реда и условията за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Цитираната в касационната жалба разпоредба на чл. 1, ал. 2 регулира реда за изчисляването и изплащането на паричните обезщетения, а не условията за отпускането им. Преценката за наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи право на парични обезщетения, се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите. По силата на чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО в случаите, когато прецени, че заявителят няма право на парично обезщетение или помощ, компетентното длъжностно лице издава разпореждане за отказ. Аналогична е подзаконовата регламентация по чл. 31, ал. 1 от НИИПОПДОО (редакция - ДВ, бр. 26 от 2008 г.), съгласно която длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощите, издава разпореждане за отказ, ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или помощ. По силата на чл. 48а от КСО, в сила от 01.01.2009 г., правото на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В разглеждания случай няма спор, че в подадената декларация обр. 1 осигурителят е отразил придобит от осигуреното лице осигурителен стаж с продължителност 6 месеца, а издадените три болнични листа се отнасят за временна неработоспособност поради бременност и раждане. С оглед на тези фактически обстоятелства административният орган е бил длъжен на основание чл. 35 от АПК да изясни всички правнорелевантни обстоятелства и да прецени наличието на придобито от осигуреното лице материално право. Претърпяната от ДОО щета от неправилно извършени осигурителни разходи не е причинена от документи с невярно съдържание, издадени от осигурителя. Осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху правото на лицето, претендиращо обезщетение от ДОО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. Преди да разпореди изплащане на паричните обезщетения, осигурителният орган е бил длъжен да извърши служебна проверка относно дължимостта им (В същия смисъл Решение № 2869 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2009 г., VI о., Решение № 2448 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13921/2009 г., Решение № 16127 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2009 г., VI о., и др.). Оспорените административни актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно извършени осигурителни разходи с общ размер 1203.05 лв., са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което административните актове са отменени в оспорената част като незаконосъобразни, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,