Решение № 5197 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник-сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Сливен против решение № 263 от 11.02.2026 г. по адм. д. № 602/2025 г. на Административен съд - Сливен, с което съдът е отменил негово решение № 804р-5821/22.08.2025 г. за отказ за регистрация на пътно превозно средство и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подадено от В. С. М. заявление. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е интерпретирал релевантите за спора факти и е достигнал до правно необоснован извод за неотносимост на приетия ред за регистрация на пътното превозно средство. Навежда доводи за законосъобразно приложение на посоченото в акта правно основание за отказ, тъй като за превозното средство е поискана първоначална регистрация в страната, но същото не е ново превозно средство по смисъла на закона. При положение, че заявителят не е представил свидетелство за регистрация на моторното превозно средство - част I, а от направената служебна справка във Федерална република Германия е установено, че данни за такова превозно средство няма, то според издателя на акта отказът е законосъобразен, а обжалваното решение - неправилно. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената жалба като неоснователна. Ответникът В. С. М., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноските по делото. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че В. М. е подал пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен заявление за първоначална регистрация на закупен във Федерална република Германия мотоциклет марка "Хонда" с идентификационен номер (ИН) на рама № VTMMC32B0WE000161. Към него заявителят е представил договор за покупката на мотоциклета на немски език; свидетелство за регистрация - част II (голям талон) на немски език с превод на български език; удостоверение за дерегистрация на превозното средство на немски език с превод на български език. Изготвена е Експертна справка от експерт при НТЛ-ОД на МВР - Сливен, съгласно която ИН на мотоциклета е VTMMC32B0WE000161, който е поставен на определеното му място, същият е стандартен и заводски, има евротабела, по която може да бъде установен. След направено служебно запитване до властите по регистрация в Германия дали превозното средство може да бъде регистрирано в Република България, в отговор Интерпол-Висбаден е посочил, че от извършените проверките не е установено наличие на данни за конкретното МПС. Извършена е справка в обмен на информация с държави членки "Еукарис", от която също не е установено превозно средство с този идентификационен номер. В изготвената пред органа докладна записка е отразено, че липсва свидетелство за регистрация - част I (немски образец) на превозното средство. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 804р-5821/22.08.2025 г. началникът на сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Сливен е отказал регистрация на мотоциклет, марка "Хонда", поради неизпълнение на задължението по чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45/24.03.2000 г., Наредбата) - собственикът не е представил свидетелство за регистрация на МПС - част I. Също така при липса на установено по реда на европейския обмен на информация превозно средство с такава идентификация, то не попада в никоя от нормативно предвидените основания за регистрация. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил. Според съда с приложимата Наредба № І-45/24.03.2000 г. са предвидени отделни процедури за първоначална регистрация в Република България на вече регистрирани в държава членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария превозни средства; за регистрирани в чужда държава извън изброените или в конкретни специални случаи. Липсва изрична хипотеза за реда на регистриране на МПС, за което преди повече от 20 години е направена регистрация в друга държава членка на ЕС, но същото е спряно от движение и в последствие регистрацията му е прекратена. Установил е от представените доказателства, че мотоциклетът е изваден от движение през 2002 г., като на свидетелството за регистрация - част II, е отбелязано, че при липса на връщане в движение в срок от една година моторното превозно средство се изважда от експлоатация. Тази последица е идентична на дерегистрация на мотора, доколкото с нея е забранено участието в пътното движение (първи елемент от легалната дефиниция по § 6, т. 18а от ЗДвП и § 2, т. 4 от ДР на Наредба № І-45/24.03.2000 г.), а регистрационните номера са свалени още със спирането му от движение (втори елемент от легалната дефиниция). При тези безспорно установени релевантни факти първоинстанционният съд е приел, че при липса на валидна регистрация на мотоциклета във Федерална република Германия от повече от 20 години същият е следвало да бъде разгледан като представен за първоначална регистрация в Република България по реда на чл. 12 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. Обратно тълкуване на разпоредбите би означавало възстановяване на регистрацията на превозното средство в Германия, след което то да бъде регистрирано в Република България. Съдът е приел също, че заявителят е представил договора за покупко-продажба, който е на немски език, а органът не е изискал официален превод на документа на български език по реда на чл. 35 АПК. Решението е неправилно. Правилен е изводът на съда за компетентност на издателя и валидност на формата на оспорения административен акт. Неправилно съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че не е изискал превод на български език на договора за покупко-продажба на МПС. Съдебната проверка се извършва в рамките на установените от органа фактически основания и приети от него правни изводи. В случая в хода на административното производство обстоятелството относно собствеността на МПС нито е било спорно, нито е посочено като основание на постановения с решението на органа отказ за регистрация. Според касационната инстанция неправилен е първоинстанционният извод за материална незаконосъобразност на атакуваното решение № 804р-5821/22.08.2025 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен. Предвид безспорно установените по делото релевантни факти, няма спор относно вида на превозното средство и неговата идентификация като модел, марка, цвят и технически данни. Мотоциклетът е бил с първоначална регистрация от 1998 г., има последваща регистрация във Федерална република Германия при придобиването му от Е. К. Б. през 1999 г. На този собственик е издадено и представеното свидетелство за МПС - част ІІ, в което изрично е отбелязано, че първоначалният талон е иззет и унищожен. Е. Б. е вписан като собственик в издаденото удостоверение за дерегистрация на мотоциклета от 06.08.2002 г. В. М. е придобил собствеността върху мотоциклета по силата на писмен договор, сключен в Германия. Единствено волята на купувача е меродавна за закупуване на МПС, което е дерегистрирано, но собственикът не е лишен от упражняване правото си на собственост върху тази вещ в пълен обем. Въпреки това, след като законодателят в чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е регламентирал регистрационен режим на движещите се превозни средства по отворените за обществено ползване пътища, то собственикът на превозното средство, който е заявил неговата регистрация, е длъжен да изпълни изискванията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Съгласно § 2, т. 2 от ДР на Наредбата "ново превозно средство" е превозно средство, което не е било регистрирано, а според т. 6 "първоначална регистрация" е регистриране на превозното средство, подлежащо на регистрация съгласно чл. 2, което не е било регистрирано в страната. Категорично е установено по делото, че конкретното пътно превозно средство е било регистрирано в държава членка, поради което то не е "ново" по дадената нормативна дефиниция. Ирелевантно е обстоятелството, че впоследствие е било спряно от движение или дерегистрирано по надлежния ред. Мотоциклетът е заявен от В. М. за първоначална регистрация пред националния орган, защото той подлежи на регистрация по чл. 2 от Наредбата и досега не е регистриран в страната. За целта заявителят е необходимо да представи документите, предвидени в чл. 12а, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Безспорно е установено, че заявителят не е представил свидетелство за регистрация на МПС - част І, който заедно с документа за собственост, са сред необходимите приложения към заявлението за първоначална регистрация и са в обхвата на проверката за достоверност по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45. Значението на чуждестранното свидетелство за регистрация като източник на данни относно собственика на представеното за първоначална регистрация МПС, следва от чл. 4 от Директива 1999/37/ЕО, тъй като за органа по регистрация съществува компетентност да провери собствеността и идентификацията на превозното средство. Релевантните документи за регистрацията на МПС са посочени в чл. 12а от Наредбата и наличието им е от съществено значение за произнасянето на административния орган. Разпоредбата на чл. 12а, ал. 1, т. 3 от подзаконовия акт изисква представяне на свидетелство за регистрация - част І и част ІІ. Свидетелството за регистрация е официален свидетелстващ документ, издаван в съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. (изменена от Директива 2003/127/ЕО). Директивата хармонизира документите за регистрация на превозни средства, с което опростява проверката на собствеността и прехвърлянето й между гражданите на държавите членки. По аргумент на чл. 4 от Директивата свидетелството за регистрация, издадено от държава членка, се признава от другите държави членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава членка. Съгласно чл. 5, параграф 2, предложение първо, с оглед на пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава членка, компетентните органи изискват всеки път представянето на част І от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена. В конкретния случай лицето не е представило задължително изискуемото се свидетелство за регистрация - част І. Компетентните органи в Република България нямат основание за регистрация, защото данни за превозното средство не са установени и от извършената служебна справка от Интерпол - Висбаден, Германия и от "Еукарис". В случая не е изпълнена и хипотезата на изключението по чл. 12а, ал. 2 от Наредба №I-45, тъй като законодателството на Германия като държава членка на Европейския съюз явно предвижда задължение за регистрация на превозни средства от вида и категорията на превозното средство, за което е отказана регистрацията, видно от приложения по преписката документ за регистрация. Според касационната инстанция неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва изрична хипотеза за реда на регистриране на МПС, за което преди повече от 20 години е направена регистрация в друга държава членка, но същото е спряно от движение и в последствие регистрацията му е прекратена по силата на закона, поради което редът за регистрация на превозното средство е като представено за първоначална регистрация в Република България по чл. 12 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. Нормативният акт няма за цел да уреди всички възможни хипотези, а следва да се приложи според точния му смисъл съобразно установените конкретни относими факти. Основание за обратен извод не може да се намери и в приетото от съда, че доколкото нормативно е предвидено служебно уведомяване на чуждите държави за отмяна на издадените от тях свидетелства за регистрация при пререгистрация в Република България на МПС с издаден голям талон част I и II, на още по-голямо основание българските звена могат да извършат регистрацията и при данни за дерегистриране на МПС от чуждата страна. Действително, националните компетентни органи могат да извършат регистрация и на дерегистрирани в друга държава членка МПС, но след изпълнение на конкретните нормативни изисквания, в случая на предвидените в чл. 12а от Наредбата условия и ред. Като е отменил оспорения административен акт, Административният съд - Сливен е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, при изяснен от фактическа страна спор, следва да се постанови друго по същество, с което подадената от В. С. М. жалба бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото разноски в полза на касационния ответник не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд