Решение № 2360 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7610/2009 г.

Решение № 2360 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7610/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Цветанов Топалов от гр. Габрово против решение № 50/6.04.2009 г. по адм. дело № 25/2009 г. На Габровски административен съд. Касаторът е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се реши спора по същество, като се отмени като незаконосъобразен обжалвания административен акт. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Габрово не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Габровският административен съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на Валери Цветанов Топалов срещу заповед № 1563/11.11.2008 г., издадена от директора на ОДМВР-Габрово, с която на основание чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (заглавието изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) на същия му е приложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на Република България" до отпадане на основанието. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения и е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Приел е също така, че са налице и материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБДС - лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано по надлежния ред- за прилагане спрямо него на съответната принудителна административна мярка. Решението е правилно. Липсват касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. От данните по делото (Справка за съдимост от 14.11.2008 г.) по безспорен начин се установява, че жалбоподателят Топалов е осъждан за умишлени престъпления от общ характер с наложени наказания "пробация", кумулирани на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), като по делото няма данни към произнасяне на ограничителната мярка същият да е реабилитиран, и да е заличен факта на осъждането и отменени за в бъдеще правните му последици. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед. В този смисъл напълно неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че административният орган е издал процесния акт без да изясни всички относими за случая факти и обстоятелства и актът е несъответен на целта, която преследва закона. Нито в производството пред съда по същество, нито при касационното обжалване жалбоподателят е ангажирал доказателства за факти, различни от установените от органа. Ограничението, наложено на Топалов е съгласно ЗБДС и с цел, която е провъзгласена от чл. 35 на Конституцията на Република България за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на другите граждани, а предвид конкретната проява на правонарушение от страна на касатора мярката цели и предотвратяване на престъпления. Административните мерки по чл. 76 от ЗБДС представляват законова възможност за компетентния административен орган да прецени дали да ги приложи при наличието на материалноправните предпоставки за това. Независимо от притежаваната в конкретния случай оперативна самостоятелност на органа, съдът е извършил проверка на законосъобразността на административния акт съгласно чл. 168 и чл. 169 от АПК, за да достигне до обжалвания резултат, който се споделя от настоящия състав. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването срещу заповедта на директора на ОБМВР Габрово е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,