Решение № 10492 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Н. А., М. Х. В., Ю. Х. С., чрез процесуалния представител адв. А. Драганова, срещу решение 13182 от 15.04.2025 г., постановено по адм. д. 10871 по описа за 2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на А. Н. А. срещу отказ да бъде отменена заповед за отчуждаване СОА20РД40-104/20.11.2020 г., обективиран в писмо СОА23-ГР94-1181/1/31.03.2023 г. на кмета на Столична община. В касационната жалба се твърди нeзаконосъобразност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт за отказ да бъде отменена заповедта за отчуждаване. Отправено е искане за присъждане на разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. Драганова, представен е списък на разноските. Ответникът кметът на Столична община, чрез процесуални представители юрк. Лялев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание се представлява от юрк. Иванова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административeн e образувано по жалба на А. Н. А. срещу отказ да бъде отменена заповед за отчуждаване на недвижим имот СОА20РД 40-104/20.11.2020 г. на кмета на Столична община, обективиран в писмо СОА23-ГР94-1181/1/31.03.2023 г., по заявление на жалбоподателката, поради частично неплащане на паричното обезщетение за 1/5 ид. ч. С решение 2369/10.04.2024 г. по адм.д. 4938/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на А. Н. А. срещу отказа да бъде отменена заповедта за отчуждаване. С решение 11503 от 29.10.2024 г. по адм. д. 6098/2024 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, е отменено решение 2369/10.04.2024 г. по адм.д. 4938/2023 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението на ВАС са дадени конкретни указания във връзка с конституирането и участието в производството на заинтересованите страни Ю. Х. С. и М. Х. В. и изясняване на релевантни за решаване на спора факти относно възражението, че заповедта за отчуждаване следва да бъде отменена поради ненастъпването на транслативния й ефект. За да отхвърли повторно жалбата против оспорения индивидуален административен акт на кмета на Столична община, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискавнията за форма и при съответствие на административния акт с процесуалния и материалния закон. При направена преценка на приобщените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, вкл. находящите се в административната преписка и приетото по първо образуваното дело 4938/2023 г. заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза (СТЕ), както и изисканите и представени при повторното разглеждане на делото доказателства, решаващият съдебен състав е формирал извода, че не са налице предпоставките по чл. 29, ал. 6 от ЗОС за отмяна на отчуждаването на имота, като е приел, че релевантно за изясняване на спора е дали определеното и дължимо равностойно обезщетение по чл. 22, ал. 1 от ЗОС е преведено по сметка на собственика на имота. С оспорения съдебен акт е прието за безспорно доказано, че Заповед СОА20-РД40-104 от 20.11.2020 г. на Кмета на Столична община, с която е отчужден ПИ с идент. 68134.1932.747 /застроен/, с площ 477 кв. м., заедно с находящите се в имота сгради, е потвърдена с Решение 3890/10.06.2022 г. по адм. дело 230/2021 г. на АССГ и е влязла в сила. Видно от изслушаната и приета по адм.д. 4938/2023 г. по описа на АССГ съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата, която е следвало да получи А. Н. А. на основание Заповед за отчуждаване СОА20-РД40-104/20.11.2020 г. е 266 646.18 лева, включваща главница от 262 777.71 лева и законна лихва към 01.08.2022 г. в размер на 3868.47 лева. Предвид наличието на данни в административното производство за вписана искова молба административният орган е направил извод за наличие на спор за собственост относно част от отчуждавания имот, като е приел, че с оглед липсата на компетентност на органа по този въпрос, частта от обезщетението следва да бъде внесена по сметка на Столична община, както и да се изплати след влизане в сила на съдебно решение за установяване на собствеността. В законоустановения срок, на 01.08.2022 г. е изплатена част от сумата, като 241 612,57 лева са преведени по служебно открита банкова сметка на А. А., за което последната е уведомена с писмо СИС20-ПП00-36/25.08.2022 г. от директор на Дирекция Инвестиционно отчуждаване към Столична община, а останалата в размер на 21 165,44 е преведена в законоустановения срок на 01.08.2022 г. по сметка на Столична община, за да бъде изплатена на лицето собственик след установяване на правата му за това по надлежния ред. Според първоинстанционния съд усвояването на сумата от страна на отчуждените собственици е ирелевантно по отношение на изпълнение на задълженията на Кмета на Столична община. В случая, поради данни за наличие на спор за собственост върху 1/5 от имота, останалата сума от 1/5 от общата цена на определеното обезщетение е наредена на служебна сметка на Столична община, като лицето е уведомено, че след сдобиване с годен титул за собственост / т.е. след приключване на спора за това, заявен пред гражданския съд/, установеният собственик може да получи сумата, след представяне на документ за това. При това фактическо положение и след проследяване на приложимата нормативна уредба съдът е приел, че не са налице предпоставки за отмяна на отчуждаването на имота. Приел е, че са изпълнени задълженията на Столична община и е настъпил транслативният ефект на заповедта за отчуждаване, поради което, както към момента на подаване на заявлението от страна на А., така и към момента на издаване на оспореното писмо, не са налице предпоставките на чл. 29, ал.6 от ЗОС за отмяна на заповедта. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Настоящата съдебна инстанция, в предмета на касационната проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Поддържаните касационни твърдения не обосновават касационен порок на процесното съдебно решение. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, вкл. чл. 168 от АПК, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. Правилно е прието за неоснователно оспорването на отказа да бъде отменена заповед за отчуждаване СОА20РД40-104/20.11.2020 г., обективиран в писмо СОА23-ГР94-1181/1/31.03.2023 г. на кмета на Столична община Този извод на съда е достигнат при спазване и в изпълнение на дадените указания в мотивите на решение 11503 от 29.10.2024 г. по адм. д. 6098/2024 г. по описа на ВАС, да осигури участие на заинтересованите страни в съдебното производството по обжалване на процесния отказ и да се произнесе мотивирано по поддържаното в първоинстанционната жалба възражение, че заповедта за отчуждаване следва да бъде отменена поради ненастъпване на транслативния й ефект. Искането входирано в Столична община под номер СОА23ГР94-1181/09.03.2023 г. за запопочване на процедура по отмяна на отчуждаването на съсобствения на жалбоподателката имот е основано на разпоредбата на чл. 29, ал. 6 от ЗОС. Поради това за преценката относно законосъобразността на постановения от административния орган отказ са от значение именно следните факти, установени и изяснени от съда, които ВАС напълно споделя: Решението за отхвърляне на жалбата срещу заповедта за отчуждаване е влязло в сила на 10.06.2022 г., като необжалваемо, а сумите по същото са преведени в цялост на 01.08.2022 г., т.е. в предвидения в чл. 29, ал. 6 ЗОС шестмесечен срок. Сумата, наредена на А. А. е била на нейно разположение още от момента на превеждането й, за което същата е уведомена с нарочно писмо от 25.08.2022 г. Съгласно нормата на чл. 29, ал. 2 от ЗОС в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. От данните по делото е видно, а и не се спори, че останалата сума до общо определеното обезщетение от 262 777.74 лева в размер от 21 165. 44 лева е наредена по служебна сметка на Столична община. Правилно първоинстанционният съд е приел като неоснователни доводите за ненастъпване на транслативният ефект на заповедта за отчуждаване, поради липса на спор за материално право, а само наличие на иск по чл. 19 от ЗЗД, който не е вещноправен, а облигационен. Настоящият касационен състав споделя становището, че макар по своя характер искът по чл. 19 от ЗЗД да е облигационен, упражняването му и евентуалното му уважаване предполага настъпването на промяна в правната сфера на другата страна по предварителния договор, като по този начин тя ще бъде задължена да встъпи в окончателен договор, съответно да прехвърли собственост върху имота или съответната идеална част. Поради това следва да се приеме, че формулировката, дадена в чл. 29, ал. 2 от ЗОС обхваща не само вещните искове по Закона за собствеността, но и иска по чл. 19 от ЗЗД. Касационната инстанция напълно споделя довода, че в случая са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 от ЗОС. След като е доказано по безспорен начин, че към момента на изплащане на паричното обезщетение е била вписана искова молба относно 1/5 ид. ч. от имота, Столична община законосъобразно е изпълнила задължението си да преведе равностойното парично обезщетение за тази 1/5 ид. ч. по сметка на Столична община до разрешаване на спора кому принадлежи правото на собственост, респективно правото да получи обезщетението. Следва да се отбележи, че и към настоящия момент този въпрос не разрешен по закоустановения за това ред. Във връзка с това настоящата касационна инстанция намира за правилно съобразеното от първоинстанционния съд, че няма никакви данни за действия от страна на ответника по иска по чл. 19 от ЗЗД и касационен жалбоподател по настоящото дело А. А. да е поискала обезсилване на постановеното Решение по гр. дело 45333/2018 г. на СРС. Това обстоятелство, както и липсата на действия по довършване на производството по обявяване на предварителен договор за окончателен посочени в чл. 362 от ГПК, поставят общината в обективна невъзможност да заплати обезщетението. При тези обективни обстоятелства изложените в касационната жалба съображения се явяват неоснователни и не се обосновават от хронологичния и съвкупен анализ на относимите към предмета на спора факти. Не могат да бъдат споделени и доводите в касационната жалба относно липсата на получено равностойно обезщетение от страна конституираните като заинтересовани страни Ю. Х. С. и М. Х. В., доколкото това обстоятелство не е относимо в производството по чл. 29, ал. 6 ЗОС. На следващо място не могат да бъдат споделени и оплакванията за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради неплащане на законна лихва към 01.08.2022г. ВАС намира за обосновани и мотивирани изводите на съда, че заплащането на определеното обезщетение е достатъчно основание да настъпи отчуждителният ефект. Всички други претенции за заплащане на евентуално дължими суми (лихви, данъци и др.), извън окончателно определения размер на обезщетение са извън хипотезата на чл.29, ал.6 ЗОС. Настоящият касационен състав не намира основания да се отклони от съдебната практика на ВАС - решение 9857 от 01.07.2013 г. на ВАС по адм. дело 5400/2013 г., II отд., като приема, че вземанията за лихви не могат да повлияят върху прехвърлянето на собствеността. Същите следва да бъдат потърсени извън правилата на чл. 29, ал. 6 ЗОС по съответния предвиден в закона ред. При тези обстоятелства и с оглед факта, че обжалваният съдебен акт е постановен при спазване на дадените от ВАС указания с решение 11503 от 29.10.2024 г. по адм. д. 6098/2024 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, като е отговорено на основните фактически въпроси относими към законосъобразността на оспорения административен акт, изяснена е фактическата обстановка, направена е преценка на събраните доказателства и е правилно мотивирана липсата на нарушения при издаване на оспорения отказ, настоящият касационен съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и оспореният съдебен акт не страда от пороците по чл. 209, т. от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 АПК разноските остават за жалбоподателя така, както са направени и следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 200 (двеста) лева съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК. Разноските са дължими на юридическото лице съобразно чл.15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,