Решение № 11230 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15367/2014 г.

Решение № 11230 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15367/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Полис инженеринг" ЕООД - с. Ценово, Русенска област срещу решение № 2423/27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2793/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване нищожността на РА № 18140015/26.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна за определени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.01.2009 г. - 31.03.2009 г. за довнасяне на ДДС в размер на 23 747,35 лв. и лихви за просрочие - 12 353,20 лв. Според касатора неправилно съдът е приел, че ревизионният акт не е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Твърди, че е останало неустановено по делото Геновева Атанасова с какви правомощия разполага и какъв е териториалния обхват на нейната компетентност, като се има предвид, че директорът на ТД на НАП - гр. Варна е ограничил териториалния обхват, а също и относно материалната и времева компетентност на органите, които извършват ревизия. Цитира се в касационната жалба съдебна практика на Върховния административен съд, VIII отделение по аналогични казуси - решения по адм. дела № 14230/2012 г., № 10257/2013 г. и решение № 4188/29.03.2013 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и прогласяване нищожността на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Полис инженеринг" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и че със заповеди № Д-635/9.05.2013 г. и заповед № Д-1536/11.11.2013 г. директорът на ТД на НАП - гр. Варна е определил поименно органите по приходите от същата дирекция, които имат право да издават заповеди за възлагане на ревизия по чл. 112 ДОПК и да изпълняват правомощията по чл. 119, ал. 2 ДОПК - да издават ревизионни актове. Според съда противно на твърденията на жалбоподателя, в цитираните заповеди не е въведено някакво териториално ограничение, свързано с конкретното работно място на упълномощените лица, а такова не е предвидено и в приложимите законови разпоредби. Съдът е приел, че само поради обстоятелството, че Геновева Атанасова е с работно място в ИРМ - Търговище не следва, че тя има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище в района на този град. Относно издаването на ревизионния акт, съдът е посочил, че това е сторено от компетентни лица - Геновева Атанасова и Таня Николова съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради което е направен извод за валидно издаден ревизионен акт и е отхвърлена жалбата. Обжалваното решение е правилно постановено. Поставеният от касационният жалбоподател въпрос при оспорване на посочения по-горе ревизионен акт само досежно неговата валидност (актът не е оспорен по административен ред) е разрешен с решение № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд. В т. 1 от решението е прието, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. С произнасянето с тълкувателно решение се разреши въпросът относно заповедта на директорът на ТД на НАП, поради което посочването, че орган по приходите е с изнесено работно място не го ограничава в обхвата му на компетентност на територията на цялата дирекция. В този смисъл и в тълкувателното решение е прието, че фактическото местонахождение на работното място на служителя в рамките на отделна административна област или бивша структурна единица на НАП, представляващи към момента част от територията на компетентната дирекция, не биха могли да бъдат критерий за териториалния обхват на материалното правомощие на органа по приходите. По делото е установено, че РА № 18140015/26.03.2014 г. е издаден от Геновева Атанасова - началник сектор "Ревизии" и Таня Миланова - ръководител ревизията, поради което е налице компетентност и за двете да го издадат на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция ДВ., бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г. Посочената в касационната жалба съдебна практика на ВАС, VIII отделение е неактуална и затова не се споделя от настоящия съдебен състав, предвид постановеното ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд. Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение