Решение № 169 от 26.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г.

Решение № 169 от 26.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. С. "Р" гр. С., е подало касационна жалба против решение № 326/4.06.2008 г. постановено по т. дело № 317/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се излагат съображения, че искът е предявен на основание чл. 189, ал. I изр. 3 от ЗЗД, като с него ищецът е претендирал вреди нанесени му от ответника, защото му е продал имот от който е бил съдебно отстранен, и фактите по делото за това били безспорни, а претендираните вреди са в пряка и непосредставна последица от отстраняването от имота. Ответникът по касация - О. гр. Х., е подал отговор по реда на чл. 287, ал. I ГПК, като заявява становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение като правилно следва да се остави в сила. ВКС състав на II т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за приватизация от 28.04.1995 г. ответната община Х. е продала на ищеца магазин находящ се в гр. С. на бул. ". № 1* с площ 71,31 кв. м. С влязло в сила решение по гр. д. № 485/97 г. на Хасковския окръжен съд, купувачът - ищец по делото, е бил осъден да предаде владението на трето лице - "А" АД гр. Х. и на 18.02.2004 г. собственикът на имота е бил въведен във владение от съдия изпълнител по изп. д. № 484/01 г. по описа на СИС при РС гр. Х. Общинският съвет Х. с решение № 323 на 8.07.2005 г. на основание чл. 21, ал. I т. 8 ЗМСМА е възложил на кмета на общината да извърши проверка има ли подходящ имот който да бъде предоставен като обезщетение на ищеца като съдебно отстранен купувач по договора за приватизация от 28.04.1995 г. Въззивният съд е приел, че искът, с който под формата на пропуснати ползи се претендирало обезщетение в размер на 22235,00 лв., равни на пазарния наем за ползване на имота, от който ищецът е бил лишен след извършения въвод - 18.02.2004 г. до 18.06.2007 г., е неоснователен. Пловдивският апелативен съд счита, че такова обезщетение може да се претендира само от собственик на имот, в случай на неоснователно ползване без правно основание по чл. 59 ЗЗД, а ищецът по делото не е собственик и не е активно материалноправно легитимиран да претендира такова обезщетение. Въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. В процесния случай по силата на влязлото в сила решение за съдебно отстраняване на купувача от имота, договорът се за продажба на имота е развален. В този случай за добросъвестния купувач възниква правната възможност да търси от продавача заплащане на обезщетение за всички настъпили вреди които са в пряка и непосредствена връзка от неизпълнението на договора да прехвърли на купувача правото върху вещта. С исковата молба ищецът е поддържал, че претендираните от него вреди се изразяват в ползата която се пропуска от невъзможността да използва имота за времето от съдебното му отстраняване до предявяване на иска в съда, като размерът на вредата е определил на база месечна наемна цена /500,00 лева/, на която имотът е бил отдаван под наем по времето преди евикцията. Въззивният съд правилно квалифицира спорното право по чл. 189, ал. I изр. 3 от ЗЗД, но неправилно разглежда иска по чл. 59 ЗЗД, приемайки че този иск принадлежи на собственика на вещта и, че такова обезщетение може да се претендира на основание чл. 59 ЗЗД само от собственик на недвижим имот в случай на неоснователното му ползване без правно основание от друго лице, а ищецът по делото не е собственик. Неправилно се приема от съда, че ищецът "претендира обезщетение в размер на пазарния наем за ползването на имота". Искът е предявен против продавача и той не е ползвал имота, но и ищецът не е поддържал твърдение че ответникът ползва имота, обратно, претенцията е за заплащане на обезщетение поради невъзможността за ползване, а колкото до начина на определяне на размера на вредата /месечна наемна цена/, този факт не влияе върху основанието от което ищецът извежда правото си. С оглед гореизложеното и съгласно ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС /т. 10/ в правомощието на касационната инстанция влиза и задължението да следи служебно за валидността и допустимостта на атакувания с касационната жалба съдебен акт, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,