Решение № 4491 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2010 г.

Решение № 4491 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Агро Сакар" ЕООД - гр. Свиленград чрез процесуалния представител адв. Георги Пейчинов от гр. Пловдив срещу решение № 631/28.04.2010 г., постановено по адм. дело № 261/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за дерегистрация по ЗДДС № 260990900005479/1.10.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 780/20.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за прекратена регистрация по ЗДДС. Релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички, съдържащи се в чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е потвърдил един недопустим административен акт, тъй като представеният в съдебното производство протокол № 905173/30.09.2009 г. е връчен на касатора на 15.10.2009 г. след издадения акт за дерегистрация по ЗДДС. В тази връзка неправилно според касатора съдът е приел, че този протокол представлява част от административната преписка по РА № 260900208/14.07.2009 г. Твърди също така, че цитирания протокол е нередовно връчен, което пък опорочило производството по връчване на акта за дерегистрация. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за дерегистрация по ЗДДС и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно са установени данъчните задължения на дружеството, общата стойност на които надхвърля активите, намалена с неговите задължения съгласно чл. 176, т. 4 ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователно по следните съображения: Пред Пловдивския административен съд "Агро Сакар" ЕООД е обжалвал акт за дерегистрация по ЗДДС № 60990900005479/1.10.2009 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че е налице основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС и затова акта е законосъобразен. Относно представеният Протокол № 905173/30.09.2009 г., съдът е приел, че той не представлява част от преписката по издаване на РА № 260900208/14.07.2009 г., а част от преписката по издаване на акта за дерегистрация. Относно незаплатените от дружеството данъчни задължения към момента на издаване на акта за дерегистрация съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че те са в размер на 20 531,58 лв., поради което е налице предвидената в чл. 176, т. 4 ЗДДС предпоставка. Освен това е прието от съда, че тези задължения надхвърлят стойността на активите, които са в размер на 141 000 лв. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС предвижда, че в условията на оперативна самостоятелност органа по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Практиката на ВАС е категорична, че при позоваване на ревизионни актове, с които са определени данъчни задължения, последните следва да са влезли в сила, за да може да се приеме, че с тях са определели изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС. Касаторът възразява срещу включването като релевантно доказателство на представения в хода на първоинстанционното съдебно производство протокол № 905173/30.09.2009 г. Правилно съдът е преценил годността на това доказателство, приемайки че той представлява част от административната преписка по издаването на акта за дерегистрация. Правилно съдът е преценил и годността на ревизионните актове, задълженията по които са участвали при формиране стойността на изискуемите задължения към НАП, което е част от предпоставката по чл. 176, т. 4 ЗДДС. Съдът се е съобразил с безспорното обстоятелство относно РА № 260800271/22.08.2008 г., който е влязъл в сила и с него са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 29 801,80 лв. и лихви - 12 808 лв., както и за определен с него корпоративен данък в размер на 5 523,93 лв. и лихви - 342,91 лв. Относно РА № 260900208/14.07.2009 г. правилно съдът е взел предвид, че при административното обжалване с решение № 627/16.09.2009 г. частично ревизионният акт е отменен и са останали данъчни задължения по ЗДДС в размер на 24 218,80 лв. за месец август 2008 г. и лихви - 9 625,46 лв., но ревизионният акт в потвърдената от решаващия орган част е обжалван пред Административен съд - гр. Пловдив и производството по делото не е приключило. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че при наличие на навлязъл в сила ревизионен акт, не може да се прием, че са налице изискуеми публични задължения, поради което правилно съдът е приспаднал от общия размер на публичните задължения тези по посочения ревизионен акт. Съдът се е съобразил и с представения счетоводен баланс, от който е извадил сумата от 50 000 лв., представляваща стойността на задълженията на дружествата по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС - към доставчици, персонал и други. Относно Протокол № 905173/30.09.2009 г. правилно първоинстанционният съд е приел, че той представлява част от преписката по издаване на акта за дерегистрация. Видно от данните в него приходните органи са извършили проверка по баланса на дружеството към 31.12.2008 г. и 31.07. 2009 г., отчета за приходи и разходи и оборотната ведомост към посочените дати. Следователно в протокола е налице позоваване на счетоводни документи, находящи се в дружеството, които са приложени като доказателства по делото, поради което е без значение кога е връчван този протокол на касатора, което е основното му възражение по нарушение процедурата по издаване на акта за дерегистрация. Правата на касатора не са били нарушени и той е могъл да се защити с всички допустими по ДОПК доказателствени средства, ако не е съгласен с приетото в процесния протокол. Следва за прецизност да се отбележи, че съдът на собствено основание е извършил преценка на вписаните в протокола счетоводни документи на дружеството и е направил законосъобразни изводи за разликата между установените изискуеми публични задължения и активите, намалена със задълженията на дружеството - към доставчици, персонал и други. Въз основа на изложеното по-горе следва да се приеме, че съдът обосновано е приел въз основа на доказателствата по делото, че разликата между стойността на наличните активи - 141 000 лв. и на наличните изискуеми публични задължения 158 000 лв. е отрицателна величина - 17 000 лв., поради което правилно е приел, че акта за дерегистрация е законосъобразен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,