Решение № 792 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2017 г.

Решение № 792 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Юдов, подадена чрез адвокат С. Стефанов срещу Решение № 539 от 29.03.2017 г., постановено по административно дело № 2046/2016 година на Административен съд – Варна (АС Варна) в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове срещу Община Варна за обезщетение в общ размер на 21 000 лв. за периода от 11.10.2013 г. до 20.08.2014 г. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наеми, поради лишаване на съсобствениците от ползване на съсобствения им имот.

Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е отхвърлил предявените искове. Намира, че исковете са установени по основание и размер и са основателни, като вредите са реални, което се доказва и от приетата съдебно техническа експертиза.

Иска отмяна на съдебното решение в неговата отхвърлителна част и да се уважат исковете като допустими, основателни и доказани.

По делото е постъпила и частна жалба на Т. Юдов, насочена срещу същото решение, постановено по адм. дело № 2046/2016 година на Административен съд– Варна в неговата прекратителна част, която е с характер на определение. В тази жалба се счита, че административният съд неправилно е прекратил делото в тази обжалвана част. Намира искът за установен по основание и размер. Иска отмяна на съдебното решение и в частта, която е с характер на прекратително определение.

Касационният и частен жалбоподател Т. Юдов, както и Р. Темелкова и С. Неделчева в съдебно заседание чрез адв. С. Стефанов молят да се уважат касационната и частната жалби. Намират, че първоинстанционният съд необосновано е нарушил процесуалния закон, тъй като със съдебно – техническа експертиза са установени пропуснатите ползи. Счита, че постановеното решение страда от порок, като е налице касационно основание по чл. 209, ал. 3 АПК.

Ответникът Община Варна в писмен отговор на Кмета на Община Варна, депозиран чрез главен юрисконсулт Ненчев намира касационната жалба за неоснователна, а постановения съдебен акт за обоснован, правилен и законосъобразен. Счита, че в подробните мотиви на съда, съответстващи на отхвърлителната част на диспозитива на решението не се съдържат никакви противоречия. Излага съображения, че сочените от жалбоподателя бездействия не представляват такива по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Моли да се остави в сила решението на Административен съд– Варна, като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната и частната жалба са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

АС Варна е сезиран с искова молба на Т. Юдов, както и Р. Темелкова и С. Неделчева, с която са предявени субективно съединени искове срещу Община Варна, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение в общ размер на 21 000 лв. за периода от 11.10.2013 г. до 20.08.2014 г. за 10 месеца за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наеми, вследствие незаконосъобразни актове и действия на общината, довели до лишаване на ищците- съсобственици от ползване на съсобствения им имот – ПИ с идентификатор 10135.4510.819, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, район Владислав Варненчик, с площ по скица 2049 кв. м, идентичен със стар имот № 1421.

С обжалвания съдебен акт са ОСТАВЕНИ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Т. Юдов, както и Р. Темелкова и С. Неделчева искове срещу Община Варна за обезщетение в общ размер на 21 000 лв. за периода от 11.10.2013 г. до 20.08.2014 г. (за 10 месеца) за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наеми, поради лишаване на ищците- съсобственици от ползване на съсобствения им имот – ПИ с идентификатор 10135.4510.819, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, район Владислав Варненчик, с площ по скица 2049 кв. м, идентичен със стар имот № 1421, вследствие на: Отказ за издаване на разрешение за строеж за ограда по искането на ищците от 04.12.2002 г.; Отказ на главния архитект за издаване на разрешение за строеж на ограда на ПИ 1421 по кадастралния план на ЗПЗ, обективиран в Решение от 22.03.2006 г. на главния архитект; Отказ на кмета за издаване на разрешение за поставяне на фургон в имота, обективиран в писмо на кмета на Район "Вл. Варненчик" с изх. №УТ-01-11/23.02.2006 г.; Отказ на кмета за провеждане на процедура по изменение на ПУП-ПРЗ на ЗПЗ в частта, засягаща имота на ищеца по негова молба от 26.02.2010 г., обективиран в писмо на кмета на Район "Вл. Варненчик" с изх. №УТ-9400-18/22.03.2010 г.; Мълчалив отказ на кмета на Община Варна, във връзка с молбата на Юдов с вх. №УТ-0801-216/03.08.2010 г. за допускане на изменение на ПУП за имоти пл. № 1421 и пл. № 51, разгледана от ЕСУТ при Община Варна- т. 15 от Протокол № 48/8.09.2010 г.; Отказ за произнасяне на кмета по заявлението на Юдов от 10.05.2012 г. и по искането му с рег. №РД 12004339 Вн-008 Вн/ 28.01.2013 г., за допускане изменение на ПУП, след постановяване на Решение № 54 от 11.01.2013 г. на АдмС- Варна по АД № 2668/2012 г.; Отказ за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за имота на оспорващия, обективиран в Заповед № 111 от 19.03.2014 г. на главния архитект на Община Варна и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази част.

На следващо място са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Т. Юдов, както и Р. Темелкова и С. Неделчева искове за обезщетение в общ размер на 21 000 лв. за периода от 11.10.2013 г. до 20.08.2014 г. за 10 месеца за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наеми поради лишаване на ищците- съсобственици от ползване на съсобствения им имот – ПИ с идентификатор 10135.4510.819, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, район Владислав Варненчик, с площ по скица 2049 кв. м, идентичен със стар имот № 1421, вследствие неизплащане на обезщетение по Заповед № 1992/28.06.2006 г. на кмета на Община Варна и вследствие мълчалив отказ на кмета на Община Варна за допускане изработване проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ЗПЗ за ПИ 1421 и ПИ 51 по заявление с рег. №РД-12004339 ВН/ 10.05.2012 г.

а) Решаващият съд за да достигне до този резултат намира, че процесните административни актове/ с изключение на мълчалив отказ на кмета на Община Варна по искане за изменение на ПУП-ПРЗ за ЗПЗ за ПИ 1421 и ПИ 51 по заявление рег. №РД-12004339 ВН/10.05.2012 г. / не са отмени от съда като незаконосъобразни.

В тази посока е отбелязано, че както в съдебно заседание, така и в уточнителната молба от 07.03.2017 г. /л. 212-213 от делото/ ищците сочат, че отказите са незаконосъобразни, но не са обжалвани /извън мълчаливия отказ на кмета на Община Варна по искане за изменение на ПУП-ПРЗ на ЗПЗ за ПИ 1421 и ПИ 51 по заявление рег. №РД-12004339 ВН/10.05.2012 г. /

Според АС Варна обстоятелството, че сочените от ищците като незаконосъобразни административни актове не са отмени по съответния ред, влече извод за недопустимост на исковете за обезщетение за вреди, причинени на ищците от тези актове.

б) На следващо място от адм. съд е посочено, че с Решение № 54 от 11.01.2013 г. на АС- Варна по АД № 2668/2012 г. (л. 105-109 от делото) е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Варна за допускане изработване на проект за изменение на ПУП за ПИ 1421 и ПИ 51 по Заявление с рег. № РД-12004339 ВН/ 10.05.2012 г. и е върната преписката на кмета на Община Варна за произнасяне.

Приема, че от доказателствата по делото е установено наличие на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, респ. че е налице първата предпоставка за допустимост на иска за присъждане на обезщетение от незаконосъобразен акт.

Съдът намира, че не се установява наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразния административен акт– мълчалив отказ на кмета на Община Варна и твърдените имуществени вреди – пропуснати ползи от наемната цена на имота, вследствие невъзможността да се ползва имота.

Преценено е, че ищците, не сочат доказателства за реалността на претендираните като претърпените вреди, като доказателства в този аспект не са представени по делото. Намира за неустановена и недоказана по делото реалността на твърдените вреди и същите са само потенциални и хипотетични.

Предвид тези мотиви счита, че исковете за обезщетяване за причинените на ищците вреди се явяват неоснователни, поради липса на всички елементите от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността на ответника.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение на адм. съд за правилно, а подадените срещу него касационна и частна жалби за неоснователни.

Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон.

1. Обжалваният съдебен акт в частта, която има характер на прекратително определение е правилeн, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна.

Правилен е анализа на адм. съд, че процесните административни актове/ с изключение на мълчалив отказ на кмета на Община Варна по искане за изменение на ПУП- ПРЗ за ЗПЗ за ПИ 1421 и ПИ 51 по заявление рег. №РД-12004339 ВН /10.05.2012 г./ не са отмени от съда като незаконосъобразни. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ.

Законодателят въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изискването по чл. 204, ал. 1 АПК искът да се предяви след предварителна отмяна на незаконосъобразния административен акт по съответния ред. Процесните адм. актове, прецизно идентифицирани в диспозитива на съдебния акт не са отменени по надлежния ред.

Обстоятелството, че сочените от ищците като незаконосъобразни административни актове не са отмени по съответния ред, влече извод за недопустимост на исковете за обезщетение за вреди, причинени на ищците от тези актове, предвид разпоредбата на чл. 204 от АПК. След като не е налице предварително отменен административен акт, липсва първата процесуална предпоставка за допустимост на иска и правилно съдът е прекратил делото в тази му част.

1. Касационната жалба срещу съдебното решение в неговата отхвърлителна част също се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и това обуславя уважаване на исковите претенции.

Действително с Решение № 54 от 11.01.2013 г. на АдмС-Варна по АД № 2668/2012 г. е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Варна за допускане изработване на проект за изменение на ПУП за ПИ 1421 и ПИ 51 и е върната преписката на кмета на Община Варна за произнасяне. С това е налице изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт.

За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него- чл. 4 от ЗОДОВ. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементи от фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинена вреда и причинна връзка с отменения мълчалив отказ на кмета на Община Варна.

Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от административния акт на административния орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Ако връзката е опосредена, чрез властническо волеизявление, обективирано в друг административен акт, тя ще е косвена.

В случая не е налице причинена имуществена вреда, която да е пряка последица от отменения административен акт, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. На първо място при отмяната на мълчаливия отказ е налице незавършено адм. производство. Връзката между отказът и твърдяните вреди не е пряка, тъй като след неговата отмяна следват редица административни процедури, каквито не са налице.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото, като пропуснатите ползи са подробно отразени в заключенията на вещите лица. По делото не са установени по безспорен и категоричен начин и претендираните вреди от пропуснати ползи. Пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице.

В случая не е доказана вредата, предвид претенцията пропуснатите ползи да са в резултат от неосъществени наемни правоотношения. Липсват каквито и да е доказателства, че лицето е имало конкретно инвестиционно намерение с определени параметри.

Този извод не се променя от приетото по делото експертно заключение, което установява приходи от наеми, тъй като липсва обект, който да е отправна база за такъв анализ. Намерението в един бъдещ момент имота да се отдаде под наем не е достатъчно, за да се приеме, че тези вреди са доказани. При липсващ обект няма и базисен модел, който да даде отговор как състоянието на пазара определя стойността на наемите за исковия период. Затова и обоснован е изводът на съда за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение