Решение № 10058 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Варна против решение № 3207 от 13.03.2026 г., постановено по адм.д. № 843/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна, в частта му, с която е отменена заповед № ДК-02-ВН-06/12.03.2025г. на началника на РДНСК гр. Варна за премахване незаконен строеж – „Преустройство и реконструкция на съществуваща бензиностанция № 2119, тип „мини № 4", находящ се в ПИ с ид. 10135.4502.280 по КККР на гр. Варна, в частта на разпореденото премахване на основен ремонт на сградата на бензиностанцията, на нови тръбопроводи от резервоарите за гориво до колонките за зареждане и на трети резервоар за AdBlue с вместимост 1 000 литра. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. По делото е депозирана и касационна жалба от „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД против решението, в частта му, с която жалбата му против заповедта за премахване на незаконен строеж, е отхвърлена. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – „Пиелком 300“ ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба на началника на РДНСК – Варна и счита касационната жалба на „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД за основателна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество касационната жалба на началника на РДНСК гр. Варна е частично основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Варна отменя заповед № ДК-02-ВН-06/12.03.2025г. на началника на РДНСК гр. Варна за премахване на незаконен строеж - преустройство и реконструкция на съществуваща бензиностанция № 2119, тип мини № 4, находящ се в ПИ с ид. 10135.4502.280 по КККР на гр. Варна, в частта на разпореденото премахване на основен ремонт на сградата на бензиностанцията, на нови тръбопроводи от резервоарите за гориво до колонките за зареждане и на трети резервоар за AdBlue с вместимост 1 000 литра и отхвърля жалбата в останалата й част. За да постанови този резултат съдът констатира, че с разрешение за строеж №38/14.05.1981г. на началник отдел „Архитектура и благоустройство “ – Варна на ДСО „Петрол“ е разрешено строителство на бензиностанция № 4, тип мини, по одобрен на 12.05.1981 г. архитектурен проект, като от обяснителната записка към архитектурния проект се установява вида и обема на разрешеното строителство на сградата. Констатира, че с изготвения в административното производство акт е посочено, че в границите на УПИ II - „за бензиностанция“ предвидените по проект две колонки са премахнати, и е изградена само една за комбинирано зареждане с бензин и дизелово гориво; изградени са 2 бр. нови колонки: една в посока юг – за комбинирано зареждане с бензин и дизелово гориво и една в посока север - за зареждане само с дизелово гориво, като и двете са на разстояние от разрешените по проект - под съществуващата козирка, както и че са изградени нови тръбопроводи от резервоарите до новите колонки. До една от колонките, находяща се под козирката, на нивото на терена, е поставен трети резервоар - за AdBlue, с вместимост 1 000л., ведно с необходимата инсталация, включително пистолет за зареждане на МПС. Установен е също основен ремонт на съществуващата сграда, като върху съществуващата бетонова площадка е поставен готов контейнер от сандвич панели и PVC дограма. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и приема, че по отношение на сградата е извършен текущ ремонт, за който не е необходимо издаване на строителни книжа. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на сградата е извършен текущ, а не основен ремонт. Извършените СМР, подробно описани в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, не се обхващат от понятието основен ремонт съгласно § 5, т. 42 вр. т. 43 ДР ЗУТ. Следователно като отменя оспорената заповед в тази й част съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено изграждане на две нови колонки за зареждане с гориво, които са разположени на място, което е различно от одобрения проект. Законосъобразен е изводът на съда, че извършените дейности по премахване на разрешените колонки за зареждане с бензин, изпълнението на нови такива с различно местоположение, което обосновава и създаването на нови разклонения на съществуващата тръбна система на бензиностанцията представлява реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ, тъй като е налице замяна на основни части и съоръжения на бензиностанцията, с които се повишаване нейната трайност, за което е необходимо издаване на разрешение за строеж. В тази връзка в противоречие с приетото в мотивите, че са налице нови разклонения на съществуващата тръбна система на бензиностанцията, в диспозитива на обжалваното решение съдът отменя оспорената заповед и в частта й, с която е разпоредено премахването на нови тръбопроводи от резервоарите за гориво до колонките за зареждане. Следователно решението в тази му част следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД против заповедта в тази й част да се отхвърли. Законосъобразен е изводът на съда, че посочения в заповедта резервоар за AdBlue, с вместимост 1000 л., не подлежи на премахване. Правилно съдът се позовава на събраните по делото доказателства и приема, че не е налице резервоар за зареждане с гориво. В случая посочения резервоар представлява пластмасов съд, който съдържа воден разтвор, използващ се в дизеловите двигатели с SCR система за намаляване на азотните оксиди с до 90% и същият не е добавка за гориво. Ето защо изводът на съда, че в случая не е налице трети резервоар, е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение в частта му, с която е отменена оспорената заповед в частта й, с която е разпоредено премахването на нови тръбопроводи от резервоарите за гориво до колонките за зареждане следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата в тази й част да се отхвърли. Предвид изхода на спора обжалваното решение в частта му за разноските също следва да се остави в сила. По изложените по-горе съображения касационната жалба на „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД, е неоснователна. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди „Кристъл Асет Пропърти“ ЕООД да заплати на ДНСК сумата 105 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,