Решение № 1307 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4645/2019 г.

Решение № 1307 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4645/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация против решение № 1095/21.02.2019 г. по адм. д. № 9083/2018 г. по описа на Административен съд-София- град. Иска отмяна на решението по съображения развити в жалбата за необоснованост и материална незаконосъобразност. Целта на приетите чл. 53а от КСО и чл. 164б от КТ са изяснени с приложеното становище на МС на РБ, а ответните страни не са представили аргументи, които да оправдаят различното третиране на осиновители според възрастта на детето. Ответната страна Министерският съвет на Република България намира решението за правилно, тъй като КЗДискр. е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поставянето на горна граница от 5 годишна възраст на детето е обусловено от обстоятелството, че след тази възраст детето задължително следва да посещава групи за предучилищна подготовка. Затова въвеждането на диференциален подход за деца до 5 годишна възраст и деца навършили 5-годишна възраст е съобразено със системата на предучилищно и училищно възпитание. Постъпило е становище от министерството на труда и социалната политика, с което е оспорена касационната жалба. В. Козарева е представлява от адвокат и изразява становище за основателност на касационната жалба. Адвокат Стоянова е упълномощена да представлява В. Козарева лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете А. С. - л. 118. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като извърши служебна проверка на допустимостта на касационната жалба, намира, че същата е постъпила в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК и като извърши служебна проверка на допустимостта на съдебното решение, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а делото да се върне за ново разглеждане по следните съображения: Пред КЗДискр. е подадена жалба от В. Козарева с оплакване, че право на платен годишен отпуск по майчинство по КСО ползват само осиновители на дете до 5 годишна възраст, а тя е осиновила дете на 7, 5 години и поради това с дъщеря си са в неравностойно положение. Поискала е съдействие да бъдат сезирани институциите имащи право на законодателна инициатива, за да бъде разрешен проблема. С допълнителна молба от 11.09.2017 г. - л. 22 е уточнила, че дискриминационната разпоредба е чл. 53а от КСО в хипотеза на свързани лица по пар. 1, т. 9 от ДР на ЗЗДискр. Иска отправяне на препоръка до Министерския съвет на РБ да бъде изготвен и внесен законопроект в Народното събрание. Министерският съвет е уведомен за жалбата и е внесъл становище на 13.10.2017 г., а министерството на труда и социалната политика на 27.10.2017 г. Развити са доводи, че чл. 53а от КСО и чл. 164а от КТ въвеждат горна граница от 5 години, защото след тази възраст детето задължително трябва да посещава групи за предучилищна подготовка, съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. В доклада на докладчика - л. 61 като жалбоподател е посочена В. Козалева- в лично качество и в "качество на законен представител на А. Г. ", а като ответници Министерският съвет на РБ и министърът на труда и социалната политика, които са призовани за заседание. В проведеното на 27.03.2018 г. /л. 75 и сл. / заседание на КЗДискр. "по целесъобразност" е прието, че Министерският съвет следва да бъде заличен като ответник и да бъде конституиран като "заинтересована страна" в производството. Единственият ответник остава министърът на труда и социалната политика. Решение № 293/11.07.2018 г. на КЗДискр. обаче е постановено по отношение на Министерският съвет като ответник- /стр. 2 от решението и гръб на м. 88 и министъра на труда и социалната политика, като е установена непряка дискриминация и е препоръчано на МС на РБ и министъра да предприемат общи и специални мерки. Срещу така постановеното решение на КЗДискр. е подадена жалба до АССГ от министъра на труда и социалната политика, което е видно от жалбата от 30.07.2018 г. и молба уточнение от 28.09.2018 г. - л. 97 от делото. С определение от 3.10.2018 г. - л. 100, съдът конституира като жалбоподатели МС на РБ и министерството на труда и социалната политика. Именно министерството на труда и социалната политика е призовавано като юридическо лице в съдебната фаза на производството. Съдът е конституирал като заинтересовано лице В. Козарова в двойно качество- лично и като законен представител на детето А. Представляваното малолетно дете не е конституирано по делото като страна. Решението е постановено по жалбите на министерството на труда и социалната политика и МС на РБ и с тяхно участие. Неправилното конституиране на страните в първоинстанционното съдебно административно производство има за правна последица постановяване на недопустим съдебен акт. Вместо да конституира като жалбоподател министъра на труда и социалното дело, който е бил и ответник в административното производство и е жалбоподател пред АССГ, съдът е конституирал министерството на труда и социалната политика. Същото обаче е юридическо лице по смисъла на чл. 42, ал. 2 от Закона за администрацията и като такова е различен правен субект от министъра като централен орган на изпълнителната власт по чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията. Не е участвало в производството пред КЗДискр. и не е подавало жалба. Правилното конституиране на страните в съдебното производство има значение за силата на пресъдено нещо на решението, поради което неспазването на чл. 153, ал. 1 от АПК врече след себе си постановяване на недопустим съдебен акт. При извършената проверка от страна на касационната инстанция освен това беше установено, че В. Козарева е вписана два пъти в списъците за призоваване на страни в съдебното производство лично и втори път като законен представител. Законният представител не е страна в съдебното производство, а участник. Страна по делото е представляваното по закон малолетното дете А. Г., поради което същото следва да бъде конституирано като страна и да бъде призовавано чрез законния му представител. Налице е неспазване на процесуалните правила за провеждане на съдебно производство. Непрецизността на КЗДискр. при прилагане на процесуални правила във връзка конституиране на страни в административното производство не следва да се мултиплицира в съдебното производство. За да отмени решението на Комисията за защита от дискриминация, съдът е приел, че не са събрани доказателства за мотивите на законодателя за приемане на чл. 164б от КТ и чл. 53а от КСО. При новото разглеждане съдът следва да съобрази, че мотивите на законодателя могат да имат значение при тълкуване и прилагане на материалния закон, но не са обстоятелство, което да се доказва с доказателствени средства. Публично са оповестени на сайта на Народното събрание от вносителите на съответния законопроект и съдията може да се запознае с тях при тълкуване на закона. Предвид изложените мотиви решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение