Решение № 709 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2018 г.

Решение № 709 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите гр. София против решение № 62 от 10.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2549 по описа 2017 г. на Административен съд – Пловдив. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба дружество "ДЕЛИВЪРИ" ООД чрез своя процесуален представител оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на дружество "ДЕЛИВЪРИ" ООД обезщетение причинени имуществени вреди в размер на в размер на общо 13773. 72 лв. - разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановле ние /НП/ № 216058-F168571/02.09.2016 г., издадено от Териториален Директор на ТД на НАП-Пловдив, поради отменено с Решение № 227 от 08.02.2017 г. по АНД № 6853/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2017 г. и до окончателното й изплащане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото са били установени релевантните за спора факти, свързани с отмяната по съдебен ред на посоченото наказателно постановление и доказаност на изплатените в хода на оспорването по реда на чл. 63 ЗАНН адвокатски възнаграждения. С ТР № 1/2017 г. Върховният административен съд е решил по задължителен за страните начин въпроса за това дали изплатените по делата с правно основание чл. 63 ЗАНН по обжалване с цел отмяна на издадените наказателни постановления от административно-наказателните органи представляват вреди за оспорващите и дали е налице пряка причинно-следствена връзка между увреждането и понесените имуществени вреди. Според решението при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предметът на делото попада в обхвата на ТР № 1/2017 г., поради което правилно съдът в съответствие с тълкувателното решение е приел, че в случая вреди са налице. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между понесената имуществена вреда и отмененото по съдебен ред наказателно постановление. Разноските в размер на 13773. 72 лв представляват имуществена вреда за ищцовото дружество, която следва да се обезщети по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилен е изводът на съда, че независимо от обстоятелството дали е ползван или не данъчен кредит от плащането на услугите, не са налице предпоставки да се приеме, че това увреждане на имуществото му не е настъпило, поради което обосновано е отхвърлил възраженията на касатора, че обезщетението следва да се припокрива само с направените разходи по посочената в издадените фактури данъчна основа. Обосновано съдът е приел, че искът е доказан по размер, тъй като по делото са налице доказателства за размера на договореното и размера на платеното адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховният административен съд