Решение № 4460 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 783/2016 г.

Решение № 4460 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 783/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба от Р. Д. Р., чрез пълномощника му адв. Димитров против решение № 2238/28.10.2015 г. по адм. дело № 2358/2015 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлен като неоснователен иска му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси /КПУКИ/ за заплащане на неимуществени вреди. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в нея основания и не сочи нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси в представен по делото писмен отговор (защита) на касационната жалба, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на същата, и моли съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, редовно призован за съдебно заседание се представлява от юрк. Димитров, който поддържа оспорването на касационната жалба и не сочи нови доказателства. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и експертизи и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил предявения с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и вреди (ЗОДОВ) иск от Р. Д. Р. от [населено място], против Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки, страдания и притеснения произтичащи от незаконосъобразен административен акт на КПУКИ – Решение № 237/06.06.2013 г., с което се установява конфликт на интереси по отношение на касатора, като същото е отменено с решение по адм. дело № 7683/2013 г. на АССГ и потвърдено с решение на ВАС по адм. дело № 4684/2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че от приетите по делото доказателства (писмени доказателства и свидетелски показания) не се доказва по категоричен начин, че касаторът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт. Приел е също така, че по делото не е била доказана пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат, като предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ. Предвид на това е заключил, че при липса на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При изяснена фактическа обстановка и при събрани в пълен обем доказателства, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. От събраните в хода на първоинстанционно производство гласни доказателства (св. Ж., св. Р.), които са непротиворечиви се доказва безспорно, че касационния жалбоподател е преживял емоционален стрес, дискомфорт и страх от уронване на доброто име сред колеги и близки, вследствие на отменения като незаконосъобразен административен акт. При постановяване на обжалвания съдебен акт, административният съд е направил неправилна преценка на тези доказателства. Показанията на св. Ж. и св. Р. са относими към предмета на доказване и не са опровергани от други събрани по делото доказателства, поради което настоящият касационен състав ги намира за обективни. Неправилни се явяват изводите направени от решаващия съд, че същите не трябва да се кредитират, поради близост на свидетелите с касационния жалбоподател. Същите не попадат в кръга на лицата посочени в разпоредбата на чл. 172 от ГПК, нито по делото са посочени доказателства за тяхна роднинска връзка с касатора. Отговорността на държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективна, безвиновна отговорност на юридическото лице, което се представлява от държавния орган или длъжностното лице, от чийто незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие са настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт или действие. В настоящия случай, след като съдът е установил от събраните по делото доказателства, че в резултат на един отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от ответника по делото - КПУКИ, за ищеца са настъпили неимуществени вреди изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърнена чест и добро име в обществото, които са пряка и непосредствена последица от издадено Решение № 237/06.06.2013 г. на КПУКИ и впоследствие отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, то той е следвало да стигне до правния извод, че тези вреди следва да се заплатят от ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира, че е налице и другата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - вследствие на този отменен по съответния ред административен акт за касатора е настъпила неимуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения административен акт, изразяваща се в накърняване на моралните и нравствените ценности у личността, създаване на притеснение и несигурност в социалното му общуване. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговият размер. Настоящият касационен състав счита, че при определянето на справедливото обезщетение, административният съд не е обсъдил внимателно свидетелските показания представени по делото. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против КПУКИ, съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, и вместо него да се постанови друг по същество, с който ответника да бъде осъден да заплати на ищеца причинените му неимуществените вреди. При преценка на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане на нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо обезщетение в размер на сумата до 1500 лева за преживените от Р. страдания, изразяващи се в неимуществени вреди, като за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер за сумата от 10 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, съобразно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2016 г. като бъде осъден касационния ответник по делото да заплати сумата от 85 лева, представляваща направени разноски пред настоящата инстанция и 20 лева заплатена държавна такса за образуване на първоинстанционното дело. Касационният жалбоподател не е представил договор за правна защита и съдействие или списък за разноските за заплатен адвокатски хонорар пред първоинстанционния съд, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,