Решение № 12775 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2018 г.

Решение № 12775 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. срещу Решение № 2134/29.11.2017 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3074/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му с искане за обявяване на нищожността на Заповед № Г-60/17.09.2010 г. на зам. -кмета на община Варна за одобряване на изменение на ПУП – план за регулация и застрояване на УПИ ХХVI-682, XXVII-682 и ХXIX-682 – частен път, кв. 6, кв. Виница, гр. Варна.

От ответниците зам. -кметът на община Варна, К. П., Д. А. и П. А. считат жалбата за неоснователна, Л. К., К. К., Р. С., Б. А., С. А., А. Ц. и Ц. Ц. не изразяват становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася – материална (предметна), местна или компетентност по степен. В останалите случаи – на процесуални пороци в широкия смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат.

б. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон – да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение са възприети от теорията и съдебната практика.

1. Конкретната заповед не е засегната от толкова тежко и радикално несъответствие със закона.

Одобряващата ПУП заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. § 1, ал. 3 ДРЗУТ административен орган и в дължимата форма за действителност по чл. 59, ал. 2 АПК. Акт със съдържание като на оспорената заповед е допустим от правния ред. Променена е регулацията на един УПИ с обособяването на два нови, а за обслужването на втория, придобит от касатора през 2014 г., е отреден отделен нов имот – частен път, също негова собственост. Новата регулация очертава ясно границите на обхванатата от плана територия и е създадена на предвидено от закона основание – чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Аргументираното с експертно заключение изследване от съда на предвидените параметри на установения режим на застрояване не е констатирало и колизия с нормативите за устройствената зона.

1. Искането за нищожност е обосновано с твърденията за несъответствие на имотите на А. – УПИ XXVII-682 и УПИ ХXIX-682, с изискванията на ЗУТ за площ, повърхност и достъп до път.

а. Възражението относно площта на УПИ XXVII-682 е неоснователно от фактическа страна – този извод следва от съпоставката между предвидения в чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ минимален размер и квадратурата на новосъздадения имот.

б. За осигуряването на достъп до този имот е образуван УПИ ХXIX-682, чиято ширина от 3,5 м отговаря на критерия по чл. 81, ал. 1 ЗУТ. Затрудняването на достъпа до имота като резултат от съществуването на дълъг стеснен участък от него по границата с УПИ ХХVI-682, стигащ до УПИ ХXIX-682, както и намаления размер на лицето му, сочат на противоречие с правилото по чл. 81, ал. 3 ЗУТ, т. е. на типичен порок – нарушение на материалноправна разпоредба (чл. 146, т. 4 АПК), обуславящ отменяемостта на заповедта. Същият извод е относим и към довода за липсата на предпоставките за разделяне на имота (част от който е закупен от касатора именно с индивидуализацията му, следваща от обособяването с ПУП). На още по-малко основание нищожност на заповедта може да се търси в невъзможността за достъп в дълбочината на УПИ XXVII-682 поради наличието на постройка, която дори не е предвидено по плана да бъде запазена.

в. Следователно, дори при издаването на заповедта да са допуснати твърдените нарушения, те не пораждат нетърпимо от правния ред несъответствие с материалния закон, което би било основание за обявяване на нищожността й, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

1. Производството по оспорване на административен акт като нищожен не е средство за преодоляване на вече преклудираната възможност за отмяната му като незаконосъобразен, каквато би била последицата от евентуално успешно проведено обжалване на основанията, с които е мотивирано искането. Разрешаването на произтичащите от предвижданията на ПУП проблеми с регулацията на имота може да бъде постигнато чрез други, уредени от ЗУТ, административни и контролиращите законосъобразното им протичане съдебни производства.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответниците К. П. и Д. А. на платените и заявени в срок разноски за адвокатски хонорари, а на администрацията – на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение