Решение № 6085 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2009 г.

Решение № 6085 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на Иван Григоров Господинов от гр. Монтана против решение от 19.11.2008 г., постановено по адм. д. № 638/2008 г. от Административен съд Монтана, II-ри състав. Поддържа се оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Ответникът - кметът на община Монтана - не е взел становище. Ответникът - Йордан Костов Младенов - оспорва жалбата в писмено становище. Заинтересованата страна - Георги Кацарски - оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения в тази насока. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, участник в първоначалното производство и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи, Върховният административен съд установи следното: С обжалваното решение Административният съд Монтана е отменил като незаконосъобразна заповед № 2125 от 11.08.2008 г. на кмета на община Монтана, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ , с която е признато на ползвателя Иван Григоров Господинов да придобие правото на собственост върху имоти № 1512 и № 1513 по помощния план на зона "Парта", местност "Кацарското", землище Монтана и е възложено извършването на оценка върху 1000 кв. м. от имотите. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят като ползвател не се е възползувал от правото си да извърши в срок съответните действия по трансформиране правото на ползване, което е имал в право на собственост, поради което това му право се е преклудирало и разглеждането на молбата му по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е недопустимо. До този извод е стигнал, след като е взел предвид предхождащите процедури, свързани с оценката на имота, която е определена, но не е заплатена в срок. Следва да се отбележи, че отменената заповед е издадена в изпълнение решение на Административен съд Монтана, с което е отменена като незаконосъобразна предходна заповед на кмета на община Монтана, № 2271/29.03.2006 г., издадена на същото основание за същите имоти. От последвалата я, процесната заповед е видно, че по заявление на Иван Господинов за придобиване на собственост върху земеделска земя с вх. № АБ-94-И-394 от 24.06.1992 г., компетентният орган се е произнесъл положително. Изготвена е била оценка на имота, видно от представения оценителен протокол без дата, на основание § 5, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията към момента на подаване на заявлението. Съгласно нормата на § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ , запазват правата си за получаването им по този закон. (Посоченото изменение е в съответствие с изменението и допълнението на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., с което е създадена нова ал. 6, в която е посочен краен срок, до който може да се заяви правото за придобиване на собственост - 31.01.1998 г. Този срок е възпроизведен и в § 61 от ПМС № 456/1997 г., уреждащ възможността на ползвателите с права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са се възползували от това да ги заявят по посочения ред.). Въпреки че няма данни оценителният протокол да му е връчен, след издаването му, жалбоподателят не е предприел изискуемите от закона действия за приключване на процедурата по придобиване правото на собственост, като заплати имота според изготвената оценка. Въз основа на това съдът основателно е приел, че бездействието му от една страна и от друга последвалата законодателна промяна, касаеща реда за придобиване право на собственост по отношение на имотите от вида на процесния, е довела до преклудиране правото на ползвателя за заплащане стойността на имота, съответно до трансформация на правото на ползване в такова на собственост, поради което и заповедта като незаконосъобразна основателно е отменена. Това е така, защото жалбоподателят не е оспорил и не е заплатил изготвената оценка, поради което и не е правоимащ по силата на ПМС № 456/1997 г. Първоинстанционният съд е взел предвид наличните данни, с произтичащите от тях правни изводи и като е отменил заповедта е постановил законосъобразно решение, за което не се установяват твърдяните отменителни основания и същото следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,