Решение № 50052 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4496/2021 г.

Решение № 50052 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4496/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17795/09.09.2021 година, подадена от "Енерго-Про Продажби" АД [населено място], против решение № 1359/29.07.2021 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1301/2021 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1715/27.03.2020 година на Районен съд Варна, ХLІХ състав, постановено по гр. д. № 19017/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че А. Р. И. не дължи на "Енерго-Про Продажби" АД [населено място] сумата от 8017.27 лева, представляваща стойността на служебно допълнително начислена електроенергия по фактура от 22.10.2019 година за периода 19.12.2017 година - 18.12.2018 година, общо за 365 дни, за електроснабден обект в [населено място], [жк], вх. ", ет., ап., с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. В подадената от "Енерго-Про Продажби" АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. Р. И. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. Ответницата по касационната жалба А. Р. И. е подала отговор с вх. № 22076/01.11.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. "Енерго-Про Продажби" АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 10.08.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 17795/09.09.2021 година.. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 654/19.08.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил, като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и може ли пълното доказване да се осъществява чрез всички допустими от ГПК доказателствени средства; за това следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и за това длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. По отношение на първия въпрос трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касае се до правило относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 от ГПК правило, че предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях.