Решение № 274 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 918/2010 г.

Решение № 274 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 918/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 133 от 18.05.2010 г. по в. гр. д. № 161 от 2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 102 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 125 от 2009 г. на Чепеларския районен съд за уважаване на предявен от Ж. Д. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 109 от ЗС за признаване правото на ищцата на собственост върху 4 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 80371.244.109 по кадастралната карта на [населено място] от 2006 г. с обща площ от 18,737 дка, който имот е част от ревир "П. " и за осъждане на [фирма] да премахне извършения в този имот незаконен строеж: ресторант "Старата къща" и да възстанови имота в състоянието, в което е бил преди строителството- годно за горско стопанисване. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В писмен отговор от 25.06.2010 г. ответницата Ж. Д. С. оспорва жалбата. Третото лице-помагач ГПК "П." не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните по наведените в касационната жалба основания за обжалване на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 109 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 177 от 25.02.2011 г. на ВКС по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали е съществено процесуално нарушение разглеждането на делото и постановяването на въззивно решение в период, когато все още е висящо искане на една от страните по делото за предоставяне на правна помощ/ настоящият състав на ВКС счита следното: Правната помощ е предвидена в ГПК гаранция за равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на финансирана от държавата адвокатска защита. Искането за предоставяне на правна помощ може да бъде предявено по всяко време в процеса- пред първоинстанционния, пред въззивния или пред касационния съд. За да се гарантира правото на страната на адвокатска защита, чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 283 от ГПК предвиждат, че подаването на молба за предоставяне на правна помощ води до прекъсване на срока за обжалване на първоинстанционното и на въззивното решение. По същата причина, макар да няма изрична разпоредба в ГПК в тази насока, съдът, пред който е предявено искане за предоставяне на правна помощ не следва да извършва никакви процесуални действия по събиране на доказателства и решаване на спора, докато е висящо това искане. С оглед на това разрешение на поставения по делото процесуален въпрос, обжалваното решение, по което въззивният съд е разгледал делото, обявил го е за решаване и е постановил решение по време на висящо искане за предоставяне на правна помощ, е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила: от датата на подаване на молбата за предоставяне на правната помощ на 21.04.2010 г. до 03.06.2010 г., когато е влязло в сила определението на ВКС по ч. гр. д. № 422 от 2010 г., с което е потвърдено определението на въззивния съд за отказ да предостави правна помощ, въззивният съд е провел две съдебни заседания /на 27.04.2010 г. и на 11.05.2010 г./ и е постановил въззивното решение /на 18.05.2010 г./, с което е нарушил правото на молителката И. да ползва квалифицирана адвокатска защита при разглеждане и решаване на делото пред въззивния съд. Поради това и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, това решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане след отстраняване на горепосоченото процесуално нарушение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение