Решение № 7920 от 17.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Георгиева от гр. Вълчи дол , чрез процесуалния представител адв. Ралчев, срещу Решение 1560 от 24.11.2022 г., постановено по адм. дело 1731/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-22-7701-15/08.07.2022г. на Областен управител на област с административен център Варна. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят направените по делото разноски, по приложен списък. Ответникът Областен управител на област с административен център Варна, чрез юрисконсулт Рангелова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд , състав на Пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Т. Георгиева , против заповед заповед РД-22-7701-15/08.07.2022г. на Областен управител на област с административен център Варна, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността главен експерт дейност регионално развитие, планове, програми и проекти в дирекция Административен контрол , регионално развитие и държавна собственост/АКРРДС/, считано от 08.07.2022 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. Прието е от съда още, че за да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо тази длъжност да не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Посочено е, че в компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на 7,ал.1, във връзка с чл.11 от Закона за администрацията/ЗА/ -административния орган разполага с правото да реорганизира отделите и секторите по начин осигуряващ ефективност на работния процес , като може да прецени в кои отдели и дирекции ще направи реорганизация, като утвърди ново длъжностно разписание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателката по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., извършено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Обосновано е прието от съда, че в компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл във връзка с 32 от ЗА , областния управител утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание на длъжностите в областната администрация, т. е. като орган по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърдените със заповед на Областния управител на област с административен център гр. Варна РД-22-7706-82/08.07.2022г. структурни промени в дирекция АКРРДС в Областна администрация Варна се създадат отдели Регионално развитие и устройство на територията и отдел Държавна собственост и координация и административен контрол. В тази връзка е наредено да се съкрати длъжността главен експерт дейност регионално развитие , планове у програми и проекти в дирекция АКРРДС, заемана именно от Т. Георгиева. Обоснован и споделян от настоящата инстанция е извода на първоинстанционния съд, че при промяна щатното разписание на областната администрация не е нарушена нормативната уредба. Законово проведена е процедура по преструктуриране на администрацията, съгласно което длъжността заемана от жалбоподателката е престанала да съществува като нормативно определена обособена позиция в последното длъжностно разписание от 08.07.2022г. Осъществени са и двете законови предпоставки обуславящи наличие на реално съкращаване на щата, а именно : намалена е бройката на длъжностите главен експерт като наименование и като позиция,включваща система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика. Обосновано и законосъобразно е приетото от АС-Варна, че новоразкритата длъжност началник отдел- не се припокрива с функциите и задълженията на съкратената длъжност главен експерт. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд,Пето отделение,