Решение № 9544 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6588/2010 г.

Решение № 9544 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6588/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на директора на Националната здравно осигурителна каса и на директора на Регионалната здравно осигурителна каса, гр. Видин, съдебен адрес гр. Видин, бул. "Панония" № 2, срещу решение № 47 от 5.03.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. С оспорваното решение Комисията установила, че Националната здравно осигурителна каса, при осъществяване на дейността си, поддържа среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградите на адрес: гр. Видин, бул. "Панония" № 2 и гр. Белоградчик, ул. "Княз Ал. Батенберг" № 6, което представлява нарушение на чл. 5 и чл. 37 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). На основание чл. 47, ал. 1 и 2 от ЗЗД предписала на Националната здравноосигурителна каса да преустанови дискриминацията. На основание чл. 47, ал. 4 във вр. с чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЗД предписала в срок до три месеца да бъдат предприети действия по изграждане на свободен достъп до сградите. Жалбоподателите считат оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Сградата на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) - район Видин, отговаря на минималните изисквания за достъпна среда, визирани в Наредба № 6 от 26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (Наредба № 6/2003 г.) заменена от 14.07.2009 г. с Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (Наредба № 4/2009 г.). В съответствие с чл. 67, ал. 2 от Наредба № 4/2009 г. функционира едно гише, съобразено с изискванията за достъп. По отношение на сградата в гр. Белоградчик сочи, че същата е общинска собственост и задължението за изграждане на достъпна среда е на общината. Молят съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Задължение на лицето, предоставящо публични услуги, е да осигури достъпност на архитектурната среда. Негово също така е задължението тази среда да бъде в съответствие със законовите изисквания. Моли съда да остави в сила решението на Комисията. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Петър Илиянов Кичашки, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Административното производство е образувано по жалба на Петър Кичашки с оплакване за поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа му, като лице с увреждане, до сградите на НЗОК в гр. Видин, гр. Белоградчик и гр. Кула. Въз основа на извършена проверка Комисията приела от фактическа страна, че сградата на Регионалната здравно осигурителна каса (РЗОК), гр. Видин, до партерния етаж е достъпна за хора с увреждания - външният достъп е осъществен посредством постоянна рампа, изградена съгласно изискванията за наклон и разположение. На партерния етаж е изградена приемна за обслужване на граждани с двигателни затруднения. Съществуващият в сградата асансьор не е пригоден за хора с увреждания - отворът му е под изискуемите 0,90 м. Офисът на НЗОК в гр. Кула е разположен в сградата на Медицинската база за амбулаторно лечение "Панайот Хитов". Достъпът е осигурен чрез две естакади и асансьор, отговарящ на изискванията. Офисът на НЗОК в гр. Белоградчик е разположен в сграда, собственост на общината. Достъпът до и в сградата не е осигурен. Въз основа на така установената фактическа обстановка Комисията приела от правна страна, че задължението за изграждане на достъпна среда, по смисъла на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интегриране на хората с увреждания (ЗИХУ), е на НЗОК. Приела, че невъзможността за достъп до сградата на НЗОК в гр. Белоградчик и за достъп до помещенията в сградата на НЗОК в гр. Видин представляват пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 ЗЗД. Приела, че НЗОК/РЗОК са накърнили правото на заинтересованата страна на равен достъп до желана административна услуга в сградите във Видин и Белоградчик, което е нарушение на чл. 5 и чл. 37 ЗЗД. Приела, че установеният от РЗОК, гр. Видин, ред на обслужване на хората с увреждане на едно гише - на партера, не отговаря на нормативните технически изисквания за достъпна среда и на изискванията за осигуряване на равни възможности. Въз основа на това направила извод за осъществено от НЗОК/РЗОК нарушение на чл. 5 и 37 ЗЗД и дала задължителни преписания. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на НЗОК/РЗОК за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Спорът е за правната квалификация на два релевантни факта и техните правни последици: осигуряването на достъп до сградата, но неосигуряването на свободен достъп вътре в сграда представлява ли неравно третиране и чие е задължението за осигуряване на достъпна среда - на собственика или на наемателя. По неосигуряването на свободен достъп вътре в сградата: По делото е безспорно, че достъп до сградата на РЗОК, гр. Видин, на хора с увреждания е осигурен - изградена е входна рампа. Безспорно е също, че обслужването на посетителите на НЗОК/РЗОК не се извършва на "едно гише", а чрез комуникация с различни служители, намиращи се в различни помещения, на различни етажи. Не се спори, че е създаден вътрешно-организационен ред, по силата на който обслужването на граждани с увреждания се извършва в приемно помещение на приземния етаж. Не се спори също, че тези граждани нямат достъп до никакви други помещения в сградата на НЗОК/РЗОК в гр. Видин, до които останалите посетители имат. Спорът е при тези факти налице ли е неравно третиране. Самото описание на фактите показва, че обективно е налице неравно третиране - гражданите с увреждания нямат достъп до помещенията, до които имат достъп другите граждани. Това неравно третиране е на основата на защитения признак "увреждане". В случая дори не е необходимо да се анализира причинната връзка между защитения признак и по-лошото третиране. Тя е пряка и видима. Не е необходимо да се извършва и сравнение. Налице е пряко, дискриминационно третиране породено от защитен признак. Тъй като неравното третиране е осъществено при изпълнение на законовото задължение на жалбоподателите да съдействат на гражданите за упражняване на здравноосигурителните им права - чл. 35, т. 7 от Закона за здравното осигуряване, то дейността им представлява услуга по смисъла на чл. 37 ЗЗД. С оглед на това деянието осъществява специалния състав на пряка дискриминация по чл. 37 ЗЗД. Налице е предоставяне на услуга при по-неблагоприятни условия на основата на защитения признак "увреждане". Хората с увреждания не получат дължимата им публична услуга по начин, който ги третира равноправно и им позволява да бъдат ефективни при защита на своите права и интереси, в т. ч. да могат да ползват публичните услуги при осигурен достъп до елементите на обзавеждане на достъпна среда. Без осигуряване на възможност за ползване на тези елементи достъпът до сградата, а следователно и до услугите, е неравноправен. Доводите на жалбоподателя, че е създал организация, която осигурява обслужването е оправдание на различното третиране, но българският антидискриминационен закон не допуска оправдание на пряката дискриминация. Дали жалбоподателят е положил усилия да създаде възможност за обслужване на гражданите с увреждане като въвел съответен ред, което е безспорно по делото, дали не са му достигали финансови средства, за да изгради асансьор, което също е видно от доказателствата по делото, т. е. какви са били неговите цели, положените усилия и причините, довели до различното третиране е ирелевантно за пряката дискриминация. Единствената възможност за оправдание на прякото неравно третиране на основата на защитен признак е да е налице някое от лимитативно изброените в чл. 7 ЗЗД изключения. В случая, видно от доказателствата, не е налице такова. Освен пряката дискриминация по чл. 37 ЗЗД деянието на жалбоподателите обективира и още една форма на дискриминация. Неравното третиране е породено от неизпълнение на законово задължение за осигуряване на достъпна среда за населението, включително на хората с увреждания, като се отчитат техните специфични изисквания - чл. 169, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 33 ЗИХУ. Това законово задължение не визира само и единствено възможността за достъп до сградата, а представлява комплекс от изисквания, които осигуряват реален равен достъп до и в публичните сгради. Без осигуряване на възможност за реално придвижване в сградите и използване на елементите на обзавеждането законовото задължение за създаване и поддържане на достъпна среда не е изпълнено. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че са изпълнили минималните изисквания за Наредба № 4 - чл. 67, ал. 2, като осигурили възможност за прием на документите на лицата с увреждане. Първо, минимални изисквания за достъп няма и не може да има. Само по себе си това твърдение е дискриминационно. Достъпът е обективен факт и или го има, или го няма. Второ, нормата на чл. 67, ал. 2 от Наредба № 4 не може да се тълкува изолирано от законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Няма законово определение за минимални изисквания за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда. И трето, задължението за съобразяване най-малко на едно от гишетата за обслужване на клиенти в административните сгради не означава освобождаване от задължението за равноправен достъп, в т. ч. и до елементите на обзавеждането. Бездействието на жалбоподателя е нежелано поведение, което има за резултат накърняване достойнството на лицата с увреждания и създаване на враждебна и застрашителна за тях среда. За специалния състав на тормоза е ирелевантно как другите са били третирани. Достатъчно е, че третирането на лицата със защитения признак "увреждане" има за резултат унизяване на достойнството им и създаването на визираната в нормата среда. Съдът приема този резултат за доказан по силата на необоримата законова презумпция, че сама по себе си архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, унизява, накърнява достойнството и е враждебна с оглед на самата си недостъпност. За резултатния състав на тормоза субективният елемент е ирелевантен. С оглед на това доводите на жалбоподателите, изложени по-горе, за причините за неизпълнение на законовото задължение и за предприетите от тях организационни мерки са неотносими. Забраната за тормоз е абсолютна и не допуска изключения или оправдания. Видно от изложеното с неосигуряването на свободен достъп вътре в сградата на лицата с увреждане жалбоподателите са осъществили дискриминация под формата на тормоз, по смисъла на чл. 5 ЗЗД, и пряка дискриминация по чл. 37 ЗЗД. По задължението за осигуряване на достъпна среда: Основното възражение на жалбоподателите досежно сградата в Белоградчик е липсата на задължение за изграждане на достъпна среда. Жалбоподателите не спорят, че сградата не е достъпна за хора с увреждания, но считат, че задължението за нейното привеждане в съответствие със законовите изисквания е на собственика, а не на наемателя на сградата. Като основание за това сочат съдържанието на подписания със собственика на сградата - община Белоградчик, договор за наем. Съгласно него, задължението за основен ремонт е на собственика. Първо, видно от чл. 5 на договора, НЗОК/РЗОК се е задължила да ползва предоставения й имот "като спазва противопожарните, хигиенните и други изисквания, свързани с експлоатацията му". Изискванията за изграждане и поддържане на достъпна среда са именно такива други изисквания, свързани с експлоатацията на имота. Второ, тези изисквания са разписани в закон и жалбоподателите са наясно, че експлоатацията на сградата без изграждане на необходимите елементи на достъп и обзавеждане е закононарушение, а експлоатацията се осъществява от тях. Трето, кому е задължението за издаване на необходимите разрешения за извършване на преустройствата и кому задължението за осигуряване на финансовите средства за това е ирелевантно за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Комуникацията между жалбоподателите и общината, респективно лисата на такава, не е факт, който може да игнорира законови задължения. И четвърто, съгласно чл. 10 ЗЗД всички държавни органи, в т. ч. и здравноосигурителната каса, са длъжни, при осъществяване на правомощията си да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация. В сградата жалбоподателите осъществяват именно правомощията си и неизпълнението на задължението им за равно третиране е нарушение на антидискриминационното законодателство. Видно от изложеното инвокираните от жалбоподателите твърденията за незаконосъобразност на оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита от дискриминация, поради което оспорването на НЗОК/РЗОК, гр. Видин, следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди НЗОК/РЗОК да заплатят на Комисията за защита от дискриминация разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да бъде определен в съответствие с чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,