Решение № 3622 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 70/2015 г.

ВАСIII отделение30.03.2016 г.докладчик т Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6446 от 29.10.2014 г. на АССГ за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4584/8.07.2013 г. по адм. д. № 2539/2012 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3622 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 70/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Делото е образувано по касационна жалба на Министерство на външните работи, подадена чрез юрисконсулт Йорданова против решение № 6446 от 29.10.2014 г. на АССГ за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4584/8.07.2013 г. по адм. д. № 2539/2012 г. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, иска се отмяната му и допускане на исканата поправка на основното решение. Ответникът - Радион Попов чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор в рамките на законоустановения срок за това. По основателността й приема следното: Обжалваното решение е постановено по молба от 4.09.2014 г. на министерство на външните работи, подадена чрез процесуален представител, с която е поискано да се поправи очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, като вместо посочената от съда сума от 19 476 евро да се чете 19 476 лева. Молбата е обоснована с определението на съда, с което е допуснато увеличение на иска, направено в съдебно заседание от 31.01.2013 г. Съдът е отхвърлил молбата приемайки, че е допусната техническа грешка в протоколното определение, с което е допуснато увеличението на иска, която не е отстранена по реда за поправката на протокола, но която не променя волята на съда относно паричната единица, в която е присъдено обезщетението. Според съда това е видно и от заключението на вещото лице, което е определило размера на обезщетението в размера на посочената сума в евро. Съдът е посочил, че след като исковата претенция е била за присъждане на сумата в евро, съдът е осъдил с решението си ответника да заплати сумата в евро, съобразно което е издаден и изпълнителен лист в тази валута. Обжалваното решение е правилно. Видно от молбата на министерството на външните работи е, че в нея е поискана поправка, както на мотивите, така и на диспозитива на съдебното решение, което е недопустимо, тъй като съставлява възражение за недопустимост на съдебното решение, което е едно от основанията за касационно обжалване. Възражението е с следвало да се направи при касационното обжалване не решението, което не е направено. В конкретния случай не е налице противоречие между изразената воля на съда в мотивите на решението и диспозитива му. Въпреки записаното в протокола от съдебното заседание на 31.01.2013 г. очевидно е, че сумата от 19 476 лева е по-малка от първоначално предявения размер на частичния иск -17 100 евро, в който случай ненужно би било изменението на иска чрез увеличението му. По тези съображения, съдът счита, че в протокола от 31.01.2013 г. е допусната грешка в паричната единица на увеличения иск. Без значение е коя е причината за допускането й, дали изявлението на пълномощника на ищеца, или техническа грешка в изписването, тъй като видно от исковата молба е, че искането на ищеца е за присъждане на обезщетение в евро. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа АПК, Съдът

Цитирани разпоредби

1