Решение № 226 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1312/2011 г.

Решение № 226 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1312/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. С. Д. срещу въззивна присъда № 1/22.02.2011 г. по внохд № 6/11 г. на Окръжен съд[населено място], с довод за допуснато нарушение на материалния закон и искане подсъдимият да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 40/09.12.2010 г. по нохд № 160/10 г. Районен съд[населено място] признал подсъдимия Ю. С. Д. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 215, ал. 1 от НК. Напълно излишно го оправдал и по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК /отпаднало след изменение на обвинението от прокурора по реда на чл. 287, ал. 1 НПК/. С атакуваната присъда Окръжният съд в[населено място] признал подсъдимия за виновен в това, че в периода 03.03.2010 г. - 12.03.2010 г., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди вещи, собственост на Е. Роте, на обща стойност 3051.10 лв., за които предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление и на основание чл. 215, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 66 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението за част от вещите. Оплакването е мотивирано с доводи за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, защото: не са установени лицата, от които подсъдимият е закупил вещите, не е установено дали те са предмет на престъпление и не е установено, че той е предполагал противоправното им придобиване. Идентични по съдържание възражения са направени и пред въззивната инстанция, която е отговорила с убедителни съображения. Окръжният съд в[населено място] е извършил цялостна и обективна оценка на събраните по делото доказателства и е изложил подробно фактическата обстановка, която приема. Съдът внимателно е изследвал обясненията на Д., съпоставил ги с фактите, съобщени от свидетелите Ж., Д., Роте, И., В., Я., със съдържанието на писмо от "Б. пощи", с обективните находки, отразени в протокола за оглед и снимковия материал и е мотивирал извода за недостоверност на твърденията на подсъдимия, че инкриминираните вещи са с неустановен произход. След анализа на доказателствената съвкупност съдът е приел за безспорно, че всички вещи на собственост на немския гражданин Роте, че са откраднати от вилата му, че подсъдимият ги е купил от пътуващи търговци роми и после са намерени в дома му. При тези факти съдът правилно е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в придобиване, укриване или спомагане да бъдат отчуждени чужди вещи, придобити от другиго чрез престъпление. Законът изисква деецът да знае или да предполага, че вещите са придобити по престъпен начин, без да е необходимо установяване на лицата, извършители на предикатното престъпление. Съдът правилно е приел, че обстоятелствата по деянието- закупуване на такова голямо количество техника без документация и опаковка, както и хранителни продукти, част от които изобщо не се продават в търговската мрежа в страната, на ниска цена, която очевидно не покрива стойността дори на една от по-значимите машини и от лица, които не познава, безспорно са достатъчни за формиране у подсъдимия на предположение за престъпния им произход. Върховният касационен съд също счита, че са налице обективните и субективни признаци на престъплението вещно укривателство и липсват основания за оправдаване на подсъдимия. Присъдата е законосъобразно и следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение