Решение № 1103 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12924/2015 г.

Решение № 1103 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12924/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 5891 от 7.10.2015 г. по адм. дело № 6335/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, П. отделение, 5 състав в частта, в която е отхвърлено искането му за връщане на преписката на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради неправилно приложение на материалния и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на решението в съответната му част и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът - В. Д. С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С процесното решение е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 2021303937 от 13.02.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП и е оставено без уважение искането на ответната страна в първоинстанционното производство за връщане на преписката на административния орган, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. Решението в частта, в която е обявен за нищожен процесният РА, не се обжалва. В останалата си част съдебният акт е предмет на касационен контрол в настоящото производство. Според решаващия състав разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Съдът няма правомощие да връща преписката на компетентния орган за ново произнасяне, когато се касае за ревизионни актове, дори и когато е обявил нищожността на такъв. Решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд в настоящия състав на Осмо отделение счита, че законосъобразно съдът е отхвърлил молбата на касатора за връщане на преписката на съответния компетентен административен орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК след прогласяване на нищожността на РА. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, правомощията на съда по контрола за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон /ДОПК/, който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не предвижда възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично регламентира, че предписанието на ал. 3, /когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона/ не се прилага за ревизионните актове. Когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа, издал акта или на компетентния приходен орган, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид съдържащата се уредба в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд по адм. д. № 7387/2009 г., адм. д. № 1170/2015 г., адм. д. № 5228/15 г., адм. д. № 109/2015 г., адм. д. № 5013/2015 г. и други. По така изложените съображения, не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,