Решение № 5170 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 889/2020 г.
ВАСI отделение29.04.2020 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1892/6.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2383/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5170 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 889/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, подадена чрез юрк. Попова срещу решение № 1892/6.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2383/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е изменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-683/25.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър за определени в тежест на "Сънрайз" АД – гр. Пловдив задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. и 2015 г. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на първоинстанционния съд са направени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита, че съдът не е разгледал и не е оценил изцяло, изчерпателно и обективно всички релевантни и представени в съдебното производство писмени доказателства, въз основа на които може да се установи надлежно и реално изпълнение на услугата "поддържане чистотата на територии за обществено ползване" като компонент на ТБО. Наличието на косвени доказателства за изпълнението на услугата по несъмнен начин доказват, че почистването на обществените места в района на процесния недвижим имот е извършвано за процесните периоди. Излага възражения, че без значение в случая за определянето на дължимата ТБО е фактът, дали конкретно около имота е изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място гр. Свети Влас е налице такава. Обосновава оплакването с обстоятелството, че селищните образувания могат да бъдат разположени на територията на едно или повече населени места и затова в. с. "Елените" функционира въз основа на административната, транспортната и функционална връзка със гр. Свети Влас. Територията на в. с. "Елените" е изцяло частна, като Община Несебър няма задължения за поддържането на частни имоти и в тази връзка счита за неправилен извода на съда, че на територията на в. с. "Елените" има територии за обществено ползване. На следващо място жалбоподателят твърди, че погрешно е приета и основата за 2015 г., като не са съобразени декларираните от дружеството данни. В тази връзка погрешно е кредитирано и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Иска се отмяна на решението в обжалваната част и връщане делото на първоинстанционния съд. При условията на евентуалност се иска решаване на делото по същество.
Ответникът по касационната жалба "Сънрайз" АД – гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Сънрайз" АД – гр. Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-683/25.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър за определени в тежест на дружеството задължения за такса битови отпадъци за 2014 г. и 2015 г. по подадени коригираща декларация № 64129/26.08.2010 г. и допълнителна коригираща декларация № ДК14032230/03.04.2015 г. по партида № 1158491310017 за недвижим имот с площ от 63 736 кв. м., представляващ УПИ /парцел/ в строителните граници на с. Емона, Общ. Несебър, в. с. "Елените". Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган съобразно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в рамките на предоставените му правомощия, като доказателство в тази насока е заповед № 394/26.04.2012 г., издадена от кмета на Община Несебър. АУЗД е постановен в изискуемата от закона форма, обжалван е по административен ред, като е изпълнено условието за обжалване по съдебен ред. Възраженията на дружеството относно общото определяне на задължението за ТБО и липсата на фактически основания за определяне на ТБО в процесния акт, съдът е отхвърлил като неоснователни, но пред настоящия съд не е подадена касационна жалба от "Сънрайз" АД в отхвърлената част.
По съществото на спора съдът е приел в обжалваното решение, че безспорно се установява, че посочената в АУЗД площ на имота - 63 736 кв. м., съответства на площта, декларирана от жалбоподателя като земя в декларацията му по чл. 14 ЗМДТ от 3.04.2015 г. и отчетна стойност на имота е 2 867 370, 27 лв. към 2015 г., основа посочена от дружеството в декларация от 2015 г.
Относно реалното доставяне на услугите, представляващи отделните компоненти на ТБО, съответно - относно дължимостта на таксата, съдът счита, че за да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано от органа наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите, компоненти на таксата. В тази връзка приема, че имотът е разположен във ваканционно селище "Елените", факт, деклариран в първоначално подадена декларация. Съобразно с приетото Решение № 610 по Протокол № 20/12.05.2016 г. Общински съвет – Несебър, с което е одобрил проект за ПУП - ПРЗ на ваканционно селище "Елените", с който са образувани квартали от Ха 1 до № 17 при конкретни градоустройствени показатели, съдът намира, че имотът безспорно е разположен в границите на ваканционното селище, селищно образувание - урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ (л. 143-л. 147).
По отношение на другата предпоставка за дължимост на ТБО - реалното предоставяне на услугата решаващият състав е разгледал поотделно всеки един от компонентите на тази услуга. Въз основа на ежегодните решения на Общински съвет - Несебър, на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, е определян размера на дължимата ТБО за нежилищни имоти, като и за двата процесни периода същата е в размер на 5, 4 %о. Основата, върху която е определяна таксата е върху отчетната стойност на обекта. Декларираната от дружеството отчетна стойност на имота през 2014 г. е била 3 067 205, 27 лв. (л. 30), а към 2015 г. - 2 867 370, 27 лв. (л. 34).
Относно поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът приема, че за този компонент не се представят безспорни доказателства от страна на администрацията. Списъчният състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района и възлагането на работата по утвърден график според съда не доказва фактически извършваната дейност от тези служители. От представените графици за работа на тези работници е видно, че в графа "подпис" липсва такъв. Не се представят протоколи за отчитане на извършената работа (напр. за метене, миене на улици или пространства около контейнери, озеленяване и отстраняване на изсъхнала растителност и др.), доклади от проверяващи служители, с които да се констатира фактът на поддържането на чистотата в съответните площи и обемът на извършената работа. Представени са единствено присъствени форми за явяване на работа на тези работници, които обаче според съда не доказват реално извършване на услугата. На следващо място, счита, че индиция за неосъществяването на услугата е и установеното от вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза (СТЕ), което е посочило, че достъпът до в. с. "Елените" е единствено по асфалтовия път Слънчев бряг - Свети Влас - в. с. "Елените", което означава, че териториите около ваканционното селище не са част от територия на населено място, а териториите вътре във ваканционното селище няма данни въобще да се обслужват от общинското предприятие, , БКС "Свети Влас". Въз основа на горното прави извод, че в обхвата на имота, за който е определена ТБО, са били доставяни услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", както и "поддържане на депо за битови отпадъци", но не и "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване", като приема, че размерът на ТБО за 2014 г. и за 2015 г. следва да бъде редуциран с размера на сумата, определена за услугата "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване" за тези години и такса за нея не следва да се събира на основание чл. 71 от ЗМДТ. Предвид изложеното, в тази част обжалваният акт е изменен поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.
Относно изчисленията за ТБО за 2015 г. въз основа на установеното от експерта несъответствие, дължащо се на различната отчетна стойност на имота, декларирана от дружеството и тази, приета от органа, съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. Приема, че ТБО за 2015 г. неправилно е изчислена от административния орган, тъй като същият е приложил ставката върху грешна отчетна стойност на имота в размер на 2 900 675, 93 лв., вместо върху декларираната стойност от 2 867 370, 27 лв., като и в тази част АУЗД е изменен.
С оглед на изложеното, на основание чл. 9 б във връзка с чл. 4 ЗМДТ съдът е изменил
АУЗД № МДТ-683/25.04.2018 г. като вместо ТБО - за 2014 г. - 16 562, 91 лв. главница и 6142, 54 лв. лихва, и ТБО - за 2015 г. - 15 663, 65 лв. главница и 4 214, 58 лв. лихва, определя ТБО - за 2014 г. - 11 655, 38 лв. главница и 3 923, 10 лв. лихва, и ТБО - за 2015 г. - 10 896, 01 лв. главница и 2 561, 12 лв. лихва.
Решението в обжалваната част е правилно постановено.
Съдът е извършил проверка за компетентността на издателя на оспорения пред него индивидуален административен акт предвид законодателната уредба към момента на издаването му и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, определящи компетентността на служителите на общинската администрация за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Актът е издаден и в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който сочи редът по ДОПК. Касае се за акт за издаване на задължение по декларация по смисъла на чл. 107 ДОПК. Законовата уредба за установяване и събиране на местните данъци и такси, уредена в ЗМДТ препраща към органите и реда за това в ДОПК и затова неговите разпоредби са приложими, а определените с нарочна заповед на кмета на съответната община служители от общинската администрация, които да установяват местните данъци и такси са приравнени на органи по приходите по смисъла на ДОПК. Компетентността на органите по установяване на местните такси чл. 107, ал. 4 ДОПК регламентира, че актът за установяване на задължения по декларация може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, който в случая е ръководителят на звеното за местни приходи в Община Несебър – началникът на отдел "Местни данъци и такси" и той е решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК.
"Сънрайз" АД е задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11 ЗМДТ. Видно от материалите по делото през 2004 г. дружеството придобива като апортна вноска в капитала от "Елените роял Холидей" АД терена на цялото ваканционно селище "Елените" с площ от 260 000 кв. м., а по скица - 239 665 кв. м., на пазарна стойност от 3 566 729 лв. съгласно фактура № 1068/18.08.2004 г. с опис, неразделна част към нея. Декларирана е цялата площ на ваканционното селище като земя с отчетна стойност от 3 556 729 лв., придобита съгласно посочената фактура, за първи път в декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 642/15.10.2004 г. (л. 824 – л. 997 от делото). Впоследствие е подадена коригираща декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 3352/26.08.2010 г., в която е декларирана редуцирана отчетна стойност на земя в размер на 3 067 205, 27 лв. (л. 29-л. 30). В декларация по чл. 14 ЗМДТ № 62410/30.06.2010 г. "Сънрайз" АД е декларирал земя с площ от 176 087 кв. м., в т. ч. ЗП 24 681 кв. м., по имотна партида № 1158491310017 (л. 25- л. 28). Подадена е към тази декларация коригираща декларация с вх. № 64129/26.08.2010 г., в която площта на декларираната земя е намалена на 66 087 кв. м., в т. ч. ЗП 24 681 кв. м., с декларирана отчетна стойност в размер на 3 067 205, 27 лв. (л. 21-л. 24). В коригираща декларация вх. № 32230/3.04.2015 г. дружеството обявява промяна на декларирани обстоятелства, като е редуцирал както площта на имота - 63 736 кв. м., в т. ч. ЗП 24 681 кв. м., така и отчетната стойност на имота - 2 867 370, 27 лв. (л. 31-л. 35). На 2.12.2015 г. "Сънрайз" АД осъществява апорт в "Холидей вилидж" АД, като във връзка с това подава заявление с вх. № 267/27.01.2016 г. за закриване на партида № 1158491310017 (л. 37 от делото). Въз основа на подаденото заявление, партида № 1158491310017 е била закрита към датата на апорта - 2.12.2015 г.
По делото няма спор, че за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2015 г. дружеството не е заплащало суми за ТБО по посочената партида. С процесния АУЗД задълженията за ТБО на "Сънрайз" АД са определени в общ размер на 32 226, 56 лв. главници и 10 357, 12 лв. лихви за просрочие към 25.04.2018 г., както следва:
- ТБО - за 2014 г. - 16 562, 91 лв. главница и 6 142, 54 лв. лихва, или общо 22 705, 45 лв.;
- ТБО - за 2015 г. - 15 663, 65 лв. главница и 4 214, 58 лв. лихва, или общо 19 878, 23 лв.
За 2014 г. и 2015 г. Общински съвет - Несебър е одобрил план-сметки за дейността "Чистота" за съответната календарна година. Размерът на ТБО за нежилищни имоти на юридически лица (както е прието и в АУЗД), определен през 2014 г., не е променен през 2015 г. и е в размер общо 5, 4 %о върху отчетната стойност на съответния обект, от които 3, 4 %о от отчетната стойност - за сметосъбиране и сметоизвозване, 1, 6. %о от отчетната стойност - за поддържане на територии за обществено ползване, и 0, 4 %о от отчетната стойност - за обезвреждане на отпадъци, изграждане и поддържане на депо (л. 44-л. 47).
Представени са заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на общината и приложения към тях, с които са определени (поотделно за 2014 г. и 2015 г.) конкретните райони на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че дейностите събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане на обществени територии се извършват и непосредствено до територията на имота, в рамките на който се намира процесната земя на дружеството - във в. с. "Елените". Определена е честотата на извършване на отделните дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО.
Представени са актове за публична общинска собственост, ведно с представените скици-извадки на имотите от КККР на с. Равда, в които същите имоти са описани като депа за битови отпадъци /сметища/, както и справките за платени такси на РИОСВ - Бургас за депониране на отпадъци на Община Несебър за 2014 г. и за 2015 г. Същите съставляват доказателства, че на територията на Община Несебър функционират депа за битови отпадъци (л. 118 - л. 128). Представени са Акт № 5799/11.07.2014 г. за публична общинска собственост, поправен с Акт № 6429/11.08.2016 г. за поправка на акт за публична общинска собственост, в който е описан поземлен имот с площ от 1 682 кв. м., представляващ ПИ с идентификатор № 61056.20.108 по КККР на с. Равда, Общ. Несебър - депо за битови отпадъци /сметище/. Представен е и Акт № 5798/11.07.2014 г. за публична общинска собственост, в който е описан имот - депо /сметище/, с площ от 31 960 кв. м., ПИ с идентификатор № 61056.20.109 по КККР на с. Равда, Общ. Несебър. В Акт за публична общинска собственост № 5800/11.07.2014 г., поправен с АПОС № 6430/11.08.2016 г., също е описан имот с площ от 47 864 кв. м., ПИ с идентификатор № 61056.86.21 по КККР на с. Равда, представляващ депо за битови отпадъци /сметище/.
Представен е и списъчен състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района, от който се установява, че на работа са били назначени "озеленители", "метачи" и "работници чистота", на които е било възложено извършването на работата по утвърден график - работници, които непосредствено отговарят за тази част от услугата, за която е дължима таксата (л. 121 – л. 122, л. 82 – л. 839 и л. 862 – л. 879). Доказателства за реално извършване на услугата по поддържане чистотата на обществените територии - чл. 62, т. 3 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ не са представени от административния орган, чиято е доказателствената тежест за установяване на този факт. В тази връзка обосновани са изводите на първостепенния съд, че наличието само на списъчен състав на общинските служители, ангажирани с поддържането чистота на района н в. с. "Елените" не е достатъчно за да се приеме, че действително са извършени дейностите по поддържане чистотата на обществените територии. Правилно съдът е отбелязъл в съдебния си акт, че наличието само на графици на работниците, които осъществяват тази дейност по почистване не е достатъчно, тъй като в графа "подпис" липсва такъв.
Относно отчетната стойност на имота за 2014 г. и 2015 г. правилно съдът е приел декларираната такава от "Сънрайз" АД, а не възприетата по-голяма стойност в оспорения индивидуален административен акт. Това се потвърждава и от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза на инж. Д. Стоянова. Оплакванията в тази връзка в касационната жалба са неоснователни, тъй като представляват оспорване по чл. 200, ал. 3 ГПК на експертизата, което е недопустимо в касационната инстанция, каквато е настоящата. В тази връзка правилно съдът е приел, че отчетната стойност на процесния имот за 2014 г. е 3 067 205, 27 лв., а за 2015 г. - 2 867 370, 27 лв. и затова правилно въз основа на данните по делото, съдът е изменил АУЗ.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение