Решение № 8697 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2018 г.

Решение № 8697 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Папазова против решение № 28/22.02.2018 г. постановено от Ловешкия административен съд по адм. д. № 330/2016 година. С обжалваното решениe e отхвърлен изцяло предявения иск от двеста хиляди лева, от М. Папазова срещу Министерство на здравеопазването за нанесени й неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на лекари от Държавната психиатрична болница Ловеч. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се уважи исковата претенция. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът в касационното производство – Министерството на здравеопазването чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд-Ловеч е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерството на здравеопазването за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, чувство за отритнатост от обществото и загуба на работоспособността си, от незаконосъобразното й лечение в Държавна психиатрична болница Ловеч за времето от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 година. Съдът е отхвърлил предявения иск, излагайки следните съображения: Посочил е, че твърдението на ищцата, че е претърпяла неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на лекарите в ДПБ-Ловеч не е доказано. Съдът е изброил в решението си, представените от ищцата писмени документи, но не ги е обсъждал, тъй като ги е преценил за ирелевантни за спора. Съдът е посочил също така, че функциите по здравно обслужване и лечение на гражданите, осъществявани от лечебните заведения не представляват административна дейност, за която могат да се претендират вреди по ЗОДОВ. Съдът е приел, че в случая се касае за твърдени незаконосъобразни действия на лекари, чиято отговорност може да бъде търсена по правилата за непозволено увреждане по реда на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а не по ЗОДОВ. Съдът е приел за недоказани твърдените вреди от ищцата, посочвайки също така, че след като не са налице незаконосъобразни действия, които да са причинили неимуществени вреди, не можело да съществува и причинно – следствена връзка между тях. Съдът е приел, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като ДПБ Ловеч е юридическо лице. Съдът е преценил като основателно възражението на представителя на Окръжна прокуратура Ловеч за изтекла погасителна давност. Съдът се е позовал на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност, а именно преустановяването на незаконните действия. Посочил е, че в случая това е 28.07.2007 г., изчислявайки, че 5-годишният давностен срок е изтекъл на 28.07.2012 г., а исковата молба е предявена на 06.12.2016 година, към който момент погасителната давност била изтекла. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на съда като неправилно. То съдържа противоречиви мотиви, от които не става ясна действителната воля на съда, дали искът е недопустим или е неоснователен. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което само по себе си е достатъчно основание за отмяната му. Съдът е допуснал и други процесуални нарушения, които са съществени. Съдът е изложил съображения, които касаят подсъдността на спора. Приемайки, че функциите по здравно обслужване и лечение на гражданите, осъществявани от лечебните заведения не представляват административна дейност, а обезщетяване на вредите от тях следва да се търси по реда на ЗЗД, съдът не е следвало да разглежда спора по същество, а да прекрати делото пред него и го изпрати по компетентност на съответния граждански съд. Вместо да процедира по посочения начин, съдът е разгледал спора по същество. Съдът е приел, че соченият от ищцата ответник – Министерството на здравеопазването е ненадлежен, без обаче да изиска уточнение във връзка с този въпрос от ищцата и процесуалния й представител, който в съдебно заседание, проведено на 22.01.2018 г. е посочил в пледоарията си, че основна причина за страданията на ищцата е Министерството на здравеопазването в лицето на ДПБ Ловеч. В саморъчно написаната искова молба от ищцата и последващите и молби става ясно, че тя е поискала и компенсация за изгубен трудов стаж от 24 години с начална дата от 16.6.1993 година. Съдът е следвало да изиска уточнение във връзка с тази претенция на ищцата, за да прецени доколко с нея не се цели предявяване на самостоятелен иск за обезщетяване на пропусната полза и ако е така да изиска уточнения във връзка с него и по-конкретно, кои са вредоносния/те актове, действия и бездействия и на кой орган са, каква е сумата на претендираното обезщетение по този иск и тя част ли е от общо претендирания размер на обезщетението от 200 000 лева или не. Съдът е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение и с непроизнасянето си по доказателствените искания на ищцата, направени в саморъчно написаните й молби. Съдът е допуснал съдопроизводствено нарушение като е разгледал възражението за изтекла погасителна давност, направено от прокурора, участващ по делото. Възражението за изтекла погасителна давност е средство за защита на ответника в исковия процес, каквото качество участващият по делото прокурор няма. Във връзка с гореизложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, поради което следва да го отмени и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд – Ловеч. Новото разглеждане на делото следва да започне от съда, от уточняване на броя на предявените искове и на ответниците по тях, след което съдът въз основа на твърденията в исковата молба и уточнителните молби следва да прецени подсъдността на спора, и да разгледа спора по същество, в случай, че преценката е за подсъдността му пред административния съд или да изпрати делото по подсъдност на компетентния съд, в случай, че преценката е за неподсъдност на спора пред административния съд. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Съдът