Решение № 10780 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11395/2016 г.

Решение № 10780 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11395/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационни жалби на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Южен централен район и на И. П. С. срещу Решение № 456/04.08.2016 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 279/2016 г., с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮЦР-12/01.03.2016 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, отменяща, по оспорването на И. П. С., одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 158/07.12.2009 г. на главния архитект на община П. за обект "Преустройство на тераса към апартамент № 33", находящ се в УПИ XII, кв. 207 по плана на гр. П., с възложител А. И. К..

От ответниците А. И. К. е на становище за неоснователност на жалбите, главният архитект на община П. не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Атакуваното съдебно решение е правилно по крайния си правен резултат.

1. а. Разрешението за строеж е конститутивен (разпоредителен) административен акт - то създава правото да се изгради определен обект, което се погасява с упражняването му. След този момент то продължава да съществува в правния мир с различно качество - единствено като документ, удостоверяващ законността на строежа, респ. обективиращ волеизявлението на административния орган за признаване на правото на строеж, тъй като то е вече осъществено.

б. Следователно РС в същинското му проявление е с ограничено времево действие както в случай, че правото на възложителя бъде погасено поради неупражняването му в дължимия срок (вж. чл. 153, ал. 2 ЗУТ), така и в обратната хипотеза - ако правото е изчерпало предназначението си, т. е. обектът, за който то е предоставено, е вече изграден и този факт, заедно със съответствието на строежа с разрешението и проектите към него, е удостоверен в нарочен акт за въвеждането му в експлоатация - разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация от компетентния в зависимост от категорията на строежа административен орган (чл. 177, ал. 1-3 ЗУТ).

1. С влизането в сила на акта за въвеждане в експлоатация характера на РС се променя и то продължава да изпълнява само очертаната по-горе вторична своя функция. Затова от този момент произвелото правно действие разрешение не представлява повече годен предмет, спрямо който може да бъде проведен контрол за законосъобразност (вж. в този смисъл напр. Решение № 7515/14.06.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12714/2016 г. и Решение № 5973/15.05.2017 г. на ВАС по адм. дело № 9537/2016 г.). Съответно при дисквалифицирането на този етап на разрешението като индивидуален административен акт от категорията по чл. 214, т. 2 вр. т. 1 ЗУТ, подлежащ на отмяна, следва да се считат за санирани и евентуално нарушените изисквания за законосъобразността му. Посредством възприемането на подобен критерий относно атакуемостта на РС нуждата от стабилност и предвидимост на инвестиционния и строителния процес е противопоставима на възможността с РС да бъдат засегнати правата на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ.

1. За преустройството, предмет на оспореното пред началника на РДНСК строително разрешително, главният архитект на общината е издал Удостоверение № 5/11.01.2010 г. за въвеждане в експлоатация.

а. Фактът на въвеждането на строежа в експлоатация не е обсъден нито от контролния орган по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, нито от административния съд. В заповедта и съдебното решение изследването е ограничено до преценката на необходимостта от съгласието на етажните собственици за преустройството. При констатираното основание, изключващо възможността за проверка на законосъобразността на РС, обсъждането на хипотезите по чл. 185, ал. 1 ЗУТ е безпредметно - дори и съгласието на собствениците да е дължимо, но да не е дадено, актът не би бил отменяем.

б. Оспорената пред първостепенния съд заповед е незаконосъобразна, макар и на различно от възприетото основание. Доколкото съдът е отменил заповедта, отменяща РС, решението съответства на закона по резултата си, като прилага правните последици от незаконосъобразността на акта на контролния орган и по същество признава действието на разрешението.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба на органа, издал отменената от АС - П. заповед, е предпоставка за присъждане на платеното и заявено в срок от насрещната страна адвокатско възнаграждение от 300 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение