Решение № 15195 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1918/2020 г.

Решение № 15195 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1918/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) срещу решение № 7813/11.12.2019 г. по адм. дело № 7174/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, обезщетение в размер на 300 (триста) лв., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата в размер на 291, 81 (двеста деветдесет и един лева и 81 ст.) лв., представляващи направените разноски по делото. Твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорване на наказателно постановление, не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица засягащата правната сфера на дружеството. Иска се отмяна на решението в осъдителната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба на КЕВР за неоснователна. По делото е постъпила и касационна жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу решение № 7813/11.12.2019 г. по адм. дело № 7174/2019 г. по описа на АССГ, в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция за обезщетение за реализираните разноски пред касационната инстанция до неговия пълен размер. Счита съдебното решение в посочената част за неправилно, Твърди, че в рамките на първоинстанционното производство са доказани всички предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ и е осъществен изцяло фактическият състав на увреждането. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост предявените искове, ведно с пълния размер на претендираните пред АССГ разноски, съобразно представения списък. Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД против определение № 283/13.01.2020 г., постановено по адм. д. № 7174/2019 г. по описа на АССГ, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата се счита определението за неправилно и се иска неговата отмяна. Ответникът - КЕВР в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата на КЕВР и за неоснователност на жалбата на "Електроразпределение Север" АД. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационните и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на КЕВР е неоснователна, а на "Електроразпределение Север" АД е основателна. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-406/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР по НАХД № 519/2015 г. по описа на Районен съд - Севлиево, ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. На следващо място е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лв., представляващо направени разноски във връзка с въззивно обжалване на същото наказателно постановление по КНАД № 74/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения иск в останалата част до пълния размер от 1356 лв. АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД и сумата в размер на 291, 81 (двеста деветдесет и един лева и 81 ст.) лв., представляващи разноски за първоинстанционното производство. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с наказателно постановление № НП-406/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР на Енерго–про-мрежи АД (понастоящем – "Електроразпределение Север" АД) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. В резултат на съдебно обжалване, с решение № 15 от 13.01.2016 г., постановено по НАХД № 519/2015 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е отменено изцяло наказателното постановление. Това решение е оставено в сила с решение № 122/16.05.2016 г. по КАНД № 74/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово. След анализ на доказателствата, съдът е приел за успешно проведено от ищеца главно и пълно доказване на факта, че във връзка с оспорването на процесното наказателно постановление, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е участвал в производствата пред районен и административен съд, изготвил е жалба, отговор на касационната жалба, участвал е в няколко съдебни заседания и е представил писмени бележки. За тази услуга ищецът е направил разходи в размер на по 1356 лв. с ДДС за всяка от съдебните инстанции, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Преценил е, че в производството по обжалване на процесното наказателно постановление ищецът е претърпял имуществени вреди, тъй като е заплатил адвокатски възнаграждения, които са пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразния акт. Приел е, че присъждането на 1356 лв. и за двете инстанция е явно несправедливо и този размер следва да остане само за производството пред районния съд, а в касационното производство да се присъди сумата от 300 лв. В заключение съдът е намерил предявените искови претенции за частично основателни, поради което ги е уважил в общ размер от 1656 лв. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред АССГ производство се установява, че дружеството е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение. По делата с предмет издаденото наказателно постановление са представени договори за правна защита и съдействие, с които за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата. Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 300, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд - Габрово при съдебна защита срещу отмененото наказателно постановление. В тази част решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълния размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още 1056, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. В останалата част съдебния акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК АССГ е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 154, 19 (сто петдесет и четири лева и 19 ст.) лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Това налага отмяна на обжалваното определение. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева, съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12, 50 лв. за внесена държавна такса или общо в размер на 408, 50 лв. В останалата част за още 396 лева претенцията за разноски е неоснователна, тъй като представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Претенцията на "Електроразпределение Север" АД за отделни разноски в производството по частната жалба в размер на 240 лева е неоснователна, тъй като нейното разглеждане е част от основното производство и няма самостоятелен характер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение