Решение № 14907 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2017 г.

Решение № 14907 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 3200 от 09.05.2017 г., постановено по адм. дело № 10912 от 2015 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221314000174-091-001/10.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1527/07.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки по фактурите, издадени от "С. Ф." ЕООД. Сочи, че първоинстанционният съд не е осъществил съвкупен анализ на събраните документи, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Елица 555" ЕООД, гр. С., чрез процесуален пълномощник, в представен писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Релевантният предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22221314000174-091-001/10.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 1527/07.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С., с която на "Елица 555" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "С. Ф." ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на спорните доставки по фактурите, издадени от "Стоун флаар" ЕООД са "мая и микс царевични влашки", "софтмайзо", "прясна пъстърва и опашка пъстърва", "охладен толстолоп", "агнешки дроб сърма", " телешко месо, телешка карантия, агнешко месо и агнешка карантия, охладена риба, дизелово гориво и двойно Т20. В хода на ревизионното производство е констатирано, че спорните 11 бр. фактури не са включени от доставчика в дневника му за продажби и фискалните бонове не са издадени от устройство, което е регистрирано на негово име. При извършената насрещна проверка последният не е открит на декларирания адрес, а при осъществена справка е установено, че управителят на дружеството доставчик е починал на 25.03.2011 г. От страна на ревизирания са представени стокови разписки и търговски документи, декларация за произход на продукти от аквакултури и два договора за продажба на стоки. След анализ на събраните доказателства приходните органи са отчели, че не са представени транспортни документи за превоза на стоките, който според договорите следва да се е осъществил от продавача, както и ветеринарно- санитарни разрешителни, сертификати за качество, кантарни бележки и анализни свидетелства. В обобщение са приели, че не е установено реалното извършване на спорните доставки, поради което и на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС са отказали признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че в счетоводството на ревизирания са спазени всички принципи на счетоводно отчитане съобразно Закона за счетоводството. Констатирал е още, че е извършено разплащане по фактурите. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е счел, че те установяват реалното извършване на спорните доставки. Този извод е обоснован от представената към всяка фактура стокова разписка, от плащането за доставките и складовата обезпеченост на ревизирания. Решаващият състав се е позовал на редовността на воденото счетоводство на "Елица 555" ЕООД и на обстоятелството, че доставчикът е отчел приходи по спорните фактури. Акцентирал е и върху последващата реализация на стоките, както и на липсата на обективни данни, че сделките са белязани с измама. В обобщение е приел, че при реално осъществяване на фактурираните доставки, незаконосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е осъществил съвкупен анализ на събраните доказателства, с оглед на което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Напълно игнорирани са клаузите на представените договори за продажба между страните, предвиждащи, че при предаването на стоките следва да се състави приемо- предавателен протокол, както и, че транспортирането на стоките следва да се извърши от продавача. За изпълнението на тези уговорки обаче не са представени никакви доказателства, а изводът на първоинстанционния съд, че доставчикът е отчел приходите по доставките не кореспондират с цитираното заключение на експерта по ССчЕ. Последният изрично е уточнил, че не е осъществявал никакви проверки при доставчика поради невъзможност да се свърже с него и да открие адреса му на управление. Само по себе си обстоятелството, че стоките по фактурите са заведени счетоводно от получателя не е основание да се формира еднозначен извод, че фактурите отразяват вярно стопанската операция и вписванията в счетоводните му книги са редовни. В тази връзка следва да се посочи, че този извод е правен и е от компетентността на съда, а не на експерта, с оглед на което и по аргумент от чл. 51 ДОПК решаващият състав е следвало да прецени и другите обстоятелства по делото. Той не е съобразил, че след като приложените към фактурите касови бонове са издадени от ЕКАПФ, който не е регистриран на името на доставчика, то те не могат да установят плащането на стоките именно на издателя на фактурите. Действително, както сочи касаторът, в преобладаващата част от представените стокови разписки не е положен подпис за получател, което наред с липсата на дати в някои от тях и неустановеността на разполагаемостта на доставчика със стоките осуетява възможността представените частни свидетелстващи документи да се кредитират като верни. Като е дал вяра на същите и е приел, че те установяват предаването на правото на разпореждане като собственик със стоките от доставчика на получателя първоинстанционният съд неправилно е приел, че спорните доставки са реално извършени. Той е следвало да счете неустановените факти за неосъществени, както и да съобрази, че предмет на част от доставките е дизелово гориво и то в количество, което предполага наличието на специализирано моторно превозно средство за транспортирането му. В тази насока по делото липсват каквито и да е доказателства, включително и за възможността на получателя да транспортира или съхранява фактурираното гориво. Тези релевантни обстоятелства, относими към механизма на доставките е следвало да бъдат известни на получателя, а неустановеността им сочи към извод за наличие на обективни данни, че ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае, че фактурите са фиктивни. При недобросъвестност на получателя, правото на приспадане на данъчен кредит не следва да бъде признавано, с оглед на което законосъобразно с РА е отказано претендираното данъчно предимство. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази му част следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения на фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 4 143.52 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение