Решение № 6804 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14589/2009 г.

Решение № 6804 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14589/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. директора на дирекция "ОУИ"-Варна против решение № 1483 от 17.09.2009 г., постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 571/09 г. с което по жалба на "ЕОН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД е отменен РА № 800342/13.11.2008 г., издаден от ТД на НАП- Добрич, за начислен ДДС в размер на 28 000 лв. за м. 11.2007 г. Със същото решение директорът на дирекция "ОУИ"-Варна е осъден да заплати на дружеството разноски в размер на 843 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - "ЕОН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Между страните не е налице спор по фактите и те са такива, каквито са установени от административния съд, а именно- в хода на ревизията е установено, че за м. 11.07 г. "Спарт Ойл" ЕООД чийто правоприемник е "ЕОН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД е извършило продажба на недвижим имот на стойност 140 000 лв. За продажбата не е начислен ДДС, като основанието за това е посочен чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Органите по приходите на база събраните данни в хода на ревизията са направили извод, че се касае за продажба не на стара, а на нова сграда. С РД е направено предложение за издаване на РА, с който на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за извършената от дружеството доставка на недвижимия имот, документирана с ф. № 0...09/16.11.07 г. да бъде начислен ДДС в размер на 28 000 лв. и съответна лихва. След издаването на РД, но преди издаването на РА жалбоподателят е анулирал ф.№ 0...09/16.11.07 г. и е издал друга с № 0...17/27.10.08 г. като е посочил на отделен ред дължим ДДС в размер на 28 000 лв. Фактурата е отразена в отчетните регистри- дневниците за продажби и данъкът като задължение към бюджета. В тази връзка е съставен и протокол № 0...01/27.10.08 г. Въпреки направеното с РА се потвърждава РД, като се приема, че извършената корекция е без правно основание. Посочено е, че основание за корекцията не могат да бъдат нарушения, установени в хода на ревизионно производство. Съдът е отменил РА, приемайки, че за направената корекция е налице фактическо основание и корекцията е направена при съблюдаване на процедурата за това, установена в чл. 116, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС вр. с чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Решението на съда е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че анулирането на грешно съставената фактура и издаването на нова коректна фактура е следвало да стане в месечния период за приключване на разчетите по ЗДДС. Разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС във всичките и алинеи не навежда на извод за подобно тълкуване. В разпоредбата не е посочен конкретен срок, в който да се извърши коригиране на погрешно съставените фактури. В ЗДДС е разписан ред по който да става корекцията на фактурите и отразяването на корекцията в отчетните регистри. В конкретния случай, както е установено от първоинстанционния съд този ред е спазен. След като данъчноправният субект, сам е коригирал констатираната нередност при издаване на опростената фактура за продажбата на недвижимия имот, и е начислил ДДС за тази продажба с новоиздадената фактура, то незаконосъобразно и без основание повторно този ДДС се начислява и с РА. Поведението на ревизираният субект след съставянето на РД не уврежда по никакъв начин фиска, тъй като с РА са начислени лихви за забава във връзка с несвоевременното начисляване на ДДС за конкретната а доставка, в която част РА не е отменен. По изложените съображения, решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд