Решение № 6194 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10987/2012 г.

Решение № 6194 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10987/2012 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Варна/, против Решение № 2038 от 25.07.2012 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1971 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Адри Габ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Касева чешма" № 43, представлявано от управителя Димитър Томов Томов, е отменен Ревизионен акт № 271001172/28.05.2010 г., поправен с Ревизионен акт № 1020994/03.08.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърдени с Решение № 578/30.07.2010 г. и 783/11.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при "Централното управление" на Националната агенция за приходите в частта, с която на ревизираното лице, са определени задължения за данък върху добавената стойност, както следва: за месец юни 2007 г. в размер на 31 400 лв., по доставката, обективирана във фактура № 225/26.06.2007 г., издадена от "Арго 2002" ЕООД гр. Варна, ведно с определените лихви за забава в размер на 12 177,81 лв.; за месец юли 2007 г. в размер на 18 000 лв., по доставката, обективирана във фактури № № 244/16.07.2007 г. и 249/30.07.2007 г., издадени от "Арго 2002" ЕООД гр. Варна ведно с определените лихви за забава в размер на 6 778,43 лв.; за месец август 2007 г. в размер на 8 700 лв., по доставката, обективирана във фактура № 387/31.08.2007 г., издадена от "Арго 2002" ЕООД гр. Варна, ведно с определените лихви за забава в размер на 3 170,64 лв.; за месец септември 2007 г. в размер на 322 676,20 лв., по доставките, обективирани във фактури № № 391/20.09.2007 г. и 393/30.09.2007 г., издадени от "Арго 2002" ЕООД гр. Варна, 1/30.09.2007 г., издадена от "Крам Комерс" ЕООД гр. София, 87/24.09.2007 г. и 90/25.09.2007 г., издадени от "Петков" ЕООД гр. София, 4002/13.09.2007 г., издадена от "Рея 96" ЕООД гр. София, 28/22.09.2007 г. и 29/24.09.2007 г., издадени от "Сто м Ел Ем" ЕООД гр. Пловдив, ведно с определените лихви за забава в размер на 113 514,37 лв.; за месец октомври 2007 г. в размер на 118 802,72 лв., по доставките, обективирани във фактури № № 404/30.10.2002 г., издадена от "Арго - 2002" ЕООД гр. Варна, 51/02.10.2007 г. и 52/10.10.2007 г., издадени от "МН-Русе Шипинг" ЕООД гр. Русе; 113/10.10.2007 г. и 116/11.10.2007 г., издадени от "Петков" ЕООД гр. София; 31/01.10.2007 г., 44/15.10.2007 г. и 45/15.10.2007 г., издадени от "Сторм Ел Ем" ЕООД гр. Пловдив, ведно с определените лихви за забава в размер на 40 436,84 лв.; за месец ноември 2007 г. в размер на 124 344,08 лв. по доставките, обективирани във фактури № № 2/01.11.2007 г., издадена от "Крам Комерс" ЕООД гр. София, 405/01.11.2007 г. и 412/30.11.2007 г., издадени от "Арго - 2002" ЕООД гр. Варна, 53/01.11.2007 г. и 54/02.11.2007 г., издадени от "МН Русе Шипинг" ЕООД гр. Русе, ведно с определените лихви за забава в размер на 40 829,86 лв.; месец юни 2008 г. в размер на 141 000 лв. по доставките, обективирани във фактури № № 134/30.06.2008 г., издадена от "Пахира 68 Б" ЕООД гр. Варна и 10...28/30.06.2008 г., издадена от "Геоплан БГ" ООД гр. София, ведно с определените лихви за забава в размер на 33 931,27 лв.; за месец юли 2008 г. в размер на 4 670,64 лв. по доставките, обективирани във фактури № № 1...30/04.07.2008 г., 1...32/08.07.2008 г. и 1.. .34/15.07.2008 г., издадени от "Геоплан БГ" ООД гр. София, ведно с определените лихви за забава в размер на 1 063,07 лв.; за месец август 2008 г. в размер на 42 372,83 лв. по доставките, обективирани във фактури № № 1... 36/27.08.2008 г., 1...38/29.08.2008 г. и 1...37/28.08.2008 г., издадени от "Геоплан БГ" ООД гр. София, ведно с определените лихви за забава в размер на 9 069,52 лв.; за месец септември 2008 г. в размер на 452 763,16 лв. по доставките на грозде и кайсии от "Геоплан БГ" ООД гр. София, ведно с определените лихви за забава в размер на 91 328,53 лв.; за месец октомври 2008 г. в размер на 275 223,79 лв. по доставките на грозде от "Геоплан БГ" ООД гр. София, ведно с определената лихва за забава в размер на 51 834,96 лв.; за месец ноември 2008 г. в размер на 91 401,17 лв. по доставките, обективирани във фактури № № 1...81/03.11.2008 г., 1...82/07.11.2008 г., 1... 83/10.11.2008 г., 1...84/12.11.2008 г., 1...85/13.11.2008 г., 1...86/14.11.2008 г. и 1...87/14.11.2008 г., издадени от "Геоплан БГ" ООД гр. София и 139/01.11.2008 г., издадена от "Пахира 68 Б" ЕООД гр. Варна, ведно с определената лихва за забава в размер на 15 974,99 лв., на основание чл. 160 от ДОПК. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неспазване на задължителните указания на отменителното решение на ВАС и необоснован фактически извод за доказано предаване на стоките, предмет на процесните фактури без да е извършен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Липсата на този анализ не може да бъде компенсирана с цитирана неотносима практика на СЕС. Излагат се конкретни съображения по отношение на всеки един от процесните доставчици. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Адри Габ" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Спорът е бил за втори път пред АС Варна по реалността на доставките на посочените по -горе доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по тях. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно установените факти за всеки от видовете процесни доставки - на "реклама по договор" по една фактура на "Арго-2002" ЕООД; на "транспортни услуги" и на "грозде и кайсии". Изпълнени са задължителните указания на отменителното Решение на ВАС относно обсъждането на събраните при първото разглеждане на делото свидетелски показания и представените още в ревизионното производство товарителници. Убедителни и обосновани са изводите на съда за наличие на връзка между събраните гласни и писмени доказателства относно обстоятелствата на доставка на грозде, транспортирано чрез получените транспортни услуги от фирмите-доставчици, наели за извършването на транспорта физическите лица, разпитани като свидетели. Основните оплаквания в касационна жалба относно доставките на стоки /грозде и кайсии/ са във връзка с неустановяване на произхода на стоката, както и непредставяне на сертификати за произход на винено грозде, съгласно Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/ и Наредбата от 14.04.2000 г., както и придружителни документи за транспорта на гроздето, съгласно ЗВСН. Относно произхода на стоката, разпитаните свидетели, шофьори на камиони, с които е превозвано процесното грозде, ясно са заявили, че са били ангажирани или директно от ревизираното лице или от транспортна фирма, негов доставчик на транспортни услуги, да превозват стоката директно от лозови масиви на различни места в страната, където гроздето е получавано от закупчици, очевидно-представители на фирмите доставчици. Съгласно чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗВСН, се съставят придружаващи документи при превоз на винено грозде от производителите и търговците, когато превозът е на разстояние по-голямо от 40 км. Следователно, за част от процесните превози, за които един от разпитаните свидетели е дал показания, че превозите са били на разстояния до 40 км., изискване за съставяне на такива документи няма. За останалата част от превозите, следва да се подчертае, че изпълнението на административно задължение, каквото е това за издаването на посочените придружаващи документи, не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя по доставките, а неизпълнението на това задължение е предпоставка за налагане на съответно административно наказания на нарушителя. От друга страна, въпросните документи не представляват и форма за доказване на сделките по прехвърлянето на обсъжданата стока, за които са събрани гласни доказателства и са представени товарителници и пътни листове още в ревизионното производство. Не на последно място, нито в ревизионното производство, нито в производството по оспорване на РА пред съда при двете първоинстанционни разглеждания на делото, от страна на органите по приходите конкретно не са изисквани такива документи. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че за спора е било ирелевантно дали ревизираното лице е осъществило последващи облагаеми доставки с предмет процесните стоки. Въпросните доставки са косвено доказателство, че процесните доставки са реално извършени, защото никой не може да прехвърли собственост, която не е получил. В ревизионното производство не е установено за процесните данъчни периоди ревизираното лице да е получило грозде от други, различни от процесните доставчици. В същото време, още при ревизията са представени достатъчно доказателства, че ревизираното лице е доставяло редовно грозде на различни винпроми в страната. Със заключението на вещото лице, прието при първоначалното разглеждане на делото от АС, след проверка в счетоводствата на винпромите-получатели по последващите доставки, е установено, че количеството на доставеното от РЛ грозде е по-малко от полученото от него по процесните доставки т. е. ревизираното лице е разполагало с достатъчно количество стока от посочения вид без данни тя да е получена от различни от процесните доставчици. При тези доказателства административният съд обосновано е приел за доказана реалността на доставките и съобразявайки и задължителната практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, е решил, че на получателя по фактурите не следва да се отказва данъчен кредит поради неоткриване на доставчиците му на декларираните данъчни адреси или недоказване на капацитета им да извършат доставките. Относно доставката по фактура № 414/30.11.2007 г. с издател "Арго-2002" ЕООД с предмет "реклама по договор" следва да се отбележи, че в отменителното решение на ВАС тази доставка не е коментирана по никакъв начин и по отношения на нея няма задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд обосновано е приел, че реалността на доставката по поставяне на рекламни пана, рекламиращи дейността на ревизираното лице на конкретно определени места в гр. Варна, е доказана. С договор от 20.09.2007 г. /л. 1267, папка 4/ жалбоподателят е възложил на "Арго-2002" ЕООД гр. Варна изработката и поставянето на 15 бр. рекламни пана с размер 0,5-0,7 м. на посочени в договора места, за периода 01.10. - 30.11.2007 г., срещу възнаграждение в размер на 3 040 лв. за всяко пано. С протоколи от 01.10.2010 г. /л. 1264, папка 4/ и 30.11.2007 г. /л. 1263/ страните са постигнали съгласие, че договорът е изпълнен и цената следва да се заплати след издаването на фактура. С писмо от 29.03.2010 г. "Арго2002" ЕООД гр. Варна е представило писмени документи /л. 441-295, папка 2/. Представени са договори от 19.12.2006 г. /л. 338-324/ от които е видно, че дружество със седалище в гр. Варна е предоставило на "Арго- 2002" ЕООД гр. Варна рекламни площи, находящи се в гр. Варна, площад "Св. св. Кирил и Методий", павилион № 2, ул. "Княз Борис I" № 24, валутно бюро, ул. "Д-р Пискюлиев" № 6, 8, 62, валутно бюро и № 5, магазин за обувки, к. к. "Св. св. Константин и Елена" в павилиона до "Манастирска изба", ул. "Драгоман" № 2, валутно бюро. С договори от 19.12.2006 г. /л. 323-312/ "Континентал М. " ЕООД гр. Варна е предоставило на "Арго 2002" ЕООД гр. Варна рекламни площи, находящи се в гр. Варна, ул. "Бенковски" № 19, нощен бар "Сутра", клуб-ресторант "Булгари", италиански ресторант "Бънди", казино "Кайро", кариоке "Бирария ММ", клуб "Екзит", ул. "Ген. Колев" № 1, пицария. Представени са приемо-предавателни протоколи за изработените съоръжения. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при доставчика е осчетоводен приходът от фактурата, а при РЛ-разходите по нея. Вещото лице е дало заключение, че цената е заплатена по банков път. Неоснователно в касационната жалба има позоваване на съдебна практика на ВАС, при която подобни случаи са разрешени по различен начин. По адм. д. № 8741/2010 г., касационната инстанция е отменила първоинстанционно съдебно решение, с което РА за отказан данъчен кредит е отменен без доказателства за реалност на процесната доставка, само въз основа на ревизионен акт на доставчика, в който не е извършена корекция на начисления ДДС. По адм. д. № 1502/2011 г. е потвърдено решение, с което е отхвърлена жалбата против РА за отказан данъчен кредит поради липса на конкретизация на предмета на доставките на рекламни услуги и мястото на извършването им. Първоинстанционното решение е правилно и в частта за разноските, тъй като ревизираното лице не е проявило процесуална пасивност в ревизионното производство, а събраните в съдебното производство свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза не е можело да бъдат представени от него преди съдебното оспорване на РА. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение