Решение № 10300 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7792/2016 г.

Решение № 10300 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7792/2016 г., V о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община А. против решение № 28 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 44/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена заповед № 11 от 18.02.2016 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на И. П. Е.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски. Ответникът - И. П. Е., чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорване е заповед № 011 от 18.02.2016 г. на кмета на О. А., с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител/ ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение на И. П. Е., считано от 19.02.2016 г., поради получена възможно най-ниска оценка за длъжността - "неприемливо изпълнение". Жалбоподателят е изпълнявал длъжността "Д. С. администрация" на Дирекция "Специализирана администрация" до издаването на оспорената заповед. Видно от приложената длъжностна характеристика към нея оценяващият го ръководител е на длъжност Секретар на О. А.. Оспорената заповед е постановена в определения в чл. 107, ал. 2 ЗДСл. месечен срок за прекратяване на служебното правоотношение поради най-ниска присъдена на държавния служител годишна оценка, считано от датата на получаване на окончателната оценка от контролиращия ръководител. По делото са разпитани и свидетели. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението на Административен съд - С. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения по чл. 14, ал. 1, чл. 15, чл. 18, ал. 1 Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация / НУРОИСДА/ и чл. 76, ал. 7 и чл. 107, ал. 2 ЗДСл и е отменил оспорения административен акт. Като се имат предвид индивидуалния работен план, междинната среща, осъществена на 22.07.2015 г. и останалите писмени доказателства относно оценяването на държавния служител, обосновано АС - С. е отбелязал, че при междинната среща не се сочат съществени забележки, относно изпълнение на служебните задължения и не е извършена промяна на индивидуалния работен план, което контрастира с негативната годишна оценка. Съгласно чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да я мотивира писмено. В тази връзка основателно съдът е посочил, че в нарушение на чл. 15 и чл. 18 от Наредбата показаните от служителя компетентности и поведение не са анализирани съобразно приложение 1 на Наредбата, въз основа на обективно установими факти. Не са изложени мотиви относно това какви конкретни пропуски и нарушения са допуснати от жалбоподателя, с оглед на извършените проверки. Не са изложени мотиви от контролиращия ръководител за основанията за промяна на оценката от "изпълнението отговаря не напълно на изискванията" на "неприемливо изпълнение", предвид чл. 21 от НУРОИСДА. В. е крайният извод, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването, включително на чл. 76, ал. 5- 7 ЗДСл, което е довело и до незаконосъобразност на административния акт, с оглед на приложението на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. При проверката за законосъобразност съгласно чл. 168 и чл. 146 АПК на административния акт от вида на процесния, съдът е длъжен да извърши проверка на спазването на изискванията на чл. 76 ЗДСл и Наредбата, посочена по-горе, по отношение на провеждане на процедурата и начина на оценяване, което е сторено в процесния случай и в този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба относно пределите на съдебния контрол. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - П. е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на спора и предвид направеното искане и приложените доказателства за действително направени разноски в касационното производството О. А. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата 220 лв. разноски пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение