Решение № 8518 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10572/2011 г.

Решение № 8518 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10572/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при ЦУ на НАП, против решение № 1895/19.07.2011 г. по адм. дело № 518/2011 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 1004349/04.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, Офис Добрич, потвърден с решение № 996/14.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, с който на "Сибо Билдинг" ЕООД е определено допълнително задължение за ДДС за данъчен период м. 11.2008 г. в размер над 23 185,80 лв. и лихва за забава над 5506,65 лв., както и в частта за разноските. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и в тази част и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Сибо Билдинг" ЕООД, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил посочения по-горе с номер, дата и издател РА, потвърден с решение на горестоящия административен орган, за начислен допълнително ДДС на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДС за данъчен период м. 11.2008 г., при данъчна основа - определена пазарна цена на недвижим имот - апартамент № 102 - 103, находящ се в комплекс "Обзор бийч ресорт" в гр. Обзор, предмет на замяна по нотариален акт № 76/06.11.2008 г., т. ХХХII, рег. № 20395, нот. д. № 6073/2008 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус с район на действие района на Районен съд - гр. Несебър. Пред настоящата инстанция е спорен единствено размерът на данъчната основа, която съдът е определил, съобразно приетите по делото СТЕ, респективно СИЕ, като оспорването е от страна само на административния орган. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, решението като необжалвано е влязло в сила. Първоинстанционният съд правилно е изследвал и приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДС, в редакцията ДВ, бр. 113/2007 г., според която, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. С подадената от ДД "ОУИ" касационна жалба се оспорва приетата експертиза, кредитирана изцяло от съда. Изложените от касатора твърдения, че назначената в хода на съдебното производство експертиза е ползвала като аналог за пазарни цени имоти, предмет на осъществени сделки, намиращи се извън комплекса, където се намира процесния имот, са по същество процесуални действия по оспорване на експертизата, които са неотносими в настоящото производство. Експертизата не е оспорена от процесуалния представител на ДД "ОУИ" - Варна при приемането й, видно от проведеното съдебно заседание на 11.04.2011 г., на което присъстващият юрк. Бонев не е имал въпроси към вещото лице, нито е заявил възражения по приемането на експертизата, не е имал други доказателствени искания. Експертизата, приета в ревизионното производство не е съобразена с методиката по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите и правилно не е ценена от съда, а е кредитирана приета от съда експертиза, която е изготвена, съобразно § 1, т. 10, вр. т. 8 от ДР на ДОПК и по един от методите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. - метода на сравнимите неконтролируеми цени. Правилно именно тази експертиза е кредитирана от съда и правилно е определена данъчната основа при определяне на задължението по ДДС за данъчен период м. 11/2008 г., предвид нормативната уредба и представените по делото доказателства, включително и приетата СИЕ, която на база определената от СТЕ пазарна стойност на имота, предмет на замяна, е определил задължението за допълнителен размер на ДДС за м. 11.2008 г., над размера на който е отменен допълнително начисления с ревизията ДДС. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че щом договорените плащания между страните не са извършени по банков път, липсва доказателство за реалната цена на имота в нотариалния акт. Към датата на осъществяване на сделката, която е датата на данъчното събитие, изискване за плащане по банков път не е съществувало, като това законово изискване е в сила от 01.07.2011 г. По изложените съображения, решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода на делото не може да бъде присъдено претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответното дружество, което е представлявано пред настоящата инстанция от упълномощен адвокат се дължи присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, което според представеният договор за правна защита и съдействие е в размер на 2 000 лв. Претенцията за присъждане на държавна такса в размер на 25 лв. не е основателна, тъй като липсва документ за платена такса за настоящата инстанция, а и такава не се дължи, поради това, че дружеството не е подало касационна жалба, а е ответник по касационната жалба на ДД "ОУИ" - Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение