Решение № 9120 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2019 г.

Решение № 9120 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Евро-билдинг 2016"ЕООД, ЕИК *********, гр. П., ул. "А. К." .№..., представлявано от управителя Г. И., чрез адв. П. М., против Решение № 512 от 12.07.2019 г. на Административен съд П. по адм. д. № 425/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ФК-171-0379759/25.03.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. П. при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект кафене "Дел Мар", находящо се в гр. П. в центъра на града на площад "С.", стопанисван от жалбоподателя, за срок от 10 дни и е забранен достъпа до обекта. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Съдът не съобразил, че налагането на ПАМ има специфични цели, посочени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, а не представлява дейност по административно наказване. Съдът пренебрегнал отстраняването на причината за извършване на административно нарушение, удостоверено с протоколи за последващи проверки от 30 и 31.03.2019 г. При това, нарушението подлежало на санкция, но не обосновава налагане на ПАМ. Запечатването на обекта за 10 дни представлява тежка и непропорционална на нарушението административна мярка. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. П., чрез юрк. Б. К., оспорва жалбата по съображения в представен писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС П. е била цитираната заповед, издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП П., с която е наложена описаната ПАМ. На 24.03.2019 г. в 09, 30 часа служители на ТД на НАП - П. извършили оперативна проверка в търговски обект – кафене "Дел Мар", при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При проверката е установено, че за извършена контролна покупка на два броя капучино на стойност от по 2 лева единична цена и 1 брой минерална вода на стойност 1, 20 лева, или обща стойност на покупката в размер на 5, 20 лева, заплатени в брой от извършилия проверката инспектор по приходите, сервитьорката в заведението не е издала фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство – фискален принтер DATECS FP 60 - KL, индивидуален номер DT 350704, номер на фискалната памет № 02649427 или чрез издаване на ръчна касова бележка. Констатацията за извършеното нарушение се подкрепя и от установената положителна касова разлика в размер на 3, 10 лева между разчета на касова наличност към момента на проверката от фискално устройство 17, 70 лева, и фактическа наличност на паричните средства съгласно приложен опис – 20, 80 лева. Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0379759/24.03.2019 г. Предвид констатациите, контролните органи са счели, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С оглед установените от проверката обстоятелства е издадена и процесната Заповед № ФК-171-0379759/25.03.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. П. в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кафене "Дел Мар", находящо се в гр. П. в центъра на града на площад С., стопанисван от "Евро-билдинг 2016" ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни. По делото пред АС е разпитана свидетелка – салонен управител на кафене "Дел Мар", която заявила, че в деня на проверката при извършвани от нея доставки към кафенето е следвало да закупи и достави и лента за касовия апарат. Посочила е, че е знаела, че лентата привършва още от предния ден, но няма как да се предвиди в точно кой момент ще свърши. Свидетелката заявила, че след доставка на лентата и поставянето й са извадени всички отразени продажби в касовия апарат, като те са били между 4 и 5 на стойност не повече от 10 лева. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба". Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. В случая, безспорно е установено формално извършване на посоченото нарушение. Неоснователно е касационната оплакване, че съдът не съобразил, че налагането на ПАМ има специфични цели, посочени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, а не представлява дейност по административно наказване. Нормативният текст на цитирания по-горе чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ категорично допуска налагане на принудителна административна мярка, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Необосновани са обаче фактическите изводи на първоинстанционния съд, че в заведението е създадена организация на работа, при която системно не се отчитат продажбите, плащани в брой. Наличието на разлика от около три лева между размера на отчетените продажби по фискално устройство и наличните пари в касата не подкрепят този извод. Свидетелските показания на салонната управителка на заведението, разпитана като свидетелка, установяват, че при извършената проверка не е издадена касова бележка, поради това, че е свършила лентата на касовия апарат. Свидетелката подробно е описала обстоятелствата, при които това е станало /неделен ден и сутрин рано/ и тези показания, при липса на доказателства за обратното, доказват наличието на извинителна причина за формалното извършване на нарушението. Съдът е следвало да вземе предвид и доказания факт на отстраняване на нарушението и съобразяване на поведението на адресата на акта с изискванията за отчитане на продажбите, удостоверено с два протокола на проверки, извършени преди връчването на процесния акт. В протоколите от проверки на 30 и 31.03.2019 г. /л. 17 и 20 от делото на АС/, които изобщо не са обсъдени от първоинстанционния съд, е удостоверена липсата на нарушения относно издаването на документи от фискално устройство за плащане на продажби в брой, както и липса на разлика между стойността на отчетените продажби по фискално устройство и наличните пари в каса. При това, необосновани са изводите на първоинстанционния съд за съответствие на целта на индивидуалния административен акт с целта на закона като критерий за законосъобразност на акта, както и за спазване на принципа на съразмерност. Щом непосредствено след издаване и преди връчване на заповедта за налагане на ПАМ адресатът на административния акт е имал изискваното от нормативната уредба поведение, което е удостоверено от самите контролни органи, запечатването на обекта, макар и за срок от 10 дни /не максималния/ не преследва законовата цел - да се преустанови неиздаването на документи при отчитането на продажбите в брой и да се повлияе на поведението на търговеца, защото тези цели вече са постигнати съгласно констатациите на самите приходни органи. Като се вземе предвид и наличието на извинителна причина за формалното извършване на нарушението, основателно в касационната жалба се поддържа, че административният акт и неговото изпълнение засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Предвид изложеното, първоинстанционното решение подлежи на отмяна като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което по жалбата на дружеството бъде отменена заповедта за налагане на ПАМ. При този изход на процеса на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо на 1 120 лв. - 300 лв. хонорар за първата инстанция + 50 лв. държавна такса. + 400 лв. хонорар +370 лв държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение