Решение № 7207 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2014 г.

Решение № 7207 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по три броя касационни жалби, както следва: 1/ от Началника на РДНСК - ЮЗР, гр. София, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Чинкарова, против Решение № 2133/29.11.2013 г. по адм. дело № 350/2013 г. на Административен съд-Благоевград, в частта му с която е отменена Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, в частта по т. 2 и т. 3, спрямо "Ардмор Пропъртис" ООД, гр. Банско и "Шелби България" ЕООД, гр. София и в частта, с която РДНСК-ЮЗР е осъдена да им заплати по редукция съдебни разноски, в размер на 240 лева за първото дружество и 107 лева за второто; 2/ от "Ардмор Пропъртис" ООД, гр. Банско, представлявано от управителя Катерина Стоянова Тренчева, против Решение № 2133/29.11.2013 г. по адм. дело № 350/2013 г. на Административен съд-Благоевград, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, в частта по т. 1, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Улица от о. т. 1201 - о. т. 1266 - о. т. 1267 - о. т. 1268 - о. т. 1269 до о. т. 1270", находящ се в ПИ 02676.190.31, ПИ 02676.190.43, ПИ 02676.190.51, ПИ 02676.190.25, ПИ 02676.190.39, ПИ 02676.190.10, ПИ 02676.190.32, ПИ 02676.190.6, ПИ 02676.190.48 и ПИ 02676.190.1491 по КК на гр. Банско, между кв. 374 и кв. 378, м."Грамадето"; и 3/ от "Шелби България" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Стоева, против Решение № 2133/29.11.2013 г. по адм. дело № 350/2013 г. на Административен съд-Благоевград, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, в същата тази част по т. 1, подробно описана по-горе /в 2/ и в частта му, с която се приема, че заповедта по т. 2 и т. 3 е отменена само по отношение на двете дружества, а не по отношение на всички конституирани заинтересовани страни;

Касаторът - началника на РДНСК-ЮЗР, поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът - "Ардмор Пропъртис" ООД, гр. Банско, чрез пълномощника му - адв. Рупова, поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът - "Шелби България" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Тодорова, поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваните му части, като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

От ответника Димитър Василев Кременски, чрез пълномощника му - адв. Ножарова, е постъпило становище, с което намира касационната жалба на РДНСК-ЮЗР за основателна, а касационните жалби на "Ардмор пропъртис" ООД, гр. Банско и на "Шелби България" ЕООД, за недопустими и неоснователни.

Ответникът - кмета на община-Банско, чрез пълномощника му - адв. Димчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на началника на РДНСК-ЮЗР и за основателност на касационните жалби, подадени от двете търговски дружества поотделно. Претендира за разноските пред касационната инстанция.

Ответникът- "Елит груп" ЕООД, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

Останалите ответници-физически лица, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становища по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на трите касационни жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, установи:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която: по т. 1 е наредено премахването на незаконен строеж: "Улица от о. т. 1201 - о. т. 1266 - о. т. 1267 - о. т. 1268 - о. т. 1269 до о. т. 1270", находящ се в ПИ 02676.190.31, ПИ 02676.190.43, ПИ 02676.190.51, ПИ 02676.190.25, ПИ 02676.190.39, ПИ 02676.190.10, ПИ 02676.190.32, ПИ 02676.190.6, ПИ 02676.190.48 и ПИ 02676.190.1491 по КК на гр. Банско, между кв. 374 и кв. 378, м."Грамадето"; по т. 2 е постановено след влизане в сила на заповедта по т. 1 да се отправи до извършителя /собствениците покана за доброволно изпълнение; и по т. 3 е записано, че при неизпълнение в срока за доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж, за сметка на извършителя/собствениците на имоти, в които е разположен незаконния строеж, по реда на чл. 225, ал. 4 ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи;

Заповедта като цяло е била оспорена поотделно от двете търговски дружества - касационни жалбоподатели, като собственици на поземлени имоти /ПИ/, както следва: "Ардмор Пропъртис" ООД - на ПИ 190.10 и ПИ 190.32, а "Шелби България" ЕООД - на ПИ 190.51. Съдът е отхвърлил жалбите им срещу заповедта по т. 1, като неоснователни и ги е уважил по т. 2 и т. 3, като основателни.

За да отхвърли жалбите по т. 1 съдът е приел, че в тази част оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. От анализа на доказателствата е установил, че строеж - второстепенна улица между о. т. 1201 до о. т. 1270 в м."Грамадето" на гр. Банско, между кв. 374 и кв. 378, е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без каквито и да са строителни книжа, каквито се изискват. Отчел е, че с оглед времето на изграждане на улицата, което е станало след 2006 г., същият е нетърпим и за него са неприложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което премахването му е законосъобразно.

За да уважи двете жалби на дружествата срещу т. 2 и т. 3 от заповедта, съдът е приел, че, след като извършителя на строежа е неизвестен, същите като собственици на поземлени имоти, засегнати от строежа, не могат да бъдат адресати на задълженията за доброволно изпълнение и за принудително изпълнение, по аргумент от чл. 225а, ал. 6 ЗУТ, където са посочени лицата, за чиято сметка е принудителното изпълнение, сред които собствениците липсват. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от цитираната Наредба № 13/2001 г., съгласно която при неизвестен извършител, разходите по премахването са за сметка на държавния бюджет. Въз основа на това е извел краен извод за материална незаконосъобразност на т. 2 и т. 3 от оспорената заповед по отношение на оспорващите, като ги е отменил.

Така постановеното решение е частично правилно.

I. По касационната жалба на началника на РДНСК-ЮЗР:

Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение, в частта му, с която е отменена заповед № № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЗР в частта по т. 2 и т. 3, спрямо "Ардмор Пропъртис" ООД и "Шелби България" ЕООД, е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При преценката дали оспорената в тези части заповед, от страна на двете дружества, е законосъобразна, съдът е приложил неправилно материалния закон. Приложимата за случая разпоредба не е чл. 225а, ал. 6 от ЗУТ /нова -Д. в. бр. 82/2012 г./, както неправилно е прието от съда, а чл. 225, ал. 6, т. 5 от ЗУТ / т. 5 - нова Д. в. бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, тъй като издател на заповедта е органа по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, при условията на § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/26.10.2012 г./, а не кмета на общината. Разпоредбата на чл. 225, ал. 6, т. 5 /нова/ визира "възложителя на строежа" сред лицата за чиято сметка се извършва принудителното премахване на незаконни строеж, наред с извършителя. Разпоредбата е материалноправна, а не процесуална, поради което намира приложение по отношение на всички актове за премахване или забрана ползването на строежи, издадени след влизането й в сила, т. е след 26.11.2012 г. Поради това и при наличие на висящо административно производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, заварено от тази разпоредба, по което няма издаден акт за премахване, органът е длъжен да я съобрази като действащо право. Като я е съобразил и е вписал двете дружества, като адресати на задълженията по т. 2 и т. 3 от оспорената заповед, органът не е нарушил материалния закон- чл. 225, ал. 6, т. 5 от ЗУТ /нова/, в сила от 26.11.2012 г., защото е бил приложим към датата на издаване на заповедта-25.03.2013 г.

Приложението му е обосновано, тъй като двете дружества се явяват "възложители на строежа" като собственици на ПИ върху които е извършен незаконен строеж, по аргумент от чл. 161, ал. 1 от ЗУТ.

Като е направил други изводи и е изключил собствениците на имоти от категорията възложители и адресати на задължението по премахване на незаконен строеж по чл. 225 от ЗУТ, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, обуславящо неправилност на обжалваното решение в тази част. Решението е неправилно и с оглед позоваването на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 13/2001 г., която е неприложима поради противоречието й със законовата разпоредба на чл. 225, ал. 6, т. 5 от ЗУТ /нова/, която като норма от по-висока степен елиминира приложението на подзаконовата, която й противоречи, по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Като неправилно в обжалваната част, а и в частта, с която РДНСК-ЮЗР е осъдена за разноски, решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбите на двете дружества срещу т. 2 и т. 3 от оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР, бъдат отхвърлени, като неоснователни, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, тъй като в тези части заповедта е законосъобразен административен акт.

Съобразно този резултат, в полза на РДНСК - следва да се присъдят съдебни разноски, възлизащи на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, в размер на 300 лева, на основание чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. Д. в. бр. 28/2014 г./. Тези разноски са за сметка на двете търговски дружества - касатори, солидарно.

II. По касационните жалби на "Ардмор Пропъртис" ООД, гр. Банско и на "Шелби България" ЕООД, гр. София:

1.Касационните жалби са неоснователни. Обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на двете дружества срещу т. 1 от процесната заповед, разпореждаща премахването на незаконен строеж: "Улица от о. т. 1201 - о. т. 1266 - о. т. 1267 - о. т. 1268 - о. т. 1269 до о. т. 1270" е валидно, допустимо и правилно. Съдът, въз основа на установените правно релевантни факти е извел законосъобразни изводи, че този строеж е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като представлява съоръжение на транспортната техническа инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, вр. с § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, за което се изискват издадени строителни книжа, каквито липсват. Правилно, с оглед времето на изграждане на улицата, а именно след 2006 г., когато е одобрен ПУП-ПУР за съответния квартал, м."Грамадето", гр. Банско и след 2008-2009 г. по заключението на вещото лице, същата е нетърпим строеж, за който са неприложими § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила.

2. Вторият касатор - "Шелби България" ЕООД обжалва решението и в частта, с която заповедта по т. 2 и т. 3 е отменена само по отношение на двете дружества, а е следвало да бъде отменена спрямо всички заинтересовани страни, като се прави искане за изменение на решението в тази част.

Касационната жалба е неоснователна. Решаващият съд се е произнесъл по жалбата на двете дружества срещу т. 2 и т. 3 от заповедта, доколкото с тези части от оспорения административен акт се засягат пряко и непосредствено права и интереси на оспорващите. Засягането на такива права и интереси и на други лица, обуславя задължението на съда за конституирането им като заинтересовани страни по образуваното съдебноадминистративни производство, което съдът е сторил, но не обуславя задължение за постановяване на решение и спрямо тях, при отсъствие на жалби. Съгласно чл. 127, ал. 1 от АПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяко подадено до него искане. При липса на такова той не дължи произнасяне. Ето защо при липса на подадени жалби от останалите заинтересовани страни, съдът не дължи произнасяне за законосъобразност и спрямо тях. Касационната жалба на "Шелби България" ЕООД в тази част е неоснователна и поради това, че никой не може да претендира права от чуждо име.

При неоснователност на двете касационни жалби, искането за разноски от подателите им е също неоснователно.

Ответникът Димитър Кременски е представил доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, но присъждането им не е поискано изрично в депозираното писмено становище по касационните жалби, а без такова касационният съд не дължи произнасяне.

При този изход по касационното обжалване на ответника община-Банско, представлявана от кмета, се дължат разноски в размер на 540 лева, без ДДС, съобразно представения договор за правна помощ и фактура за заплащането им, за сметка на двете дружества-касатори.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение