Решение № 15017 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2020 г.
ВАСII отделение04.12.2020 г.докладчик т Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, касационната жалба на К. Д. и И. Д., срещу решение № 578/31.01.2020 г. по адм. д. № 6814/2019 г. на АС С.-град, 28-ми състав и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото производство в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2286/28.04.2020 г. по адм. д. № 6814/2019 г. на АС С.-град, 28-ми състав Решението в прекратителната му част, с характер на определение, подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщението, с частна жалба, пред петчленен състав на ВАС. В останалата му част същото е окончателно.
Мотиви
Решение № 15017 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК, Образувано е по подадени от К. Д. и И. Д., от [населено място], [р-н] - [населено място] касационни жалби, с искане за отмяна на решения № 578/31.01.2020 г. и № 2286/28.04.2020 г., постановени по адм. д. № 6814/2019 г. на Административен съд С.-град, 28-ми състав. С първото от тях е отменена като незаконосъобразна заповед № РПН19-РА50-74/23.05.2019 г. на Гл. архитект на р-н "П."- СО, с разрешено изработване на проект за ПУП-ИПР за УПИ VI-691 (ПИ с кад. идент. 44063.6228.3602 по КККР) и УПИ V-686, кв. 22, по РП на с. Л. и делото е върнато като преписка на Кмета на р-н П., СО, за процедиране по заявлението на лицата, при съобразяване с мотивите на решението, а с второто е отхвърлена молбата на Добриянови с искане за допълване на решение № 578/31.01.2020 г., след преценката, че са изследвани всички предпоставки за законосъобразност по чл. 146 АПК и с това е изчерпан изцяло предметът на производството. Второто решение съдът е посочил като окончателно, по арг. на чл. 176, ал. 2, изр. 3 АПК. В проведеното съдебното заседание, жалбите се поддържат от К. Д., лично и като пълномощник на майка му И. Д., на посочените в тях и писмени бележки основания. Претендират се направените разноски по приложен списък – общо 1860 лв., по адм. д. № 11816/2019 г. на ВАС и адм. д. № 6814/2019 г. на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: От данните по делото се установява, че е подадено от К. Д. и И. Д., на основание § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8, ал. 1, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, искане, с вх. № РПН-18-ГР94-3158/03.09.2018 г., за разрешение за изработване, за собствена сметка, на ПУП-ПИР, в обхват УПИ VI-691 и УПИ V-686, кв. 22, по плана на с. Л., за поставяне на вътрешната регулационна линия на имота по сега действащия РП, в съответствие със съществуващата имотна граница, одобрена със заповед № РД-09-3461/06.12.1994 г. на Кметския наместник на ТОА-П., за попълване на кадастралната основа и съответстващата й заповед № РД-18-18/07.04.2017 г. на ИД АГКК за КККР между тях, издадена след влязли в законна сила решения на АССГ, по адм. д. № 10140/2011 г. и № 4801/2014 г., както и по адм. д. № 232/2016 г. на ВАС. П. същото заявление са постановени решенията по адм. д. № 10482/2018 г. на АССГ - за отмяна на мълчалив отказ и адм. д. № 1361/2019 г., с което е отменена заповед № РПН-19-РА-50-6/16.01.2019 г. на Гл. архитект на р-н П., обективирала отказ за разрешение изработването на исканото изменение, а делото е върнато като преписка за процедиране по заявлението, приключило с издаването на оспорената заповед. С нея административният орган, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разрешил изработване на проект за изменение на ПУП - ПР, в горепосочения териториален обхват. В сезиращата АССГ жалба, Добриянови, обосноваващи правния си интерес да оспорят привидно удовлетворяващата заявеното искане заповед, са посочили, че с нея не са изпълнени указанията, дадени с Решение № 2108/27.03.2019 г. по адм. д. № 1361/2019 г. на АССГ, подменено е правното основание на искането, /а именно § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8, ал. 1, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ/, неоснователно е позоваването в заповедта на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на които разпоредби заявителите не са се позовавали, но по този начин им се възлагат задължения, които не се следват. Изложили са и подробни фактически основания. Първоначално, с определение № 5523/23.07.2019 г., с извода за недопустимост на жалбата, съдът я е оставил без разглеждане поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото. С определение № 14453/29.10.2019 г. по ч. адм. д. № 11816/2019 г. на ВАС, съдебният акт е бил отменен и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, с мотивите, че след протекло съдебно производство по оспорване на отказ за издаване на исканото разрешение, приключило с Решение № 2108/27.03.2019 г. по адм. д. № 1361/2019 г. на АССГ, преписката е върната на административния орган със задължителни указания, които не са били съобразени – при подадено искане на жалбоподателите по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ, е издадена заповед, с разрешение за изменение на ПР на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. ВАС е приел, че актът е с привидно положителни за заявителите последици, тъй като е с различно правно основание и при различни фактически основания за издаване, освен това приложеният към заявлението проект, за поставяне на вътрешните регулационни линии на имотите по съществуващата имотна граница, също е с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ. Посочено е освен това, че "дали тази граница е кадастралната такава, е въпрос по съществото на спора". С тези съображения касационната инстанция е преценила частната жалба за основателна и е решила въпроса с допустимостта на жалбата, приемайки наличието на правен интерес на Добриянови да оспорят заповедта, непроизнесена в рамките на направеното искане. Предвид така изложеното, първоинстанционният съд е "съсредоточил изследването си върху подаденото заявление от жалбоподателите, произнасянето на административния орган със Заповед № РПН19-РА50-74/23.05.2019 г. и съответствието на последното със задължителните указания, дадени с Решение № 2108/27.03.2019 г. по адм. д. № 1361/2019 г. на АССГ". Приел е, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил изцяло, връщайки делото като преписка на Кмета на р-н П. за процедиране на заявлението, при съобразяване с мотивите на решението. Присъдени са и 980 лв. разноски, които СО да заплати на жалбоподателите. По касационната жалба срещу решение № 578/31.01.2020 г.: С основната касационна жалба К. Д. и И. Д. настояват за отмяна на съдебния акт, с твърденията, че същото в диспозитивната му част само на пръв поглед е благоприятно за тях и те не би следвало да имат правен интерес от оспорването, но това е само привидно, тъй като при изпълнението му от Кмета, при съобразяване на указанията в част от изложените мотиви, ще се получи обратното и интересите им ще бъдат увредени. Засягането жалбоподателите са формулирали в три пункта: А. Относно имотната, кадастралната граница на имота, в частта от решението, в която е посочено: "Освен това следва да бъде установено съществуващата имотна граница дали е кадастралната такава, съобразно мотивите към определение № 14453/29.10.2019 г. по адм. д. № 11816/2019 г. на ВАС". В тази връзка се акцентува, че в разглеждания случай кадастралната/имотна граница никога не е била оспорвана и не се спори относно местонахождението й, след като то е отдавна и окончателно установено с Решение № 144/1994 г. на СГС, по заведен иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ ; , влязло в сила на 01.08.1994 г. Въз основа на него е издадена и заповед от 06.12.1994 г. за попълване в КП на кадастралната основа на имота на жалбоподателите с пл. № 691, съгласно приложената скица, неразделна част от също влязлата в сила заповед. На КККР за с. Л., кадастралните граници на имотите с идентификатори в края 3602/691 и 3605/686 са одобрени, след решения на АССГ и ВАС, със заповед № РД-18-18/07.04.2017 г. на ИД АГКК, съответстваща на заповедта от 06.12.1994 г. С даденото указание се получава въртене в затворен кръг и жалбоподателите непрекъснато трябва да доказват, че имотна граница е кадастрална, което е незаконно. Б. Относно наличието на предпоставките за приложимост на хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ: Това указание също се преценява като незаконно, неоснователно и неправилно, след като е недопустимо пререшаването на вече установи факти в проведеното производство по адм. д. № 1361/2019 г. на АССГ относно предпоставките за приложение на на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Съдът един път намира, че са установени и налице предпоставките, съгласно решение № 2108/27.03.2019 г., а в последствие указва да се установят от Гл. архитект, за даване на становище на кмета за издаването на заповед, което е противоречиво и незаконно. В. Относно съобразяване с мотивите на настоящото решение: В този пункт се сочи, че съдът правилно е приел, че "предвид изложеното в определение № 14453/29.10.2019 г. по адм. д. № 11816/2019 г. на ВАС, настоящото изследване е съсредоточено върху подаденото заявление от жалбоподателите, произнасянето на административния орган със Заповед № РПН19-РА50-74/23.05.2019 г. и съответствието на последното със задължителните указания, дадени с Решение № 2108/27.03.2019 г. по адм. д. № 1361/2019 г. на АССГ". Т. е., съдът, като предмет на спора, е трябвало единствено, спрямо твърденията в жалбата и приложените доказателства, да прецени дали с процесната заповед са изпълнени пълно, точно и правилно задължителните указания, дадени с решение № 2108/27.03.2019 г. на АССГ, като в мотивите си изложи кое не е изпълнено и по преценка да я отмени изцяло или отчасти. Вместо това, съдът не е дал указания на ответника за съобразяване за пълно, точно и правилно изпълнение на решение № 2108/27.03.2019 г. на АССГ, а то е последното, в което са разгледани по същество всички основания и предпоставки и е установено като доказано, че съществуват, за основателността на подаденото заявление с посоченото в него основание. Така подадената касационна жалба е недопустима, поради липса на правен интерес за оспорване на решението, с позитивен за подателите й резултат – чл. 210, ал. 1 АПК. С нея се атакуват част от изложените мотиви на съдебния състав, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. Проследявайки в пълнота наличните по делото доказателства, като безспорно съдът е приел, че жалбоподателите са собственици на УПИ VІ-691, кв. 22 по плана на с. Л., съответстващ на имот с идент. № 44063.6228.3602, съседен на УПИ V-686, кв. 22 по плана на с. Л., за което е налице действащ РП, одобрен със заповед от 1990 г. на Председателя на ИК на ОбНС П., ЧИРП, одобрен със заповед от 1999 г. на Кмета на район П. и стар РП, одобрен през 1965 г. Със Заповед от 07.04.2017 г. на ИД на АГКК, е била одобрена КК на селото, а със заповед № РД-09-3461/06.12.1994 г. е попълнена кадастралната основа на двата имота, съобразно скица, приложена към заповедта. С Решение на СГС от 01.08.1994 г. е признато за установено, че имотната граница между имоти с пл. № 691 и 686, кв. 22 по плана на с. Л., минава по линия Б-В, обозначена на скица 4, неразделна част от решението. Нанесената в КК граница между имот с идент. № 44063.6228.3602
и № 44032.6228.3605
съответства на попълнената граница със заповедта от 06.12.1994 г. на Кмета на район П., съгласно съдебното решение, постановено от СГС. С одобрения, със Заповед № 237/18.08.1965 г. на Зам. председателя на ИК на СГНС план, се е предвиждало урегулиране на имотите с пл. 299 и пл. 301, като съгласно същия, част от имот с пл. 299 се придава към УПИ V-301 и част от ПИ с пл. 301 се придава към УПИ VІ-299. Със сега действащия регулационен план, одобрен със Заповед РД-09-129/21.05.1999 г. е предвидено изменения на одобрения предходен план /1965 г. / относно регулационните граници между УПИ V-301 и УПИ VІ-299, кв. 22. Регулационният план е изработен върху кадастралната основа, в която са нанесени имоти пл. № 691 и пл. № 686. Частта от имот с пл. 691 /стар. пл. № 299 се придава към УПИ V-686 /стар пл. № 301/, отреден за имот с пл. № 686. Към УПИ VІ-691 /стар пл. № 299/, се придава част от съседния ПИ с пл. № 686 /стар 301/. За придаваемата част към УПИ V-686 от ПИ 691, кв. 22, с. Л., няма данни да са уредени сметките по регулация. Заповед № РПН19-РА50-6/16.01.2019 г. с която е отказано исканото разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ИПР, е отменена като незаконосъобразна с Решение № 2108/27.03.2019 г. по адм. д. № 1361/2019 г. на АССГ и делото е върнато като преписка за ново произнасяне съобразно задължителните за административния орган мотиви по тълкуване и прилагане на закона. В рамките на съдебното производство по адм. д. № 1361/2019 г. на АССГ е установено, че със заявление до гл. архитект на район П. № РПН18-ТР94-3158/03.09.2018 г. жалбоподателите са искали даване на разрешение за тяхна сметка да се изработи проект за ПУП – ИПР по реда на чл. 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ПРЗУТ. Установено е, че действащият план не е приложен, съгласно дефиницията от § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради непровеждане на процедурата по уреждане на сметките по регулация, вкл. към момента на приключване на съдебното производство. Установено е още, че предпоставките по § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, регламентиращи отказ, не са налице, поради което следва да бъде издадено разрешение за исканото изменение на ПУП. Изрично е посочено, че разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ представлява самостоятелно основание за изменение на действащ ПУП /дворищнорегулационен план/, който не е бил приложен в преклузивния шест месечен срок от влизането в сила на 31.03.2001 г. ЗУТ, т. е. без съгласието на собственика на УПИ V-686. Посочено е още, че наличието или липсата на законно изграден строеж в съседен на жалбоподателите имот, не следва да е предмет на производството, при задължителни влезли в сила съдебни актове, по които са установени имотните /кадастрални/ граници на имота на жалбоподателите. Посочени са предпоставките, които е трябвало да се вземат предвид от главния архитект за даване на становище на кмета за издаване на заповед, а именно: наличие на влязъл в сила дворищнорегулационен план, заварен от ЗУТ; предвижданията на същия да включват придаване на части от поземлени имоти от/или към парцелите /УПИ/, планът да не е приложен - да няма заемане и заплащане на придаваемите места. В заключение и предвид събраните по адм. д. № 1361/2019 г. доказателства, вкл. СТЕ, съдът е приел, че органът е длъжен да издаде позитивен акт по подаденото до него заявление за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП. Както се посочи, съдът е отменил изцяло процесната заповед № РПН19-РА50-74/23.05.2019 г., позована на разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 2 във вр с чл. 135, ал. 1 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Посочил е, че това представлява нарушение на административно производствените правила, следствие на което е нарушен материалният закон - налице е произнасяне в несъответствие със задължителните за административния орган мотиви на Решение № 2108/27.03.2019 г. по адм. д. № 1361/2019 г. на АССГ, в което изрично е посочено по кой ред следва да бъде разгледано заявлението от 03.09.2018 г., а в административната преписка не се установяват нови факти и обстоятелства, които от своя страна да обосноват прилагането на друг ред, в случая по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в този случай неясна остава причината, поради която административният орган е приел, че тази е приложимата хипотеза. В тази връзка е отчетена липсва на мотиви в заповедта, което винаги е съществено процесуално нарушение. Акцентувано е наличието на обвързваща сила на съдебния акт спрямо страните, участвали по адм. д. № 1361/2019 г., но отново не е отговорено на подаденото Заявление с вх. № РПН18-ТР 94-3158/03.09.2018 г. в което изрично е посочено, че се иска изменение на плана за регулация по § 6, ал. 2 и ал. 4 във вр. с § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Освен това, с решението на АССГ са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, включително и, че са налице предпоставките за удовлетворяване на искането. Посочено е, че в цитирания съдебен акт, както и в Определение № 14453/29.10.2019 г. на ВАС, е направено ясно разграничение между производствата по реда на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, което е обосновало правния интерес на жалбоподателите да оспорват позитивен за тях акт, както и правните последици от различните редове по които се процедира. С оглед изложеното, несъстоятелно е твърдението, че с постановеното в диспозитива, че ответникът трябва да се съобрази с мотивите на настоящото решение, съдът "отклонява производството от правилното и точно процедиране на заявлението". Двете производства са с различен предмет, проследена е законосъобразността на два различни акта и нееднократно съдът е подчертавал задължителността на постановеното в решение № 2108/27.03.2019 г. на АССГ, което несъмнено трябва да бъде изпълнено. Дори без това, по силата на закона, административният орган е длъжен да изпълни "пълно, точно и правилно" съдебния акт, с който окончателно е разрешен даден правен спор, тъй като в обратния случай, по силата на чл. 177, ал. 2 АПК, актът му ще е нищожен. Това, че обосновавайки незаконосъобразността на процесната заповед, са преповторени законово изискуемите предпоставки, които е "трябвало" да се вземат предвид от гл. архитект в становището до кмета за издаване на заповед по искането за ПУП-ИПР, не може да се тълкува като дадено в ущърб на жалбоподателите. Същото се отнася и за възприетото като насочване към воденето на нови производства досежно "съществуващата имотна граница дали е кадастралната такава". В случая е налице неточност в мотивите, която не рефлектира на ясно изразената воля на съда за незаконосъобразност на акта, с позоваване на определението по адм. д. № 11816/2019 г. на ВАС, след като съдът е посочил за безспорно вярното й установяване с влезли в сила съдебен акт от 1994 г. и заповеди - от 1994 г., за попълване на КП на имота с пл. 691 спрямо съседния, преповтаряща се в одобрената през 2017 г. КК на района. По касационната жалба срещу № 2286/28.04.2020 г. С втората жалба, насочена срещу решение № 2286/28.04.2020 г., с което е отхвърлена молбата за постановяване на допълнително решение, се иска отмяната му, тъй като в процесната заповед неправилно, незаконно и неоснователно е дадено задължително предписание, а именно: " Новообразуваният УПИ VI да се отреди за имота по кадастрална карта". Сочи се, че искането не е свързано с изменение или отмяна на формираната воля на съда, изразена в мотивите на самото основно решение, а е за произнасяне по правен спор, който не е решен в него. Жалбата е допустима, неправилно в решението е посочено, че не подлежи на обжалване – съгласно чл. 176, ал. 2 АПК, решението за допълване, респ. отказът за това, подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. Разгледана по същество, тази жалба е неоснователна. Анализът на направеното в жалбата искане, противно на твърденията в нея, е за допълване на постановения съдебен акт с мотиви, които в тази част да са позовани на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ и т. р. № 3/2010 г. от 28.03.2011 на ОСГК ВКС. Н. на някой от пунктовете на акта, както и всички доводи развити от оспорващите, не обосновава непроизнасяне по целия спорен предмет, съдът преценява и обсъжда относимото според него. В случая заповедта, с оглед приетите съществени нарушения, е призната за незаконосъобразна и изцяло е отменена, като преписката е върната за поредното произнасяне по заявлението. А какво ще се приеме в новия акт и дали той ще съдържа такова предписание, както се опасяват жалбоподателите, не може да се предполага и коментира преди произнасянето на компетентния орган. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателите за производството пред ВАС не се следват, а в оставащото в сила решение на АССГ, такива са присъдени.