Решение № 8879 от 27.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11092/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на община Плевен против Решение 469/21.07.2020 г. по адм. дело 234/2020 г. на Административен съд Плевен, с което е изменено Решение от 09.04.2019 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ при община Плевен в частта за определяне размера на дължимото обезщетение за сервитутно право за обект Разширение на газопреносната инфраструктура на Булгартрансгаз ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница за поземлен имот 62116.51.19, собственост на Адванс Терафонд АДСИЦ и находящ се в землището на с. Ралево, с начин на трайно ползване Нива, площ от 6.201 дка и площ на сервитута от 1.319 дка, като определеният размер на обезщетението е увеличен от 1218 на 1292,76 лв.

От ответниците Булгартрансгаз ЕАД не взема участие в касационното производство, позицията по същество на Адванс Терафонд АДСИЦ е за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Противно на становището на касатора, при оценката в административното производство на сервитута по чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ не е бил приложим нормативен подход съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи като един от трите използвани метода на оценяване.

Според чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ. Обезщетението се определя по пазарни цени чл. 210, ал. 1 ЗУТ, а към индивидуализацията им цитираната наредба е неотносима, доколкото конкретната хипотеза на установяване на цената на сервитут не попада в приложното й поле. Обхватът на регулиране от наредбата е очертан в чл. 1, т. 1-5. Единственият случай на определяне на цена на сервитут е уреден в чл. 1, т. 3 от подзаконовия нормативен акт, но при предпоставката държавата да е страна по правоотношението. Тя обаче не е налице сервитутът не е учреден в полза на държавата, а на търговско дружество. Само на това основание подходът по наредбата не е могъл да бъде взет предвид от администрацията като ползващ се с тежест елемент при преценката на обезщетението.

1. Процесът по оценка на доказателствата в производството пред първата инстанция е протекъл правилно.

а. По повод проверката на оценката в административното производство, по делото са приети две съдебно-оценителни експертизи. Констатациите им са подложени на обективен, задълбочен и конкретен анализ. Положена е дължимата грижа за критично възприемане на заключенията, вкл. с обсъждането на изследването на оценителя, одобрено от комисията по чл. 210 ЗУТ, идентифицирани са областите на съответствие и противоречие между тях и те са съдържателно съотнесени към законовите критерии за размера на обезщетението по чл. 65, ал. 1, т. 1-4 ЗЕ. Надлежно мотивирани от съда са съжденията му относно всеки един от елементите на обезщетението за сервитутното право и те са основани на съответните кредитирани, структурно и предметно обособени части от отделните експертни становища. Като последица, съдът е формирал собствен извод за окончателната цена на правото при определеност на величината на отделните компоненти от утвърдената формула за изчисление, предпоставяща и образуването на крайната сума на обезщетението.

б. Подходът на съда е допустим и се споделя от настоящата инстанция. Той представлява израз на точно приложение на процесуалния закон при оценката на експертните заключения чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. Тъй като касаторът не е направил конкретни оплаквания по механизма на извършеното от съда преизчисляване, детайлно обсъждане на тази дейност, респ. повторно пресъздаване на елементите от формулата и следващия от прилагането й резултат, е извън предмета на инстанционната проверка по аргумент за противното от чл. 218, ал. 2 вр. ал. 1 АПК.

1. Прилагането на материалния закон се преценява от касационната инстанция въз основа на фактите, установени в атакуваното решение чл. 220 АПК. При липсата на констатирани пороци в дейността на първоинстанционния съд, засягащи верността на фактическите му установявания, определеният със съдебното решение размер на обезщетението за сервитута следва да се приеме за съобразен с дължимия според материалния закон чл. 65, ал. 1, т. 1-4 ЗЕ.

1. а. Изложеното мотивира оставянето на обжалваното решение в сила чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Искането на Адванс Терафонд АДСИЦ за присъждане на разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, се дублира със заявените и присъдени с решението на административния съд разноски. Възстановяването им за втори път е недопустимо.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение