Решение № 309 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1652/2011 г.

Решение № 309 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1652/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Осъденият М. М. М. е направил искане за възобновяване на ч. н. д. № 305/2010 г. на Новопазарския районен съд и отмяна на постановеното по него определение за групиране на наложени наказания, в частта му относно приложението на чл. 24 от НК. В съдебното заседание осъденият лично и чрез назначения му служебен защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и съобрази доводите в искането намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона срок от легитимна страна и касае съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: С определение № 217 от 25.05.2010 г. по ч. н. д. № 305/2010 г. Новопазарският районен съд по молба на осъденото лице М. М. М. на основание чл. 25 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК формирал две групи, като определил общо наказание по наложените му с присъди по н. о. х. д. № № 347/2007 г. и 308/2007 г. и двете на НПРС в размер на най- тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от седем месеца, което да се изтърпи при първоначален "строг" режим, както и общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му с присъди по н. о. х. д. № 33/2009 г., № 500/2009 г. на Новопазарския районен съд и н. о. х. д. № 453/2009 г. на Шуменския окръжен съд в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "строг" режим. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил така наложеното общо наказание с една година лишаване от свобода и приспаднал изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода. Проверката на доказателствата за съдимост на М. М. сочат, че при групирането на наложените му наказания съдът не е допуснал никакви нарушения. Образуваните две групи са възможните и съответни на законовите предпоставки, като проверяваното определение в настоящото производство не е постановено от некомпетентен съд, каквото твърдение се съдържа в молбата на осъдения. Съдът, който е постановил последната влязла в сила присъда е именно Новопазарския, извършил групирането на наказанията, поради което и неоснователно се сочи, че това групиране е следвало да се извърши от Шуменския окръжен съд. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на чл. 24 от НК. Когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното общо наказание най- много с една втора, като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. С тези предпоставки съдът се е съобразил, като е увеличил наказанието само с една година. В мотивите към определението са изложени и достатъчно убедителни съображения за обстоятелствата, които са взети предвид при решаване на въпроса за приложението на чл. 24 от НК. Възражението, че не е отчетено тежкото семейно положение на осъдения - наличието на четири малолетни деца, е невярно, тъй като именно това обстоятелство е и изрично посочено на стр. 3 от мотивите като смекчаващо такова. Настоящият състав намира, че като е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличено най- тежкото определено общо наказание за изтърпяване с една година, съдът не е допуснал нарушение, което да е основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влязлото в сила определение за групиране на наложени наказания. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение