Решение № 11683 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13760/2008 г.

Решение № 11683 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13760/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 19а, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Никола Георгиев Константинов против заповед № РД 46-883 от 25.07.2008 година на министъра на земеделието и храните в частта й, в която е отказано право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследодателя му - Костадин Николов Юруков. Прави бланкетни твърдения за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е образувано по искане на Никола Георгиев Константинов до Министерство на земеделието и храните за обезщетяване със земя за имоти, изоставени от наследодателя му Костадин Николов Юруков в Гърция. Представил е писмени доказателства, установяващи активната му легитимация. За изясняване на претенцията административният орган е приложил преписката от Централния държавен архив. В нея се съдържат: свидетелство за етническо малцинство, молба за ликвидиране на имотите, ликвидационен лист и талони към получени облигации. От печата на документите е видно, че тя се съхранява във фонд 719, опис № 1. Преписката е разгледана от комисия с протокол № 61 от 10.10.2007 година. Тя е дала заключение, че не са налице изискванията, посочени в пар. 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ и претенцията за обезщетяване се явява неоснователна и недоказана. Решението е възприето от административния орган, който с оспорената заповед е отказал право на обезщетение на наследниците на изселилия се общ наследодател - Костадин Николов Юруков. Така постановеният административен акт е законосъобразен. Законодателят в разпоредбата на пар. 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ изчерпателно е уредил материално-правните предпоставки, които следва да са налице, за да се признае право на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на изселилите се лица или техните наследници. За целта е необходимо имотите им да са посочени, като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив; да не са оценени и ликвидирани; да не са били прехвърлени от собствениците им и да са били изоставени от тях поради каквато и да било причина на гръцка територия. В конкретния случая е видно, че имотите са оценени, за което е приложен ликвидационен лист. Собственикът им е бил обезщетен и с облигации, талоните към които се намират по преписката. Самата преписка се намира в опис № 1 на архивния фонд. При липсата на императивно формулираните предпоставки, жалбоподателят не се явява правоимащо лице по смисъла на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ и не подлежи на обезщетяване. В хода на настоящото съдебно производство е представено писмено удостоверяване правото на собственост на Никола Константинов Юруков върху имоти в землището на с. Белотинци. В него е отразено под формата на забележка, че плевня с харман са в друга папка под номер д. 1282. В тази връзка е дадена възможност в съдебното заседание на 11.03.2009 година на пълномощника на жалбоподателя да представи цитираната папка, за да се провери налице ли е обезщетяване и по нея. Жалбоподателят обаче не е доказал твърдението си и въпреки издаденото му нарочно удостоверение, не се е възползвал от него. В същото време от представеното удостоверяване категорично и недвусмислено се установява, че то касае имоти на лице, което не е наследодател на жалбоподателя. Същото е издадено на Н. Константинов Юруков. А от описанието на имот № 1 се вижда, че наследодателят на жалбоподателя - Константин Юруков е бил граница на Н. Константинов. Или не се касае за едно и също правоимащо лице и подадената жалба е неоснователна. Заповедта в оспорената й част е законосъобразна. Не се установиха твърдяните в жалбата нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК . Жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение