Решение № 15259 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2011 г.

Решение № 15259 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенка Борисова Търнакова от гр. Велико Търново срещу решение № 234 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 297/2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С посоченото решение Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Пенка Борисова Търнакова срещу заповед № РД 01-86 от 10.02.2011 г., с която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Велико Търново на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е разпоредил тя да възстанови неправомерно получена социална помощ за отопление в размер на 170 лв. за отоплителен сезон 2006/2007 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че в молба - декларация вх. № 3805 от 14.08.2006 г., с която е поискала да й бъде отпусната целевата помощ за отопление, Пенка Борисова Търнакова не е декларирала обстоятелството, че на 27.04.2006 г. нейният съпруг Марин Маринов, с нейно съгласие, е продал две ниви (от 3 дка и от 0,929 дка) в землището на с. Присово. Липсата на декларация за това обстоятелство обуславяла недобросъвестност на жалбоподателката при получаването на социалната помощ, защото, ако го бе декларирала, доходите на семейството биха надвишили определения праг на доходите, представляващ условие за отпускане на исканата целева социална помощ, а освен това реализирането на доходи от продажба на недвижими имоти само по себе си било обстоятелство, което противоречи на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗСП. В касационната жалба е инвокиран доводът: "Аз земеделски земи, ниви или други непокрити недвижими имоти не притежавам и не съм притежавала. А това означава, че не съм могла да прехвърлям такива имоти. Имоти имаше съпругът ми, но кога и как той се е разпоредил с тях на мен не ми е известно." Този довод е неоснователен. Заявеното от касационната жалбоподателка с т. V. 3. на подадената от нея молба - декларация гласи така: "Доходите на семейството ми през предходните 6 месеца (при отопление с твърдо гориво) са общо 854.16 лв, в това число от продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество - не." Впоследствие обаче се оказва, че то не е вярно - реализирани са доходи от продажба на две ниви и тези доходи не са заявени. Дори жалбоподателката да не е знаела за продажбата на тези ниви, това обстоятелство не е извинително, защото тя декларира "доходите на семейството ми през предходните 6 месеца са ...", т.е. била е длъжна да прояви грижа и да попита своя съпруг какви са неговите доходи през предходните 6 месеца. Освен това в хода на производството пред Великотърновския административен съд тя е могла да заяви получения доход от продажбата на двете ниви, за да бъде направена проверка дали при наличието на този доход наистина доходите на семейството през предходните 6 месеца е бил над установения минимум. При направената служебна проверка оспореното с касационната жалба съдебно решение за неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон. Директорът на ДСП и длъжностните лица от тази дирекция са били длъжни да установят точния размер на дохода, реализиран от продажбата на двете ниви и на тази основа да направят обоснован извод дали с него семейството надвишава определения праг на доходите, а не да правят логическото съждение, "ако тя бе декларирала този доход доходите на семейството биха надвишили определения праг на доходите, представляващ условие за отпускане на исканата целева социална помощ." По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея, а оспореното с тази жалба съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд следва да реши делото по същество. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,