Решение № 9057 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7835/2019 г.

Решение № 9057 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7835/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по касационен протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Разград, против Решение № 79/11.06.2019 г., постановено по административно дело № 78/2019 г. по описа на Административен съд – Разград. Решението се оспорва в частта, в която съдът е отхвърлил протеста срещу разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 18 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Кубрат, приета с Решение № 86 от Протокол № 7/29.04.2008 г. на Общински съвет – Кубрат. В касационния протест се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, като по същество се твърди, че тези норми уреждат отношения, които вече са регламентирани с нормативни актове от по-висока степен. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да отменят посочените разпоредби. Ответната страна – Общински съвет – Кубрат оспорва касационния протест и моли да бъде оставено в сила съдебното решение по съображения, развити в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационният протест за процесуално допустима, като подаден в срок и от надлежна страна. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Правилно Административен съд – Разград е установил, че процесната наредба е приета от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила. Основният спор е свързан със съответствието на оспорените текстове от Наредба № 18 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Кубрат, с нормативни актове от по висока степен, както и относно това дали същите не уреждат вече уредени със закон отношения. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Относно нормите на чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредбата, съдът е развил мотиви за това, че по съдържание същите не противоречат на законовото изискване на чл. 8 ЗНА, тъй като се различават от фактическите състави на задълженията, вменени на собствениците на домашни любимци съгласно разпоредбите на чл. 172, т. 1 и т. 2 и чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗВД. Този извод се споделя от настоящата инстанция. Оспорените разпоредби са административно-наказателни по своя характер и с тях се предвижда налагане на глоба за физическо лице, което пуска на свобода кучета или други домашни животни в зелени площи, поляни, цветни фигури и детски площадки или замърсява зелените площи с отпадъци от всякакво естество. Докато посочените текстове от ЗВД вменяват в задължение на собствениците на домашни любимци да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация, да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни, както и въвеждат забрана за разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци. При това съдържание на нормите от подзаконовия нормативен акт и закона, обосновано съдът е приел, че нормите се различават както по субект, така и относно предмета на защита. Текстовете от ЗВМ са приложими само досежно собствениците на домашни любимци, докато наредбата важи за всяко физическо лице. Наредбата има за цел да защити зелените площи на територията на Община Кубрат от всяко едно замърсяване, докато законът има за цел да защити живота и здравето на хората и другите животни и опазването на всички обществени места, а не само на зелените площи. Не е налице тъждество и със санкционните норми на чл. 133, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО, които предвиждат отговорност за изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места, с оглед на различния фактически състав и предмет на защита. Поради изложеното, правилен е изводът на съда за това, че с текстовете на чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредбата се уреждат обществени отношения от местно значение, които не са уредени със закон, съгласно законовата делегация на чл. 62, ал. 10 ЗУТ, които не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, респективно правилно протестът в тази част е отхвърлен. Предвид на горните мотиви, съдебното решение в оспорената му част, като постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,